Еврокомисарят по икономиката: Трябват "подновени и преразгледани" бюджетни правила в ЕС
" Ясно е, че не можем просто да се върнем към предходната обстановка. Нуждаем се от единни правила, които да са свързани с икономическите провокации, пред които сме изправени. Иначе рискуваме Европейската комисия да прекара идващото десетилетие в търсенето на способи да заобиколи своите лични правила, което мисля, че не е най-хубавото решение ", декларира еврокомисарят по стопанската система Паоло Джентилони пред Financial Times.
Той приканва за широкомащабна промяна, която да насърчи по-големите обществени вложения и напредък. И акцентира, че желае " възобновени и преразгледани " бюджетни правила в Европейски Съюз, които ще дават тласък за вложения в " зеления " и цифровия преход, като в същото време обезпечат непоклатимост и резистентен стопански растеж.
" Има доста вероятни решения и оферти, в случай че признаем потребността от поощряване и укрепване на обществените вложения в някои браншове. Да кретаме с тези бюджетни правила може преди да е изглеждало рационално, само че поради събитията са нужни законодателни промени. Това е единственият метод да имаме същински единни правила, а не просто общи правила, които могат да се заобикалят ", обобщава Джентилони.
Яростен спор за промените
През есента се чака Европейска комисия да възобнови консултациите по какъв начин да се поправят разпоредбите по отношение на Пакта за непоклатимост и напредък. Бюджетната рамка сега е прекратена поради пандемията от ковид, само че разпоредбите евентуално ще бъдат върнати през 2023 година и предвижданията са за гневен спор по какъв начин би трябвало да бъдат реформирани. Наскоро американският министър на финансите Джанет Йелън се причисли към тези, които считат, че Пактът за непоклатимост и напредък лимитира способността на държавните управления да се оправят с рецесията. Но фискално консервативните страни от Северна Европа ще се опълчват на опитите за значително отхлабване на разпоредбите.
Джентилони споделя, че съгласно него ролята на Европейска комисия не е да подлага на подозрение европейските контракти, които включват задачата да задържат обществения дълг до 60% от Брутният вътрешен продукт и бюджетния недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт. Но акцентира, че Брюксел би трябвало да предложи промени на законодателството, които да отразяват постпандемичната действителност, в това число скока на усреднения обществен дълг в еврозоната до 100% от Брутният вътрешен продукт.
Еврокомисарят по стопанската система слага под въпрос дали блокът би трябвало да се върне към " ниска инфлация, невисок напредък, ниски лихвени нива. Или би трябвало да опитаме да използваме тази рецесия, с цел да опитаме да имаме по-силен и по-устойчив растеж ".
Той приканва за широкомащабна промяна, която да насърчи по-големите обществени вложения и напредък. И акцентира, че желае " възобновени и преразгледани " бюджетни правила в Европейски Съюз, които ще дават тласък за вложения в " зеления " и цифровия преход, като в същото време обезпечат непоклатимост и резистентен стопански растеж.
" Има доста вероятни решения и оферти, в случай че признаем потребността от поощряване и укрепване на обществените вложения в някои браншове. Да кретаме с тези бюджетни правила може преди да е изглеждало рационално, само че поради събитията са нужни законодателни промени. Това е единственият метод да имаме същински единни правила, а не просто общи правила, които могат да се заобикалят ", обобщава Джентилони.
Яростен спор за промените
През есента се чака Европейска комисия да възобнови консултациите по какъв начин да се поправят разпоредбите по отношение на Пакта за непоклатимост и напредък. Бюджетната рамка сега е прекратена поради пандемията от ковид, само че разпоредбите евентуално ще бъдат върнати през 2023 година и предвижданията са за гневен спор по какъв начин би трябвало да бъдат реформирани. Наскоро американският министър на финансите Джанет Йелън се причисли към тези, които считат, че Пактът за непоклатимост и напредък лимитира способността на държавните управления да се оправят с рецесията. Но фискално консервативните страни от Северна Европа ще се опълчват на опитите за значително отхлабване на разпоредбите.
Джентилони споделя, че съгласно него ролята на Европейска комисия не е да подлага на подозрение европейските контракти, които включват задачата да задържат обществения дълг до 60% от Брутният вътрешен продукт и бюджетния недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт. Но акцентира, че Брюксел би трябвало да предложи промени на законодателството, които да отразяват постпандемичната действителност, в това число скока на усреднения обществен дълг в еврозоната до 100% от Брутният вътрешен продукт.
Еврокомисарят по стопанската система слага под въпрос дали блокът би трябвало да се върне към " ниска инфлация, невисок напредък, ниски лихвени нива. Или би трябвало да опитаме да използваме тази рецесия, с цел да опитаме да имаме по-силен и по-устойчив растеж ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ