Предстои първото лунно затъмнение за 2025 г., наричано още кървава луна
Явлението ще продължи повече от час и ще може да бъде следено от Европа
На 13-14 март 2025 година цялостната Луна ще премине през сянката на Земята, с цел да сътвори лунно затъмнение - зрелищно светлинно шоу, по време на което повърхността на Луната става червеникава.
Явлението, известно като „ кървава луна “, ще продължи повече от час и ще може да бъде следено от Европа, в това число България, както и от Северна Америка и Южна Америка.
След броени дни, на 14 март, ще може да се следи първото от двете лунни затъмнения за 2025 година, каза Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО, Българска академия на науките и в катедра „ Астрономия “ на Физическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (СУ).
Маркишки е създател на изданието „ Гид на фена астроном “ на катедра „ Астрономия “ на Физическия факултет на СУ, което бе показано на 6 март и към този момент е свободно налично онлайн. В него създателят показва, че през 2025 година ще се случат общо четири затъмнения. „ Две от тях ще бъдат цялостни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да следим навлизането на Луната в земната полусянка на 14 март сутринта – до лунния залез. Най-интересното събитие за нас ще бъде цялостното лунно затъмнение на 7 септември вечерта, по-голямата част от което ще можем да проследим след изгрева на Луната “, написа в изданието.
Навлизането на Луната в земната полусянка на 14 март ще стартира в 05:57 ч., само че явлението ще може да се наблюдава единствено до залеза на Луната в 06:44 ч. за София, описа Маркишки Той обърна внимание, че при започване на затъмнението от полусянката дискът на цялостната Луна не наподобява по-различно от нормалния тип, в който го познаваме, т.е. този най-ранен стадий от явлението не е атрактивен за наблюдаване.
" Пълната фаза ще стартира в 08:26 ч. и ще приключи в 09:32 ч. българско време. Тя ще се следи най-удобно от Северна Америка. Краят на затъмнението от сянката на Земята ще бъде в 10:48 ч., а от полусянката – в 12:01 ч. Свидетели на тези последни стадии ще бъдат и жителите на Австралия, Япония и Източна Азия, за които Луната ще изгрее немного време преди края на явлението ", уточни Маркишки.
Цялото затъмнение ще продължи 6 часа и 3 минути, а единствено цялостната фаза – 1 час и 6 минути, посочи той.
Две седмици след лунното затъмнение на 14 март ще настъпи и първото за годината слънчево затъмнение, само че то няма да е очевидно от българска територия, сподели Маркишки. Затъмнението ще бъде отчасти и ще се следи от североизточната част на Северна Америка, о-в Гренландия, северната част на Атлантически океан, Северозападна Африка, по-голямата част от Европа и Западна Азия.
В Южна Европа зоната на видимост на затъмнението ще доближи до Централна Италия, Хърватия, Северна Сърбия и Северозападна Румъния.
От България, Република Северна Македония, Гърция и Турция явлението няма да може да се следи, сподели експертът. Той обаче посочи, че оптималната му фаза ще настъпи в 12:47 ч. българско време, когато от провинция Квебек, Източна Канада, ще може да се следи оптимално закриване на слънчевия диск от Луната – до 93% от неговата повърхност.
През месец март предстоят забавни за наблюдения от астрономи и фенове феномени, уточни Маркишки. Той означи, че на 23 март Земята ще премине през равнината на пръстена на Сатурн.
„ Тогава обаче няма да можем да следим самия Сатурн, заради неговата забележима непосредственост до Слънцето. Към края на април и при започване на май тази планета още веднъж ще се появи в небето – рано заран, ниско на изток. Тогава, следена през телескоп, нейният пръстен към момента ще наподобява доста стеснен. Все отново ще имаме късмет да забележим „ изчезващ “ пръстен на Сатурн към 24 ноември т.г., когато Земята ще се приближи за повторно до неговата низина. Тогава обаче нашата планета няма да премине през нея “, сподели физикът.
Също на 23 март Венера ще премине през така наречен долно съединяване – през най-близката до нас точка от нейната орбита, т.е. сред Слънцето и Земята. След това, при започване на април, тя ще се появи още веднъж на небето, само че към този момент рано заран на изток, като Зорница, сподели Маркишки. Той означи, че от края на февруари вечер в небето преобладават ярките планети Венера, която е в съзвездието Риби над западния небосвод, Юпитер – в съзвездието Бик и Марс – в Близнаци.
" Вечер те са забележими с невъоръжено око в този ред, от запад на изток. Уран в този момент се намира до границата, разделяща съзвездията Овен и Бик, само че той може да се следи единствено с телескоп или с по-мощен бинокъл ", сподели експертът.
В последните няколко вечери ниско на запад след залеза на Слънцето се появява Меркурий, който до 13 март ще бъде очевидно покрай Венера – на към 6 градуса южно от нея. Най-подходящото време за неговото наблюдаване тези вечери стартира от към 19:20 ч. за София и 19:00 ч. за Варна. Но скоро по-късно планетата залязва, т.е. следи се за малко, обърна внимание Маркишки.
„ Самата Венера тези вечери също провокира интереса на феновете астрономи: като се изключи че е най-яркият обект над западния небосвод, забележим още при свечеряване, в окулярите на бинокъл или в телескоп тя наподобява като тъничък сърп. Например на 10 март вечерта Венера ще бъде единствено с 6% осветлен диск. Ще можем да следим ярката планета като Вечерница още немного време – до към 18 март, защото тя очевидно се доближава към Слънцето и със всяка последваща вечер слиза все по-ниско в сиянието на залеза “, посочи той.
Маркишки напомни, че през 2025 година астрономическата пролет ще стартира на 20 март в 11:01 ч. българско време, „ когато Слънцето ще пресече небесния екватор през пролетната равноденствена точка в съзвездието Риби. След този миг Слънцето ще стартира да се издига все по-високо в Северното звездно небе, а лъчите му ще затоплят от ден на ден Северното полукълбо на Земята “.
Тази година лятното часово време (с 1 час напред) ще се вкара на 30 март (неделя) в 03:00 ч.
На 13-14 март 2025 година цялостната Луна ще премине през сянката на Земята, с цел да сътвори лунно затъмнение - зрелищно светлинно шоу, по време на което повърхността на Луната става червеникава.
Явлението, известно като „ кървава луна “, ще продължи повече от час и ще може да бъде следено от Европа, в това число България, както и от Северна Америка и Южна Америка.
След броени дни, на 14 март, ще може да се следи първото от двете лунни затъмнения за 2025 година, каза Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО, Българска академия на науките и в катедра „ Астрономия “ на Физическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (СУ).
Маркишки е създател на изданието „ Гид на фена астроном “ на катедра „ Астрономия “ на Физическия факултет на СУ, което бе показано на 6 март и към този момент е свободно налично онлайн. В него създателят показва, че през 2025 година ще се случат общо четири затъмнения. „ Две от тях ще бъдат цялостни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да следим навлизането на Луната в земната полусянка на 14 март сутринта – до лунния залез. Най-интересното събитие за нас ще бъде цялостното лунно затъмнение на 7 септември вечерта, по-голямата част от което ще можем да проследим след изгрева на Луната “, написа в изданието.
Навлизането на Луната в земната полусянка на 14 март ще стартира в 05:57 ч., само че явлението ще може да се наблюдава единствено до залеза на Луната в 06:44 ч. за София, описа Маркишки Той обърна внимание, че при започване на затъмнението от полусянката дискът на цялостната Луна не наподобява по-различно от нормалния тип, в който го познаваме, т.е. този най-ранен стадий от явлението не е атрактивен за наблюдаване.
" Пълната фаза ще стартира в 08:26 ч. и ще приключи в 09:32 ч. българско време. Тя ще се следи най-удобно от Северна Америка. Краят на затъмнението от сянката на Земята ще бъде в 10:48 ч., а от полусянката – в 12:01 ч. Свидетели на тези последни стадии ще бъдат и жителите на Австралия, Япония и Източна Азия, за които Луната ще изгрее немного време преди края на явлението ", уточни Маркишки.
Цялото затъмнение ще продължи 6 часа и 3 минути, а единствено цялостната фаза – 1 час и 6 минути, посочи той.
Две седмици след лунното затъмнение на 14 март ще настъпи и първото за годината слънчево затъмнение, само че то няма да е очевидно от българска територия, сподели Маркишки. Затъмнението ще бъде отчасти и ще се следи от североизточната част на Северна Америка, о-в Гренландия, северната част на Атлантически океан, Северозападна Африка, по-голямата част от Европа и Западна Азия.
В Южна Европа зоната на видимост на затъмнението ще доближи до Централна Италия, Хърватия, Северна Сърбия и Северозападна Румъния.
От България, Република Северна Македония, Гърция и Турция явлението няма да може да се следи, сподели експертът. Той обаче посочи, че оптималната му фаза ще настъпи в 12:47 ч. българско време, когато от провинция Квебек, Източна Канада, ще може да се следи оптимално закриване на слънчевия диск от Луната – до 93% от неговата повърхност.
През месец март предстоят забавни за наблюдения от астрономи и фенове феномени, уточни Маркишки. Той означи, че на 23 март Земята ще премине през равнината на пръстена на Сатурн.
„ Тогава обаче няма да можем да следим самия Сатурн, заради неговата забележима непосредственост до Слънцето. Към края на април и при започване на май тази планета още веднъж ще се появи в небето – рано заран, ниско на изток. Тогава, следена през телескоп, нейният пръстен към момента ще наподобява доста стеснен. Все отново ще имаме късмет да забележим „ изчезващ “ пръстен на Сатурн към 24 ноември т.г., когато Земята ще се приближи за повторно до неговата низина. Тогава обаче нашата планета няма да премине през нея “, сподели физикът.
Също на 23 март Венера ще премине през така наречен долно съединяване – през най-близката до нас точка от нейната орбита, т.е. сред Слънцето и Земята. След това, при започване на април, тя ще се появи още веднъж на небето, само че към този момент рано заран на изток, като Зорница, сподели Маркишки. Той означи, че от края на февруари вечер в небето преобладават ярките планети Венера, която е в съзвездието Риби над западния небосвод, Юпитер – в съзвездието Бик и Марс – в Близнаци.
" Вечер те са забележими с невъоръжено око в този ред, от запад на изток. Уран в този момент се намира до границата, разделяща съзвездията Овен и Бик, само че той може да се следи единствено с телескоп или с по-мощен бинокъл ", сподели експертът.
В последните няколко вечери ниско на запад след залеза на Слънцето се появява Меркурий, който до 13 март ще бъде очевидно покрай Венера – на към 6 градуса южно от нея. Най-подходящото време за неговото наблюдаване тези вечери стартира от към 19:20 ч. за София и 19:00 ч. за Варна. Но скоро по-късно планетата залязва, т.е. следи се за малко, обърна внимание Маркишки.
„ Самата Венера тези вечери също провокира интереса на феновете астрономи: като се изключи че е най-яркият обект над западния небосвод, забележим още при свечеряване, в окулярите на бинокъл или в телескоп тя наподобява като тъничък сърп. Например на 10 март вечерта Венера ще бъде единствено с 6% осветлен диск. Ще можем да следим ярката планета като Вечерница още немного време – до към 18 март, защото тя очевидно се доближава към Слънцето и със всяка последваща вечер слиза все по-ниско в сиянието на залеза “, посочи той.
Маркишки напомни, че през 2025 година астрономическата пролет ще стартира на 20 март в 11:01 ч. българско време, „ когато Слънцето ще пресече небесния екватор през пролетната равноденствена точка в съзвездието Риби. След този миг Слънцето ще стартира да се издига все по-високо в Северното звездно небе, а лъчите му ще затоплят от ден на ден Северното полукълбо на Земята “.
Тази година лятното часово време (с 1 час напред) ще се вкара на 30 март (неделя) в 03:00 ч.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ