Друг ми обясняваше, че вътре в земното кълбо имало още едно, много по-голямо от външното
Ярослав Хашек (30 април 1883 – 3 януари 1923) е чешки публицист. Автор е на доста творби – художествени и публицистични, разгласил е над 1000 описа преди началото на Първата международна война. Най-известната му творба е сатиричният разказ „ Приключенията на положителния боец Швейк през международната война “. Романът споделя историята на чешкия деец Йозеф Швейк и неговите завършения в армията. Разказът стартира с новината за атентата в Сараево, довел до експлоадирането на Първата международна война. Швейк е толкоз мощно въодушевен да служи на своята татковина, че никой не може да реши дали просто той е един малоумник или хитро подкопава напъните на австро-унгарската войска. С този смехотворен книжовен воин в чешкия език влиза думата švejkovina („ швейковщина “). А бисерите на положителния боец още са представени от по-старото потомство книгомани на планетата. Нека забравим за минути за пандемията и да се посмеем на описа на Швейк за късото му престояване в лудницата:
„ Не мога да схвана в действителност за какво се сърдят лудите, като ги държат там. Там човек може да си лази гол по пода, да вие като чакал, да беснее и хапе. Ако човек направеше нещо такова на стъргалото, хората биха се учудили, само че там това е най-обикновено нещо! Там има такава независимост, каквато не са сънували даже и социалистите.
Там човек може да се показва и за дядо бог, и за Дева Мария, и за папата, и за британския крал, и за негово величество императора или за свети Вацлав, макар че последният непрекъснато беше вързан, гол и в изолираност. Там имаше и един, който крещеше, че е архиепископ, само че той нищо друго не вършеше, единствено ядеше и още нещо правеше, с опрощение, нали знаете кое се римува с „ ядеше ", само че там никой не се срами от това. Един даже се представяше за свети Кирил и Методи, с цел да получава две дажби. А различен господин беше бременен и канеше всекиго на кръщене.
Там бяха затворени доста шахматисти, политици, риболовци и скаути, маркосъбирачи и фотографи-любители. Един беше попаднал там поради някакви остарели грънци, които наричал пепелници. Друг пък непрестанно беше стегнат в усмирителна риза, с цел да не може да пресметне по кое време ще настане краят на света. Там се срещнах и с няколко професори. Един от тях ходеше все след мене и разправяше, че люлката на ромите била в Кърконошите, различен пък ми обясняваше, че вътре в земното кълбо имало още едно, доста по-голямо от външното.
Там всеки можеше да си приказва, каквото му скимне, просто каквото му пристигна на езика, сякаш се намираше в Народното събрание.
Понякога лудите си разправяха приказки и се посбиваха, в случай че се случеше доста огромно злощастие с някоя от царските дъщери. Най-яростен беше един господин, който искаше да мине за шестнайсетия том на Отовия енциклопедически речник и де кого срещнеше, молеше му се да го разтвори и да откри заглавието „ Шивачка за картонаж " — другояче бил изгубен. Успокои се едвам когато го стегнаха в усмирителна ряза. Тогава стартира да се хвали, че са го поставили в книговезка преса и молеше да го обрежат съвременно.
Изобщо там се живееше като в парадайса.
Можеш да ревеш, да кряскаш, да пееш, да плачеш, да мяукаш, да виеш, да скачаш, да се молиш, да се премяташ, да лазиш на четири крайници, да подскачаш на един, да тичаш в близост, да танцуваш, да се друсаш по през целия ден и да се катериш по стените.
Никой няма да пристигна при тебе и да ти каже: „ Не бива да вършиме по този начин, господине, не е обичайно, засрамете се, къде ви е възпитанието? "
Вярно е обаче, че там има и напълно тихи луди. Имаше да вземем за пример един учтив откривател, който непрестанно си чоплеше носа и единствено веднъж на ден споделяше: „ Току-що открих електричеството. "
Та ви споделям, доста хубаво беше и тия няколко дни, които прекарах в лудницата, принадлежат към най-хубавите мигове в моя живот. “
— Бихте ли могли да изчислите диаметъра на земното кълбо?
— Не, това не бих могъл — отговори Швейк, — само че аз, господа, също бих ви задал една гатанка: имате триетажна къща, във всеки етаж на тая къща има по осем прозореца. На покрива има две капандури и два комина. Във всеки етаж има по двама наематели. И в този момент кажете ми, господа, в коя година е умряла бабата на портиера?
„ Не мога да схвана в действителност за какво се сърдят лудите, като ги държат там. Там човек може да си лази гол по пода, да вие като чакал, да беснее и хапе. Ако човек направеше нещо такова на стъргалото, хората биха се учудили, само че там това е най-обикновено нещо! Там има такава независимост, каквато не са сънували даже и социалистите.
Там човек може да се показва и за дядо бог, и за Дева Мария, и за папата, и за британския крал, и за негово величество императора или за свети Вацлав, макар че последният непрекъснато беше вързан, гол и в изолираност. Там имаше и един, който крещеше, че е архиепископ, само че той нищо друго не вършеше, единствено ядеше и още нещо правеше, с опрощение, нали знаете кое се римува с „ ядеше ", само че там никой не се срами от това. Един даже се представяше за свети Кирил и Методи, с цел да получава две дажби. А различен господин беше бременен и канеше всекиго на кръщене.
Там бяха затворени доста шахматисти, политици, риболовци и скаути, маркосъбирачи и фотографи-любители. Един беше попаднал там поради някакви остарели грънци, които наричал пепелници. Друг пък непрестанно беше стегнат в усмирителна риза, с цел да не може да пресметне по кое време ще настане краят на света. Там се срещнах и с няколко професори. Един от тях ходеше все след мене и разправяше, че люлката на ромите била в Кърконошите, различен пък ми обясняваше, че вътре в земното кълбо имало още едно, доста по-голямо от външното.
Там всеки можеше да си приказва, каквото му скимне, просто каквото му пристигна на езика, сякаш се намираше в Народното събрание.
Понякога лудите си разправяха приказки и се посбиваха, в случай че се случеше доста огромно злощастие с някоя от царските дъщери. Най-яростен беше един господин, който искаше да мине за шестнайсетия том на Отовия енциклопедически речник и де кого срещнеше, молеше му се да го разтвори и да откри заглавието „ Шивачка за картонаж " — другояче бил изгубен. Успокои се едвам когато го стегнаха в усмирителна ряза. Тогава стартира да се хвали, че са го поставили в книговезка преса и молеше да го обрежат съвременно.
Изобщо там се живееше като в парадайса.
Можеш да ревеш, да кряскаш, да пееш, да плачеш, да мяукаш, да виеш, да скачаш, да се молиш, да се премяташ, да лазиш на четири крайници, да подскачаш на един, да тичаш в близост, да танцуваш, да се друсаш по през целия ден и да се катериш по стените.
Никой няма да пристигна при тебе и да ти каже: „ Не бива да вършиме по този начин, господине, не е обичайно, засрамете се, къде ви е възпитанието? "
Вярно е обаче, че там има и напълно тихи луди. Имаше да вземем за пример един учтив откривател, който непрестанно си чоплеше носа и единствено веднъж на ден споделяше: „ Току-що открих електричеството. "
Та ви споделям, доста хубаво беше и тия няколко дни, които прекарах в лудницата, принадлежат към най-хубавите мигове в моя живот. “
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ