Участниците в IFFI се насладиха на японското „Бледа гледка към хълмовете“ в последния ден на 56-ия IFFI
Японският режисьор Кей Ишикава се срещна с медиите през днешния ден в залата за конференции с втория си режисьорски филм „ Блед аспект към хълмовете “, който беше прожектиран тази година на 56- ия Международен кино фестивал на Индия (IFFI) в Гоа, като част от букета „ Фокус върху страната: Япония “, селекциониран, с цел да предложи на участниците в IFFI панорамна панорама към актуалното японско кино.
Чествайки креативната жизнеспособност както на изгряващи гласове, по този начин и на приети майстори, които не престават да оформят кинематографичното завещание на нацията, „ Фокус върху страната: Япония “ обгръща извънреден набор от жанрове – от интимни драми, изследващи паметта, идентичността и принадлежността, до исторически епоси, психически трилъри, детски разкази и нереални, нелинейни опити, които провокират и уголемяват границите на кинематографичната форма.
Режисьорът Ишикава откри полемиката с думите: „ Това е първото ми посещаване в Индия и в действителност се любувах на прекарването. Филмът е основан на едноименния разказ на носителя на Нобелова премия Казуо Ишигуро от 1982 година Тази година доста японски филми изследват тази тематика, защото се навършват 80 години от края на Втората международна война. Аз също постоянно съм желал да приказвам по тази тематика, само че ми беше мъчно да намеря верния език, защото не съм претърпял този интервал от първа ръка. Когато открих този разказ, тематиката стана доста по-достъпна за мен и ми даде убеденост да опиша тази история. “
Историята на кино лентата наблюдава млада амбициозна японско-британска писателка, която се заема да сътвори книга, основана на следвоенните прекарвания на майка си Ецуко в Нагасаки. Все още преследвана от самоубийството на по-голямата си щерка, Ецуко стартира да споделя мемоари от 1952 година, когато е била млада бъдеща майка. Спомените ѝ са съсредоточени върху срещата ѝ със Сачико, жена, решена да построи нов живот в чужбина с щерка си Марико, която понякога приказва за притеснителни мемоари, свързани със злокобна жена. Докато писателката сглобява фрагментите и сувенирите от годините на майка си в Нагасаки, тя стартира да вижда притеснителни несъответствия сред спомените, които Ецуко споделя, и действителността, която те внушават.
Той показа, че това, което го е привлякло към тази история, е, че тя не е единствено за атомната бомба, само че и за дами от разнообразни столетия. Обясни, че е избрал самичък да напише сюжета, а също по този начин е инсталирал кино лентата, защото счита монтажа за последния стадий от процеса на писане.
Той изясни, че екипът е трябвало да балансира гледните точки на три страни – Япония, Англия и Полша, до момента в който дефинира най-подходящия край за кино лентата. Всяка от тях е донесла друга сензитивност: английските продуценти са предпочели по-ясен и по-дефиниран свършек, до момента в който полските са считали, че прекомерно многото пояснения биха размилили въздействието. Японската вероятност е била някъде по средата. Той показа, че в действителност е харесал този взаимен развой и обширните полемики, които в последна сметка са довели кино лентата до верния край.
Вижте цялата конференция:
Гледайте филмовия откъс:
Чествайки креативната жизнеспособност както на изгряващи гласове, по този начин и на приети майстори, които не престават да оформят кинематографичното завещание на нацията, „ Фокус върху страната: Япония “ обгръща извънреден набор от жанрове – от интимни драми, изследващи паметта, идентичността и принадлежността, до исторически епоси, психически трилъри, детски разкази и нереални, нелинейни опити, които провокират и уголемяват границите на кинематографичната форма.
Режисьорът Ишикава откри полемиката с думите: „ Това е първото ми посещаване в Индия и в действителност се любувах на прекарването. Филмът е основан на едноименния разказ на носителя на Нобелова премия Казуо Ишигуро от 1982 година Тази година доста японски филми изследват тази тематика, защото се навършват 80 години от края на Втората международна война. Аз също постоянно съм желал да приказвам по тази тематика, само че ми беше мъчно да намеря верния език, защото не съм претърпял този интервал от първа ръка. Когато открих този разказ, тематиката стана доста по-достъпна за мен и ми даде убеденост да опиша тази история. “
Историята на кино лентата наблюдава млада амбициозна японско-британска писателка, която се заема да сътвори книга, основана на следвоенните прекарвания на майка си Ецуко в Нагасаки. Все още преследвана от самоубийството на по-голямата си щерка, Ецуко стартира да споделя мемоари от 1952 година, когато е била млада бъдеща майка. Спомените ѝ са съсредоточени върху срещата ѝ със Сачико, жена, решена да построи нов живот в чужбина с щерка си Марико, която понякога приказва за притеснителни мемоари, свързани със злокобна жена. Докато писателката сглобява фрагментите и сувенирите от годините на майка си в Нагасаки, тя стартира да вижда притеснителни несъответствия сред спомените, които Ецуко споделя, и действителността, която те внушават.
Той показа, че това, което го е привлякло към тази история, е, че тя не е единствено за атомната бомба, само че и за дами от разнообразни столетия. Обясни, че е избрал самичък да напише сюжета, а също по този начин е инсталирал кино лентата, защото счита монтажа за последния стадий от процеса на писане.
Той изясни, че екипът е трябвало да балансира гледните точки на три страни – Япония, Англия и Полша, до момента в който дефинира най-подходящия край за кино лентата. Всяка от тях е донесла друга сензитивност: английските продуценти са предпочели по-ясен и по-дефиниран свършек, до момента в който полските са считали, че прекомерно многото пояснения биха размилили въздействието. Японската вероятност е била някъде по средата. Той показа, че в действителност е харесал този взаимен развой и обширните полемики, които в последна сметка са довели кино лентата до верния край.
Вижте цялата конференция:
Гледайте филмовия откъс:
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ