Какви трябва да са правилата за българските футболисти
Ясно е, че с тези кошмарни правила да се играе по 90 минути 11 на 11 и да се брои всеки гол в нашата врата няма да прокопсаме. Затова незабавно би трябвало да се въведат допълнителни правила, с цел да може най-сетне българските футболисти да играят като равни с равни с другите. Ето какви промени би трябвало да се подхващат първоначално:
Всички златни украшения (ланци, пръстени, зъби, клипсове за вратовръзки, диадеми, брошки) преди мача би трябвало да се смъкват от играчите и да се дават на съдията. Средствата от тях могат да отидат за очила на съдията или интервенция на очите му при положение, че свири неверно.
На всички мачове на националния тим на България би трябвало да назначават единствено съдийски бригади от български съдии, които са осведомени с понятия като „ майки “, „ п*дерасти “ „ блядове “, „ таралежи “ и така нататък Задължително е съдиите да са с диоптър минус 2,5 — 3.
Топката в центъра да се разпределя по разпоредбите в махалата. Топката овладява оня, който първи тупне с нея три пъти по земята. За националите на България – два пъти.
Ако български състезател извика „ Вкъщи съм! “ е неразрешено да му се отнема топката, тъй като той си е „ у дома “.
Съдията не би трябвало да свири внезапно до ухото на умислен български футболист, пристрастен в офанзива или запазването на кълбото.
За да не бъде играта прекомерно бърза, скоростта на футболистите по полето би трябвало да се лимитира с така наречен „ легнали съдии “ – изкуствени хълмове.
При отрицателен процес на мача от уредбата на стадиона да може да се пусне надъхващото „ Трепни “ на Цеца.
Наказателното поле на българския тим е суверенна територия на Република България с всички произлизащи последици и може да се стигне до потребление на мощ против нарушителите благодарение на ботуши, ритване по кокалчетата и гъделичкане.
Треньорът на българските национали може да поддържа връзка с футболистите посредством мегафон или посредством обявления на диктора на стадиона.
Спорната обстановка постоянно да се взема решение в интерес на този, който вика по-силно.
Във всеки един миг българският треньор да има право да влиза на игрището и да демонстрира по какъв начин би трябвало да се играе и по какъв начин да се свири.
По време на разногласия със съдията, влизане на игрището на лекаря или масажиста на българския тим играта не се стопира. Лекарят, масажистът, админът и водачът могат да остават на терена и да играят за нашия тим.
В съблекалнята за всеки случай да има на склад бутилка уиски и 4-5 аулина.
На полувремето българският щаб да има право да прати за бира трима от противниковите играчи.
Да се демонстрира наслада може (а и би трябвало!) освен при гол в непознатата врата, само че и при сполучлив пас, уцелване на топката, уместна смешка, жест по адрес на противника, контузия на противника. При това да се позволи на нашите да се пръскат с шампанско като на подготовка.
