Цветанка Андреева: Васил Терзиев, наследник на ДС, отново провокира демократичната общност
Явно Васил Терзиев не е схванал, че не може да отдадеш респект към жертвите на комунистическата система, когато си въплъщение и артикул на самата система.
Докато на 23 август почитахме жертвите на тоталитарните режими, наследниците на деспотите бяха още веднъж в дейна роля. Очевидно е, че се борят за реванш, за възобновяване на позициите на бащите им, които държаха цялата власт и монопола над репресиите.
Кандидатът за кмет на София Васил Терзиев, правоприемник на Държавна сигурност, още веднъж предизвика демократичната общественост с трогателен пост осъждаш комунизма.
По кардинални аргументи Васил Терзиев и Румен Радев не могат да се появят обществено измежду жителите почитащи жертвите на комунизма. Радев твърдеше, че скрито ходел самичък на мемориала на жертвите, а Терзиев най-малко не си прави труд за такава неистина.
Обикновен фалш от предизборната акция или прям цинизъм по пътя към властта на продукта на Държавна сигурност е да жали по жертвите и да жигосва комунизма?
След сходни акции се питаме за какво да пазим паметта на опълчилите се против тоталитаризма в България, в случай че наследниците на комунистическия хайлайф ще ръководят и в София?
Въпросът е за какво ще събаряме МОЧА, в случай че ще им дадем властта в институциите ни?
Тези паники не са от през днешния ден. Те са час от казуса на българския преход към народна власт. Те са факторите, които превръщаха новата политическа система във фасадна народна власт.
Бащите им построиха принудителен свят, в който всички бяха подвластни на техния модел. Моделът в който синовете на Държавна сигурност бяха отгледани като млад хайлайф. Влиянието на някогашния режим на комунизма и службите му наруши публичните салда в посттоталитарното ни общество.
И през днешния ден виждаме по какъв начин чувството за правдивост в обществото ни е накърнено и то не е обвързвано просто със правосъдната власт.
Основната неправда е че системата за израстване в публичната подчиненост и развиването на бизнеса бяха нарушени. Успехът и израстването по обществената стълбица е предназначен с преимущество за наследниците на Държавна сигурност, а не за умните и работливите.
Най-големите компании бяха свързани с икономическите инициативи и капиталите насъбрани по незаконен метод от сътрудниците на Държавна сигурност и техните офицери. Честните бизнесмени губеха стратегически преимущества и постоянно не успяваха. Това е и цялата история на Васил Терзиев показан като доста сполучлив предприемач, само че действително възползващ се от преимуществата на Държавна сигурност произхода си.
Заради намесата на хората на Държавна сигурност равният старт в българското обществото беше изопачен. Съществува нелегитимно, само че изрично преимущество на хората от някогашната тежка номенклатура и репресивните органи на властта.
Днес те се борят на доста фронтове с цел да завладяват страната за тяхното прилагане, а не за публичните ползи.
Какво вършат ли?
Българска социалистическа партия желае привикване на Народно събрание разтревожени, че построяването на черноморски щаб ще е заплаха за Русия! Липсва мисъл, че този щаб е от стратегическа значимост за българската национална сигурност. Логично „ Възраждане “ също ще влезе в този сюжет.
Борбата за ползите на Русия в България е мощна. Тя е в президентството и в Народното събрание.
По-проблемно е, че сходни ползи се прокарват и през демократичните участници в ръководството. Те към този момент се включиха в шеметния напредък на Радев като президент. Удобно мълчаха и се покланяха пред водачеството му с цел да вземат властта и се коалираха с Българска социалистическа партия.
Днес още веднъж саботират институциите ни, като съдружно издигат кандидатите за локалната власт, свързани с някогашните сили от Държавна сигурност, само че към този момент при нови условия.
Елитът на Държавна сигурност не би трябвало да успее в това, освен поради паметта към жертвите и репресиите. Не би трябвало да успее, освен поради подмяната на демокрацията и установяването на техните ползи в обществената сфера. Планът за възраждането на Държавна сигурност не би трябвало да успее поради ориста на българското общество.
По пътя им към властта наследниците на някогашния режим са подготвени на всевъзможни подправени взаимни отстъпки и обществени разкаяния – да осъждат комунистическия режим и да почитат жертвите му. Точно това прави Васил Терзиев благодарение на вчерашните реформатори и бъдещи леви.
Ако следваме техния проект - богатите наследници на Държавна сигурност ще завладяват политическата власт на локално и държавно равнище. Така, както техните татковци десетилетия грабеха подмолно страната, служейки на остарели и непознати господари.
Докато на 23 август почитахме жертвите на тоталитарните режими, наследниците на деспотите бяха още веднъж в дейна роля. Очевидно е, че се борят за реванш, за възобновяване на позициите на бащите им, които държаха цялата власт и монопола над репресиите.
Кандидатът за кмет на София Васил Терзиев, правоприемник на Държавна сигурност, още веднъж предизвика демократичната общественост с трогателен пост осъждаш комунизма.
По кардинални аргументи Васил Терзиев и Румен Радев не могат да се появят обществено измежду жителите почитащи жертвите на комунизма. Радев твърдеше, че скрито ходел самичък на мемориала на жертвите, а Терзиев най-малко не си прави труд за такава неистина.
Обикновен фалш от предизборната акция или прям цинизъм по пътя към властта на продукта на Държавна сигурност е да жали по жертвите и да жигосва комунизма?
След сходни акции се питаме за какво да пазим паметта на опълчилите се против тоталитаризма в България, в случай че наследниците на комунистическия хайлайф ще ръководят и в София?
Въпросът е за какво ще събаряме МОЧА, в случай че ще им дадем властта в институциите ни?
Тези паники не са от през днешния ден. Те са час от казуса на българския преход към народна власт. Те са факторите, които превръщаха новата политическа система във фасадна народна власт.
Бащите им построиха принудителен свят, в който всички бяха подвластни на техния модел. Моделът в който синовете на Държавна сигурност бяха отгледани като млад хайлайф. Влиянието на някогашния режим на комунизма и службите му наруши публичните салда в посттоталитарното ни общество.
И през днешния ден виждаме по какъв начин чувството за правдивост в обществото ни е накърнено и то не е обвързвано просто със правосъдната власт.
Основната неправда е че системата за израстване в публичната подчиненост и развиването на бизнеса бяха нарушени. Успехът и израстването по обществената стълбица е предназначен с преимущество за наследниците на Държавна сигурност, а не за умните и работливите.
Най-големите компании бяха свързани с икономическите инициативи и капиталите насъбрани по незаконен метод от сътрудниците на Държавна сигурност и техните офицери. Честните бизнесмени губеха стратегически преимущества и постоянно не успяваха. Това е и цялата история на Васил Терзиев показан като доста сполучлив предприемач, само че действително възползващ се от преимуществата на Държавна сигурност произхода си.
Заради намесата на хората на Държавна сигурност равният старт в българското обществото беше изопачен. Съществува нелегитимно, само че изрично преимущество на хората от някогашната тежка номенклатура и репресивните органи на властта.
Днес те се борят на доста фронтове с цел да завладяват страната за тяхното прилагане, а не за публичните ползи.
Какво вършат ли?
Българска социалистическа партия желае привикване на Народно събрание разтревожени, че построяването на черноморски щаб ще е заплаха за Русия! Липсва мисъл, че този щаб е от стратегическа значимост за българската национална сигурност. Логично „ Възраждане “ също ще влезе в този сюжет.
Борбата за ползите на Русия в България е мощна. Тя е в президентството и в Народното събрание.
По-проблемно е, че сходни ползи се прокарват и през демократичните участници в ръководството. Те към този момент се включиха в шеметния напредък на Радев като президент. Удобно мълчаха и се покланяха пред водачеството му с цел да вземат властта и се коалираха с Българска социалистическа партия.
Днес още веднъж саботират институциите ни, като съдружно издигат кандидатите за локалната власт, свързани с някогашните сили от Държавна сигурност, само че към този момент при нови условия.
Елитът на Държавна сигурност не би трябвало да успее в това, освен поради паметта към жертвите и репресиите. Не би трябвало да успее, освен поради подмяната на демокрацията и установяването на техните ползи в обществената сфера. Планът за възраждането на Държавна сигурност не би трябвало да успее поради ориста на българското общество.
По пътя им към властта наследниците на някогашния режим са подготвени на всевъзможни подправени взаимни отстъпки и обществени разкаяния – да осъждат комунистическия режим и да почитат жертвите му. Точно това прави Васил Терзиев благодарение на вчерашните реформатори и бъдещи леви.
Ако следваме техния проект - богатите наследници на Държавна сигурност ще завладяват политическата власт на локално и държавно равнище. Така, както техните татковци десетилетия грабеха подмолно страната, служейки на остарели и непознати господари.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ