Ястията чак-чак и зур белиш от Волжка България ще имат

Ястията чак-чак и зур белиш от Волжка България ще имат опция да опитат варненци по време на идното пето издание на празника на плодородието " Сабантуй ", проведен от съдружие " Волжки българи ". Фестивалът ще се организира край Варна в края на тази седмица.

Ястията на волжките българи ще бъдат приготвени от Албина Фасхеева от гр. Казан, която е шеф-готвач, член на Гилдията на готвачите в Република Татарстан и има свое студио за татарска кухня. За Българска телеграфна агенция Фасхеева сподели, че е учила в Казан. Макар че огромната ѝ обич е кулинарията, в началото е приключила стопанска система. След това обаче животът ѝ се трансформира и през днешния ден тя има опция да работи това, което в действителност обича. Посочва, че готви от 6-годишна, като е пособия на баба си, от която се е учила на кулинарни тънкости. Сега нейна съществена цел е да разпространява и развива националната кухня, да предава на традициите на младежите. Това е повода да работи доста интензивно с деца на друга възраст. Кухнята въплъщава духа на народа, споделя за историята, за традициите, за характера на страната, уточни Фасхеева.

Чак-чак разкрива историята на Волжка България, счита Фасхеева. Легендата споделя, че този десерт е сътворен преди епохи, около сватбата на сина на един от хановете. Владетелят желал да предложения хора от всички краища на страната, единствено че не знаел какво ядене да им изпрати, с цел да ги притегли. Извикал готвачите, само че никой от тях не съумял да измисли нищо, което да не се скапва бързо. Тогава дамата на един овчар решила казуса. Тя предложила простичка рецепта, направила тесто, разтопила краве масло, накъсала тестото на дребни късчета, изпържила ги, а след това ги заляла с мед. Тъй като медът е естествен консервант, той обезпечава на чак-чак валидност до 3 месеца, изясни Фасхеева. А за това време бързоходците на хана имали опция да поканят мало и огромно на сватбата на сина му, да дойдат да видят чудесата на Волжка България. Чак-чак е претрупан с доста символика, уточни Фасхеева и посочи, че и до през днешния ден с него се посрещат скъпи посетители, също така дребните части са и знак за единение, за обединяване.

Другото ядене, което Фасхеева и нейният екип ще показват пред варненци, е очкочмак - дословен превод " три ъгъла ". Ястието е от маслено тесто с плънка от ситно нарязани телешко месо, картофи и лук, което се пече на фурна. Храната във Волжка България е била простичка, само че доста питателна, тъй като хората са работели доста и са имали потребност от сила, сподели Фасхеева.

По думите ѝ една от най-разпространените супи и до през днешния ден е токмач, която ние знаем като пилешка чорба, а в нейната татковина се подготвя с кокоше месо. Според началник готвача обаче това ядене е самобитен изпит за младите дами, бъдещи снахи. В токмач се поставя ръчно приготвено фиде, точат се кори, които тук се употребяват за баница, а там - се режат на тънки пръчици, уточни Фасхеева. Колкото по-тънко е разточена кората, толкоз по-добра ще е снахата, с усмивка добави началник готвачът. Тя не сподели дали в Татарастан има доста неомъжени дами, само че с горделивост означи, че нейните възпитаници, въпреки и в нежна възраст, се оправят майсторски с точенето.

За свое обичано ядене Фасхеева уточни зур белиш - огромен пирог, чиято плънка може да е от телешко, кокоше, или още по-добре от гъше месо. Това е фамилно ястие, сподели началник готвачът, която има персонален връх с приготвянето на голям зур белиш. По думите ѝ в домашни условия пирогът се подготвя в тава, която се слага в средата на масата. Честта да нареже зур белиш се пада на бащата в фамилията. А всички са най-доволни, в случай че ястието е приготвено в пещ - по този начин, както са го правили предците.