Отвъд първородния грях: Как шинтоизмът и будизмът оформят ...
„ Японски легенди и митове “ е петата от поредицата книги на българския японист Братислав Иванов, издадени от „ Книгомания “ и отдадени на историята, културата, изкуството и геополитиката на Япония. Предвижда се до края на годината да излезе и шеста книга, в която създателят ще предложи нов прочит на историята на самураите и тяхната роля в политическия живот на Япония от края дванайсети доникъде на деветнайсети век.
Основните митологични и именити сюжети в Япония са свързани с шинтоизма, будизма и шинто-будисткия синкретизъм, зародил вследствие на напъните на японския политически и културен хайлайф за хармонизиране на връзките сред двете религии. Представянето им пред европейските читатели слага въпроса за намиране на съответни понятия, които да не изопачават тяхната същина.
И будизмът, и шинтоизмът се разграничават значително от християнството, което в продължение на две хилядолетия оказва въздействие върху на европейската менталност. Ето за какво създателят преглежда познаването на японските легенди и митове като ключ към японската нематериалност.
Светът на будистките митове и предания е свят на ясно изразена причинно-следствена връзка. Целта на всеки сюжет е да удостовери тази връзка, която работи с идентична мощ при богати и небогати, при благородници и простолюдие. В книгата са преведени три притчи (джатаки) от живота на Буда през предишните му прераждания, разказани от самия него. Както и всички джатаки, те са илюстрации на добродетелите, които би трябвало да следва всеки, поел по пътя на будизма. Първо място измежду тях заема милосърдието, достигащо до всеотдайност, в случай че това е належащо за спасяването на някое живо създание.
В шинтоизма пък се счита, че зловредните дейности нарушават галактическата хармония и могат да провокират освен публични, само че и естествени катаклизми.
В книгата е отделено особено място на половата просвета, която най-често е обект на изкривяване.
Докато в християнството се счита, че всеки човек търпи последствията от първородния грях и това изиграва извънредно значима роля при образуването на половата просвета в целия християнски свят, на шинтоизма е безусловно непозната догмата за първородния грях, за индивида като отговорно съществуване. Не по-малко непознати са му концепцията за възпиране от секс и условието за непорочност на дамата преди първата брачна нощ.
Отношението към секса в обичайният будизъм не се разграничава значително от християнството. По думите на Буда Шакямуни, създателя на будисткото обучение, дамата е спънка по пътя към духовното самоусъвършенстване на мъжа, защото провокира у него еротични стремежи и обвързаност към земния живот. Смята се, че нищо друго не замъглява мозъка на мъжа по този начин, както женските форми.
От друга страна, езотеричният (тантрическият) будизъм учи, че пристрастеностите, от които ни приканва да се откажем махаяна, могат да са потребни, в случай че тяхната сила се употребява вярно. Казано с други думи, пристрастеностите, свързани с човешкото тяло, не се преглеждат като затруднение по пътя към спасението. Важно е да се означи обаче, че когато в будизма се приказва за секс, по предписание се подразбира, че става дума за обичаен секс сред мъж и жена.
За създателя
Братислав Иванов приключва компетентност „ Японски език и литература “ в Московския държавен университет и специализира в Института за японски език към Японската фондация. През 2009 година по предложение на японското държавно управление е почетен от името на Негово Величество император Акихито с „ Ордена на изгряващото слънце “ за приноси в проучванията на японския език и разпространяването му в България.
От същия създател в издателство Книгомания са оповестени книгите „ История на японската просвета “, „ История на японското изкуство “, „ Японската геополитика от древността до през днешния ден “ и „ История на Япония от палеолита до Рейва “.
Оля Ал-Ахмед
Основните митологични и именити сюжети в Япония са свързани с шинтоизма, будизма и шинто-будисткия синкретизъм, зародил вследствие на напъните на японския политически и културен хайлайф за хармонизиране на връзките сред двете религии. Представянето им пред европейските читатели слага въпроса за намиране на съответни понятия, които да не изопачават тяхната същина.
И будизмът, и шинтоизмът се разграничават значително от християнството, което в продължение на две хилядолетия оказва въздействие върху на европейската менталност. Ето за какво създателят преглежда познаването на японските легенди и митове като ключ към японската нематериалност.
Светът на будистките митове и предания е свят на ясно изразена причинно-следствена връзка. Целта на всеки сюжет е да удостовери тази връзка, която работи с идентична мощ при богати и небогати, при благородници и простолюдие. В книгата са преведени три притчи (джатаки) от живота на Буда през предишните му прераждания, разказани от самия него. Както и всички джатаки, те са илюстрации на добродетелите, които би трябвало да следва всеки, поел по пътя на будизма. Първо място измежду тях заема милосърдието, достигащо до всеотдайност, в случай че това е належащо за спасяването на някое живо създание.
В шинтоизма пък се счита, че зловредните дейности нарушават галактическата хармония и могат да провокират освен публични, само че и естествени катаклизми.
В книгата е отделено особено място на половата просвета, която най-често е обект на изкривяване.
Докато в християнството се счита, че всеки човек търпи последствията от първородния грях и това изиграва извънредно значима роля при образуването на половата просвета в целия християнски свят, на шинтоизма е безусловно непозната догмата за първородния грях, за индивида като отговорно съществуване. Не по-малко непознати са му концепцията за възпиране от секс и условието за непорочност на дамата преди първата брачна нощ.
Отношението към секса в обичайният будизъм не се разграничава значително от християнството. По думите на Буда Шакямуни, създателя на будисткото обучение, дамата е спънка по пътя към духовното самоусъвършенстване на мъжа, защото провокира у него еротични стремежи и обвързаност към земния живот. Смята се, че нищо друго не замъглява мозъка на мъжа по този начин, както женските форми.
От друга страна, езотеричният (тантрическият) будизъм учи, че пристрастеностите, от които ни приканва да се откажем махаяна, могат да са потребни, в случай че тяхната сила се употребява вярно. Казано с други думи, пристрастеностите, свързани с човешкото тяло, не се преглеждат като затруднение по пътя към спасението. Важно е да се означи обаче, че когато в будизма се приказва за секс, по предписание се подразбира, че става дума за обичаен секс сред мъж и жена.
За създателя
Братислав Иванов приключва компетентност „ Японски език и литература “ в Московския държавен университет и специализира в Института за японски език към Японската фондация. През 2009 година по предложение на японското държавно управление е почетен от името на Негово Величество император Акихито с „ Ордена на изгряващото слънце “ за приноси в проучванията на японския език и разпространяването му в България.
От същия създател в издателство Книгомания са оповестени книгите „ История на японската просвета “, „ История на японското изкуство “, „ Японската геополитика от древността до през днешния ден “ и „ История на Япония от палеолита до Рейва “.
Оля Ал-Ахмед
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ