Христо Иванов съвсем изтрещя
Явно отводът на Делян Пеевски да дебатира с водача на „ Да(Й) България “ Христо Иванов с претекста, че Иванов е единствено подставено лице на началника си Иво Прокопиев, напряко извадиха Иванов от обувките.
Същият напълно изтрещя, като фрустрацията му стигна до там, че хукна още веднъж да обикаля складовете на „ Булгартабак “ и да режисира предизборни филмчета. Познато към този момент деяние от предходните избори, когато режисьорът Иванов също опъна камера пред цигарената фабрика. И още веднъж с познатите мантри за Пеевски.
Когато няма какво друго да каже, Христо Иванов постоянно прибягва до тематиката „ Пеевски “ с вярата, че анти-Пеевски риториката още веднъж ще го легитимира в общественото пространство. Особено в този момент, когато личната му несръчност или мързел отрязаха листата на „ Демократична България “ в Стара Загора, а е допустимо представляваната от него партия да остане без листи и в други изборни региони.
Защото не подписвал документите, а полагал, съгласно него, електронен автограф. Модерният Иванов живеел в 21 година на 21 век, по тази причина бил цифров, а всички други били туземци. Как пък толкоз доста партии съумяха да записват кандидат-депутатските си листи във всички изборни региони, единствено „ Демократична България “ не съумя.
Защото била „ цифрова “ партия, неразбрана, а не тъй като водачите й са некадърни или ги мързи да подпишат нужните документи по открития от ЦИК ред. И в този момент се сещата какъв плач настана – демокрацията е в заплаха, Движение за права и свободи ни измести и още прочие глуповати пояснения. Апропо, за Христо Иванов е добре пристигнало да стартира и с анти-ДПС говоренето, тъй като единствено с това може да остане на политическата сцена.
И тъй като нищо друго градивно или в изгода роду не е родил. А, да, забравихме и мантрата „ да махнем Гешев и да сложим наш основен прокурор “, тъй като единствено прокуратурата остана неовладяна от началника му Иво Прокопиев.
А по отношение на „ Булгартабак “ можем да кажем следното на режисьора Христо Иванов – за цигарения холдинг страната получи дейно приватизационна цена от 220 милиона лв.. И още десетки милиони платени за изкупени български тютюни през интервала на следприватизационния надзор.
А какъв брой пари получи страната от добитото от началника на Иванов олигарха Иво Прокопиев дружество „ Каолин “ – нищо, някакви смешни 720 хиляди лв., като цената бе избрана в обезщетителни принадлежности. А Прокопиев закупи предприятието посредством РМД. И тук завесата на кино лентата пада, тъй като няма какво повече да се каже.
И колкото и да се напъва Христо Иванов, да вади доводи от девет кладенеца, не може да заобиколи простата истина. А тя е, че от „ Булгартабак “ страната завоюва, а от „ Каолин “ на Прокопиев – загуби, тъй като му го подари.
Същият напълно изтрещя, като фрустрацията му стигна до там, че хукна още веднъж да обикаля складовете на „ Булгартабак “ и да режисира предизборни филмчета. Познато към този момент деяние от предходните избори, когато режисьорът Иванов също опъна камера пред цигарената фабрика. И още веднъж с познатите мантри за Пеевски.
Когато няма какво друго да каже, Христо Иванов постоянно прибягва до тематиката „ Пеевски “ с вярата, че анти-Пеевски риториката още веднъж ще го легитимира в общественото пространство. Особено в този момент, когато личната му несръчност или мързел отрязаха листата на „ Демократична България “ в Стара Загора, а е допустимо представляваната от него партия да остане без листи и в други изборни региони.
Защото не подписвал документите, а полагал, съгласно него, електронен автограф. Модерният Иванов живеел в 21 година на 21 век, по тази причина бил цифров, а всички други били туземци. Как пък толкоз доста партии съумяха да записват кандидат-депутатските си листи във всички изборни региони, единствено „ Демократична България “ не съумя.
Защото била „ цифрова “ партия, неразбрана, а не тъй като водачите й са некадърни или ги мързи да подпишат нужните документи по открития от ЦИК ред. И в този момент се сещата какъв плач настана – демокрацията е в заплаха, Движение за права и свободи ни измести и още прочие глуповати пояснения. Апропо, за Христо Иванов е добре пристигнало да стартира и с анти-ДПС говоренето, тъй като единствено с това може да остане на политическата сцена.
И тъй като нищо друго градивно или в изгода роду не е родил. А, да, забравихме и мантрата „ да махнем Гешев и да сложим наш основен прокурор “, тъй като единствено прокуратурата остана неовладяна от началника му Иво Прокопиев.
А по отношение на „ Булгартабак “ можем да кажем следното на режисьора Христо Иванов – за цигарения холдинг страната получи дейно приватизационна цена от 220 милиона лв.. И още десетки милиони платени за изкупени български тютюни през интервала на следприватизационния надзор.
А какъв брой пари получи страната от добитото от началника на Иванов олигарха Иво Прокопиев дружество „ Каолин “ – нищо, някакви смешни 720 хиляди лв., като цената бе избрана в обезщетителни принадлежности. А Прокопиев закупи предприятието посредством РМД. И тук завесата на кино лентата пада, тъй като няма какво повече да се каже.
И колкото и да се напъва Христо Иванов, да вади доводи от девет кладенеца, не може да заобиколи простата истина. А тя е, че от „ Булгартабак “ страната завоюва, а от „ Каолин “ на Прокопиев – загуби, тъй като му го подари.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ