Игрите, които никога не се състояха: Токио 1940
Япония – страната, която това лято трябваше да посрещне за повторно в историята си летни олимпийски игри, тъгува. Токио 2020 – това вълнуващо събитие освен за локалното население, само че и за целия свят, се отсрочва. Засега, за следващата година.
Отложиха олимпийските игри в Токио Решението е пристигнало след диалог сред японския министър-председател Шиндзо Абе и президента на МОК Томас Бах
Пандемията с ковид, която приклещи в смъртоносна хватка планетата докара до невиждано отсрочване на най-великия състезателен конгрес на земното кълбо. Досега, олимпийските игри са били отменяни на три пъти – един път поради Първата и два пъти поради Втората международна война.
Но в никакъв случай преди, олимпийските игри не са били отлагани.
Мечтата за семейството на Токио през 1940 година се ражда първо в сърцето и душата на един популярен японец Кано Джигоро – бащата на джудото. Джудото е и първото японско бойно изкуство, което попада в олимпийската стратегия. Той е и първият член на Япония в МОК (1909-1938).
През 1932 година барон Джигоро пътува до Лос Анджелис, с цел да показа пред МОК кандидатурата на Япония да одобри Игрите и да се трансформира в първата азиатска страна-домакин. Джигоро има и специфична задача. През 1940-а в родината му ще празнуват 2600 години от началото на японската империя и от възкачването на престола на първия император – именития Дзиму.
В борбата за игрите през 1940 година обаче Токио се оказва в епицентъра на жестоката конкуренция на Рим и Хелзинки. С тънкостта на дипломацията, която владее до съвършенство, барон Джигоро стига доста надалеч – намира се с италианския деспот Бенито Мусолини, който е идеолог на кандидатурата на Рим с молба, Италия да се откаже в интерес на Япония.
И чудото се случва. Човекът, открил първата фашистка тирания, омеква и на процедура капитулира с думите: „ Ние отстъпваме в името на това Япония да завоюва. Но чакаме Япония да ни поддържа за семейството на игрите през 1944 година “
Поставен сред това да избере Токио или Хелзинки, МОК залага на японската столица с 37 на 26 гласа във финалното гласоподаване.
Японците ликуват. Тяхното домакинство и безспорната победа на барон Джигоро са прелестен късмет за възстановяване на интернационалните връзки със западните демократични народи, отпред с Великобритани и Съединени американски щати.
В страната настава трескава подготовка. Изготвена е стратегия за Игрите, отпечатани са даже плакатите. Определена е и датата на откриването – 21-и септември 1940 година Начертан е даже проект от кое място да мине маршрутът и щафетата на олимпийския огън от Берлин.
И когато всичко наподобява готово, избухва Китайско-японската война (7 юли 1937-9 септември 1945). Тя стартира с местен случай край Пекин сред военни елементи на двете страни и се разраства в една от главните зони на военни дейности на Втората международна война. Китайското държавно управление притегля на своя страна голям брой локални военни командири, както и разполагащата със обилни военни сили Китайска комунистическа партия, а в разнообразни интервали получава поддръжка и от Германия, Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Британската империя.
Притеснен и наскърбен от военизирането на Япония, напролет на 1937 година Кано Джигоро още веднъж прекосява Океана за тежки договаряния семейството на Токио да не бъде отнемано. Членовете на МОК са разграничени в позициите си, въпреки че зад кандидатурата на Япония стои не какъв да е, а самият създател на актуалните олимпийски игри – барон Пиер де Кубертен.
Решението се бави, а Джигоро се качва на фамозния тихоокеански лайнер „ Хикава Мару “ и потегля от Европа по дългия противоположен път към дома. Смъртта го застига месеци по-късно в открити води - на 4 май 1938 година на кораба.
Официалната версия е, че е убит от пневмония, довела до бъбречна непълнота. През 1990 година в Япония стартира изненадващо следствие по съмнения, че баронът е токсичен с храна, поради политическите си разбирания и острите си антимилитаристки убеждения. Така и не са събрани задоволително доказателства и делото против незнаен причинител, е прекъснато.
Ковчегът на една от най-забележителните фигури в историята на Япония Кано Джигоро е свален от лайнера, увит с олимпийското знаме – висша чест, оказана на малко на брой.
Баронът не доживява да научи решението на МОК, а то е изрично: Токио не може да провежда олимпийски игри откакто японското държавно управление е във война с Китай. Домакинството е обещано на Хелзинки, само че за малко.
На 1-и септември 1939 година избухва Втората международна война. Над 500 елитни спортисти от всички краища на света, които към този момент са се класирали за присъединяване в летните игри през 1940 година, сред които редица олимпийски, международни и европейски първенци, вместо на пистата, в залата, на стадиона и в басейна, отиват на фронта.
И губят живота си.
bTV приканва: останете си у дома!
Игрите, които в никакъв случай не се състояха: Берлин 1916 (ВИДЕО) Как гибелта на един популярен проектант се одобри за неприятна прокоба в Германия
Отложиха олимпийските игри в Токио Решението е пристигнало след диалог сред японския министър-председател Шиндзо Абе и президента на МОК Томас Бах
Пандемията с ковид, която приклещи в смъртоносна хватка планетата докара до невиждано отсрочване на най-великия състезателен конгрес на земното кълбо. Досега, олимпийските игри са били отменяни на три пъти – един път поради Първата и два пъти поради Втората международна война.
Но в никакъв случай преди, олимпийските игри не са били отлагани.
Мечтата за семейството на Токио през 1940 година се ражда първо в сърцето и душата на един популярен японец Кано Джигоро – бащата на джудото. Джудото е и първото японско бойно изкуство, което попада в олимпийската стратегия. Той е и първият член на Япония в МОК (1909-1938).
През 1932 година барон Джигоро пътува до Лос Анджелис, с цел да показа пред МОК кандидатурата на Япония да одобри Игрите и да се трансформира в първата азиатска страна-домакин. Джигоро има и специфична задача. През 1940-а в родината му ще празнуват 2600 години от началото на японската империя и от възкачването на престола на първия император – именития Дзиму.
В борбата за игрите през 1940 година обаче Токио се оказва в епицентъра на жестоката конкуренция на Рим и Хелзинки. С тънкостта на дипломацията, която владее до съвършенство, барон Джигоро стига доста надалеч – намира се с италианския деспот Бенито Мусолини, който е идеолог на кандидатурата на Рим с молба, Италия да се откаже в интерес на Япония.
И чудото се случва. Човекът, открил първата фашистка тирания, омеква и на процедура капитулира с думите: „ Ние отстъпваме в името на това Япония да завоюва. Но чакаме Япония да ни поддържа за семейството на игрите през 1944 година “
Поставен сред това да избере Токио или Хелзинки, МОК залага на японската столица с 37 на 26 гласа във финалното гласоподаване.
Японците ликуват. Тяхното домакинство и безспорната победа на барон Джигоро са прелестен късмет за възстановяване на интернационалните връзки със западните демократични народи, отпред с Великобритани и Съединени американски щати.
В страната настава трескава подготовка. Изготвена е стратегия за Игрите, отпечатани са даже плакатите. Определена е и датата на откриването – 21-и септември 1940 година Начертан е даже проект от кое място да мине маршрутът и щафетата на олимпийския огън от Берлин.
И когато всичко наподобява готово, избухва Китайско-японската война (7 юли 1937-9 септември 1945). Тя стартира с местен случай край Пекин сред военни елементи на двете страни и се разраства в една от главните зони на военни дейности на Втората международна война. Китайското държавно управление притегля на своя страна голям брой локални военни командири, както и разполагащата със обилни военни сили Китайска комунистическа партия, а в разнообразни интервали получава поддръжка и от Германия, Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Британската империя.
Притеснен и наскърбен от военизирането на Япония, напролет на 1937 година Кано Джигоро още веднъж прекосява Океана за тежки договаряния семейството на Токио да не бъде отнемано. Членовете на МОК са разграничени в позициите си, въпреки че зад кандидатурата на Япония стои не какъв да е, а самият създател на актуалните олимпийски игри – барон Пиер де Кубертен.
Решението се бави, а Джигоро се качва на фамозния тихоокеански лайнер „ Хикава Мару “ и потегля от Европа по дългия противоположен път към дома. Смъртта го застига месеци по-късно в открити води - на 4 май 1938 година на кораба.
Официалната версия е, че е убит от пневмония, довела до бъбречна непълнота. През 1990 година в Япония стартира изненадващо следствие по съмнения, че баронът е токсичен с храна, поради политическите си разбирания и острите си антимилитаристки убеждения. Така и не са събрани задоволително доказателства и делото против незнаен причинител, е прекъснато.
Ковчегът на една от най-забележителните фигури в историята на Япония Кано Джигоро е свален от лайнера, увит с олимпийското знаме – висша чест, оказана на малко на брой.
Баронът не доживява да научи решението на МОК, а то е изрично: Токио не може да провежда олимпийски игри откакто японското държавно управление е във война с Китай. Домакинството е обещано на Хелзинки, само че за малко.
На 1-и септември 1939 година избухва Втората международна война. Над 500 елитни спортисти от всички краища на света, които към този момент са се класирали за присъединяване в летните игри през 1940 година, сред които редица олимпийски, международни и европейски първенци, вместо на пистата, в залата, на стадиона и в басейна, отиват на фронта.
И губят живота си.
bTV приканва: останете си у дома!
Игрите, които в никакъв случай не се състояха: Берлин 1916 (ВИДЕО) Как гибелта на един популярен проектант се одобри за неприятна прокоба в Германия
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ