Миямото Мусаши – най-добрият самурай на Япония
Японската просвета е извънредно необятна област, която може да плени всеки четец. Честта на самурая е пословична и мнозина са виждали известните им истории. Един отличаващ се войник в този случай е именитият Миямото Мусаши. Според множеството архиви, това е японецът, който в никакъв случай не е изгубил двубой. До 30-годишнината си Мусаши има спечелини към 60 срещи. Последната му борба със Сасаки Коджиро е върхът на кариерата му, а с помощта на положителния конкурент, дуелът се трансформира в същинска лирика.
Историята на самия Мусаши е прекомерно сложна и постоянно се миксира с фикция. В архивите се приказва, че първата му победа е на 13-годишна възраст. Рожденната му дата също е под въпрос, само че за най-точна година се счита 1584 година в японската провинция Харима. Други имена, с които боецът се слави са Шинмен Такезо и Нитен Дораку. Макар и да има доста псевдоними, японците го почитат точно като Маямото Мусаши – най-великият самурай на всички времена. Любовта от мечовете се пренесла от бащата на сина и доста скоро Маямото почнал да тренира интензивно с татко си. Скоро родителите му се разделят и остава единствено с уменията от бойното изкуство.
Оказва се, че през XVI век разводите не се гледали с положително око в страната на изгряващото слънце и нещо още по-страшно, вместо обществото да има подозрения в бащата, множеството се съмнявали в майката и дали въобще тя е същинската. Освен това, когато татко му води мащехата, Мусаши въобще не е удивен и е задоволително огромен и умел с катаната си, стартира самоуверено да подлага на критика уменията на татко си. Скандалите стават съществени и синът постоянно намира заслон при чичо Доринбо – свещеник, който по-късно стартира да се занимава с възпитанието на момчето. След като за следващ път рецензиите ескалират, бащата и синът влизат във физическа кавга, доближава се до замеряне с мечове и кинжали, с което публично завършват връзките.
Снимка: By The original uploader was Kross at English Wikipedia.the author of this drawing is en:Utagawa Kuniyoshi, ja:歌川国芳 (1797 – 1861) – From Thirty-six Famous Battles (Eimei sanjûroku kassen), ca. 1847-1853., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1822536
Животът на Мусаши се развива тъкмо след края на феодалните войни и краят на епохата на Ашикага. В началото на XVII век страната е разграничена на два лагера – феновете на Токугава и основатените на Шогуната, както и хора, които поддържат Тойотоми Хидейори. Мусаши спада точно в последната категория. Неговите събратя влизат в борбата за Секигахара и за жалост не съумяват да реализират огромни триумфи. Боецът съумява да избяга от сражението и да избави живота си, само че за жалост става ронин, откакто неговия стопанин не може да се похвали със същите триумфи. Самураят избира да обикаля Япония и непрекъснато да усъвършенства уменията си с меча, доказвайки на себе си, че е задоволително квалифициран за сходни сражения. През 1604 година се оказва, че уменията са повече от задоволителни, с цел да го слагат преди всичко измежду огромните имена.
Обикновено дуелите се правили с дървени мечове, тъй като въпреки всичко концепцията била обвързвана с проява на умения, а не с предизвиква на гибел. И даже с тях, конкуренцията не можела да се оправи. Когато обаче дървото не било прелъщение, японската стомана срещала нежната човешка плът. Първата забележителна победа е точно в борбите с клана Който Йошиока. Представителите се считат за инстински майстори на бойните изкуства и пазят традициите на старите шогуни. Мусаши незабавно провокира най-възрастния брат Сейджиро. Според разказите, борбата била такова оскърбление, че Сейджиро обръснал главата си и по-късно станал духовник.
Вторият брат Деншичиро търси реванш. Мусаши го разоръжава и нанася толкоз тежък удар, че дървеният му меч го убива на място. В опит да получат отмъщение, останалите членове употребяват пушките и стрелите си, само че с техниката на двата меча – Нитен Ичи-рю – успеха е обезпечена. Следващите години не престават самоуверено в странство и нови провокации. Повечето дуели обаче са изгубени и архивите въобще не са непокътнати. Сасаки Коджиро е един от съперниците. Той е прочут като майсторът на бойните изкуства в клана Хосокава. Неговата техника тсубаме гейши в превод означавала „ завъртането на меча със скоростта на лястовицата “.
Снимка: By Yoshifusa Utagawa (active ca. 1840-1860) – Artelino [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=86540179
Сасаки бил прочут с прякора си „ Демонът на западните провинции “ и явно бързо спечелил реномето си. До този миг не е губил двубой, само че това доста скоро щяло да се промени. На 13 април 1612 година Мусаши и Коджиро се изправят един против различен. Избран е дребен остров наименуван Фунаджима. И двамата уговарят деня на борбата, само че Мусаши отхвърля да се бие, тъй като на практика ще влезе във война с клана. Истината е, че самураят желал да обърка своя съперник, както и преди е правил. На идната заран, до момента в който неговият конкурент е на острова, той става късно, закусва, къпе се и въобще не бърза. Наема лодка, която да го транспортира до бойното поле, а в нея прави доста по-дълъг меч от този на Коджиро.
Закъснява с доста и когато слиза на брега продължава да печели време. Опонентът желае да нанесе най-малък брой прецизни удари, с които да изкара боецът отвън строя. Коджиро се прицелва в челото на своя конкурент, само че с помощта на превръзката на главата, ударът се омекотява доста. Мусаши връща жеста и Коджиро е повален. От земята, съперникът съумява да нанесе нов удар и да отвори рана върху глезена на своя съперник, само че за благополучие пропуща основните артерии. Вторият удар на Мусаши удря съперника в лявата част на гръдния панер. Кръвта бликва от носа и устата му и той пада в безсъзнание.
Мусаши ревизира своя опонент за витални показатели- такива липсват. Покланя се на съдиите и по-късно се връща назад на лодката. Прави го бързо, тъй като не желае някой от присъстващите да изиска втори двубой. След тази среща островът се прекръства на Ганруй-Джима. С успеха над Коджиро, боецът към този момент можел да се разгласи за най-хубавият занаятчия с меч. Може да стане най-великият самурай с приключването на дуелите си. След толкоз победи, Мусаши изпада в духовно събуждане. Битките внезапно не са толкоз сладки и в своя дневник той ще напише:
„ Разбрах, че не съм бил победител заради изключителните си умения в бойните изкуства. Може би имах някакъв естествен гений или не се бях отклонил от естествените правила. Може би някъде липсваха качества в другите бойни изкуства. След това, решен още повече да реализира по-ясно схващане на дълбоките правила, упражнявах денонощно. По времето, когато бях на петдесет, осъзнах пътя на това бойно изкуство напълно естествено. “
Снимка: By User Alkivar on en.wikipedia – Originally from en.wikipedia; description page is (was) here, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=724373
Майсторът най-сетне стартира да преподава наученото и преоткрива будизма. Освен това стартира да учи краснопис и изобразяване. Впрочем точно неговият облик го трансформира в съвършения облик на самурая – благородник, преподавател, създател и занаятчия на самоконтрола. Миямото Мусаши става самурай във времето на мира. През 1643 година осъзнава, че гибелта му е близо и написа своята автобиография Го Рин Но Шо или „ Книгата на петте пръстена “. Смята се, че е умрял от рак. През май 1645 година дава дарове и 21 заповеди на своите почитатели, наричайки ги „ Пътят на самотния “. Умира на 19 май 1645 година Неговите мисли участват даже в „ Изкуството на войната “. Една от тях е:
„ Няма нищо извън, което да те накара да бъдеш по-добър, по-силен, по-богат, по-бърз или по-умен. Всичко е вътре. Всичко съществува. Не търси нищо отвън себе си. “
Заглавна фотография: By Miyamoto Musashi – 島田美術館所蔵, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15377036
