Как Япония се превръща в страст и професия за шеф Петър Михалчев
Япония е вечно в сърцето му. Тя се трансформира в негова пристрастеност и негова специалност. Шеф Петър Михалчев е посещавал страната на изгряващото слънце над 20 пъти. За кухнята, традициите и историята и какво го кара да се връща още веднъж и още веднъж там, с него беседва Леда Цветкова.
Подобно на самураите и той има своите свещени оръжия, само че не мечовете шото и дайшо, а кухненските ножове. Докато за някои готвенето е поминък, за него е предопределение. Той е първият занаятчия на японска кухня у нас – началник Петър Михалчев. Посреща ни в неговия ресторант, една дребна Япония в сърцето на столицата.
– Добър ден началник Михалчев, благодаря, че ни приехте във вашия дом.
– " Илишай масе " или както се споделя – Добре пристигнали.
На японска кухня стартира да се учи в ресторанта на семейство Катано, който е със 100-годишна история. Първо те се срещат с неговите привички и традиции, а след това той с техните. – Общо взето мислех си, че знам къде отивам, само че не. Първата седмица ми беше доста безгрижно, гледах си кухнята, понякога нещо правех, те ми бяха подготвили всичко по отношение на моите табиети. Сутрин японката Уака Чан ми правеше кафенце, на абсорбатора пушех цигарка, изобщо, угаждаха ми. Това беше единствено първата седмица. И втората седмица семейство Катано споделиха " Ела в този момент, че ми трябваш в кухнята ". И като видях 35 кг сазае, сазае това са техни рапани с доста шипове – трябваше да ги изчистя.
Болка, надупчвания, без ръкавица и оттова в действителност навлязох в японската кулинария. Един ден миех единствено чинии, някъде към 600-700 чинии измих и се прибрах в стойка " Г ", толкоз бях изгърбен. От този дом, където работи семейство Катано, ме изпратиха при техен другар, соба мейкър, соба са техни нудли от елда, прилежащ ресторант. Работих два дни, пристигнаха да ме вземат и го питаха сенсея – Как се оправя? Добре ли се оправя? И той сподели: " Добре, добре, само че на следващия ден ще го боли доста ръката ". А то за какво, соба меши една голяма купа такава, в която се поставя тестото и ти бъркаш единствено с лявата ръка, единствено с лявата, тъй като е тежък физически труд, трудоемко е, бъркаш с лявата ръка, дясната седи откъм гърба, тъй като тя би трябвало да почива, с цел да можеш след това да ги нарежеш безусловно идентични. При последното си посещаване, дружно със брачната половинка си отиват в град Хирошима.
„ Не съм от сензитивните хора, само че градът, който посетихме с моята брачна половинка, Хирошима, Хирошима споделят, че географски видяно преди малчуганът да свърши белята, малчуганът се споделя атомната бомба, която е хвърлена на Хирошима, споделят, че географски видяно, това е бил един от най-красивите градове в Япония.
Денят е 6 август 1945 година, часът е 8:15 ч. сутринта. Ясното и слънчево време – Хирошима, многолюден бизнес и жилищен регион с хора тръгнали за работа.
„ Японците виждат 3 самолета и си споделят, това нищо не е, единствено три самолета, те не са очаквали изобщо. Бомбата е взривена на 500-600 метра над Земята. Температурата е била към 4000 градуса. Всъщност, това е първият най-страшен опит в човешката история, и посетих персонално епицентъра на " Малчугана ", в действителност разбрах, че съм сензитивен човек”. Бомбардировач Б-29 изхвърля атомна бомба в центъра на града. След " Малчугана " от Хирошима остава единствено прахуляк.
„ Дано да няма… тъй като има и втора, нека да няма повече такава човешка нелепост. Както си споделяме ние на другарски – спря ми часовника. Останали са към 10-11 здания, само че като монумент са запазили една единствена, строена е от чешки проектант. То съвсем нищо не е останало от нея. Това е могилата на хората, на пепелта от хората, която е останала от тях. Те не са заровени, те са събрани на едно свещено място и е залесено от трева и естествено е заградено. От другите хора, които са били най-близко до епицентъра е останала единствено сянката. На този ден хората почитат починалите като оставят по едно шише вода на моста за починалите, тъй като хората са се молили, тези, които са оживели за вода, само че заради кръвоизлив е трябвало да не им се дава вода, тъй като бързо губят кръв и по този начин всеки е викал: " Вода, вода ". И в символ на респект в този момент се оставя по едно шишенце вода”. За началник Михалчев последваща спирка в страната на изгряващото слънце е Нагасаки. Три дни откакто " Малчуганът " пада над Хирошима, атомна бомба на име " Дебелака " разрушва до основи Нагасаки.
– И след Нагасаки, Оконо Шима или " Островът на зайците ".
– Защо Островът на зайците?
– Ами той по този начин бил е горист, били са пуснати доста зайци като камуфлаж, един тип зад тази растителност и тези благи същества са се намирали бази за медицински опити на хора военнопленници. Всъщност оттова медицината в действителност е научила доста, като да вземем за пример индивидът какъв брой литра кръв съдържа и не е за по малкия екран, да не описвам другите неща. Медицината бих споделил, че е едно от местата, на които се е развила. Когато за първи път идва в Япония, с цел да остане в дома на семейство Киото, трябвало да се потвърди като готвач. Решава да вземе всичко значимо за съвършената вечеря в куфара си.
– Носих отсам сушени рози и локум от рози. Защото те доста залитат по рози. Всякакви неща от рози бях направил. Бях си приготвил разнообразни прахчета. Различни прахчета, които едните са желиращи и другите са набухватели, от третите става пяна… те са доста. За тях ти би трябвало прецизен грамаж. Златарска електронна везна.
За меджик шугър върших балони с помпата на уред за кръвно налягане с игла. Това е остарелият метод, който е. Абокатна игла и се поставя топлото топче от меджик шугър и то се надува и става като коледна топка от захар.
Маркучи със спринцовки за кантена. Правех нудли от прясно и кисело мляко. Идеята беше да върша нудли от прясно и кисело мляко с този кантен, а и с тези спринцовки и въобще…Полицаите ми споделиха: " Ела, че ми трябваш " и ни напред-ни обратно. Един час седнал съм към този момент, почвам… Няма телефон. Нито си в Япония, нито си в България. Картончето тогава за първи път го видях. На картончето бяха нарисували револвер, граната, опиати и по този начин нататък... Те ми показаха опиатите и ме питаха в този куфар има ли нещо от това. Казах: " Ааа, не, не.Тук няма нищо такова... И след още един час пристигна една жена, полицайка, с ей такива очила дебели. Започнаха да вадят с двуметрова пръчка всичко от куфара и ги подредиха ей по този начин, акуратно, всичките прахчета, спринцовки, везни.
И се сещам по какъв начин ги разстрелват на площада и крещя къде се забърках, това е краят, всичко ми мина ей по този начин. Много се изплаших, почтено, обаче японката мина, стартира да рови с нещо такова като за клечки, пипа, гледа мириса, нещо им сподели, те ми събраха багажа, те ми се поклониха и ми споделиха " Добре пристигнал в Япония ".
Подобно на самураите и той има своите свещени оръжия, само че не мечовете шото и дайшо, а кухненските ножове. Докато за някои готвенето е поминък, за него е предопределение. Той е първият занаятчия на японска кухня у нас – началник Петър Михалчев. Посреща ни в неговия ресторант, една дребна Япония в сърцето на столицата.
– Добър ден началник Михалчев, благодаря, че ни приехте във вашия дом.
– " Илишай масе " или както се споделя – Добре пристигнали.
На японска кухня стартира да се учи в ресторанта на семейство Катано, който е със 100-годишна история. Първо те се срещат с неговите привички и традиции, а след това той с техните. – Общо взето мислех си, че знам къде отивам, само че не. Първата седмица ми беше доста безгрижно, гледах си кухнята, понякога нещо правех, те ми бяха подготвили всичко по отношение на моите табиети. Сутрин японката Уака Чан ми правеше кафенце, на абсорбатора пушех цигарка, изобщо, угаждаха ми. Това беше единствено първата седмица. И втората седмица семейство Катано споделиха " Ела в този момент, че ми трябваш в кухнята ". И като видях 35 кг сазае, сазае това са техни рапани с доста шипове – трябваше да ги изчистя.
Болка, надупчвания, без ръкавица и оттова в действителност навлязох в японската кулинария. Един ден миех единствено чинии, някъде към 600-700 чинии измих и се прибрах в стойка " Г ", толкоз бях изгърбен. От този дом, където работи семейство Катано, ме изпратиха при техен другар, соба мейкър, соба са техни нудли от елда, прилежащ ресторант. Работих два дни, пристигнаха да ме вземат и го питаха сенсея – Как се оправя? Добре ли се оправя? И той сподели: " Добре, добре, само че на следващия ден ще го боли доста ръката ". А то за какво, соба меши една голяма купа такава, в която се поставя тестото и ти бъркаш единствено с лявата ръка, единствено с лявата, тъй като е тежък физически труд, трудоемко е, бъркаш с лявата ръка, дясната седи откъм гърба, тъй като тя би трябвало да почива, с цел да можеш след това да ги нарежеш безусловно идентични. При последното си посещаване, дружно със брачната половинка си отиват в град Хирошима.
„ Не съм от сензитивните хора, само че градът, който посетихме с моята брачна половинка, Хирошима, Хирошима споделят, че географски видяно преди малчуганът да свърши белята, малчуганът се споделя атомната бомба, която е хвърлена на Хирошима, споделят, че географски видяно, това е бил един от най-красивите градове в Япония.
Денят е 6 август 1945 година, часът е 8:15 ч. сутринта. Ясното и слънчево време – Хирошима, многолюден бизнес и жилищен регион с хора тръгнали за работа.
„ Японците виждат 3 самолета и си споделят, това нищо не е, единствено три самолета, те не са очаквали изобщо. Бомбата е взривена на 500-600 метра над Земята. Температурата е била към 4000 градуса. Всъщност, това е първият най-страшен опит в човешката история, и посетих персонално епицентъра на " Малчугана ", в действителност разбрах, че съм сензитивен човек”. Бомбардировач Б-29 изхвърля атомна бомба в центъра на града. След " Малчугана " от Хирошима остава единствено прахуляк.
„ Дано да няма… тъй като има и втора, нека да няма повече такава човешка нелепост. Както си споделяме ние на другарски – спря ми часовника. Останали са към 10-11 здания, само че като монумент са запазили една единствена, строена е от чешки проектант. То съвсем нищо не е останало от нея. Това е могилата на хората, на пепелта от хората, която е останала от тях. Те не са заровени, те са събрани на едно свещено място и е залесено от трева и естествено е заградено. От другите хора, които са били най-близко до епицентъра е останала единствено сянката. На този ден хората почитат починалите като оставят по едно шише вода на моста за починалите, тъй като хората са се молили, тези, които са оживели за вода, само че заради кръвоизлив е трябвало да не им се дава вода, тъй като бързо губят кръв и по този начин всеки е викал: " Вода, вода ". И в символ на респект в този момент се оставя по едно шишенце вода”. За началник Михалчев последваща спирка в страната на изгряващото слънце е Нагасаки. Три дни откакто " Малчуганът " пада над Хирошима, атомна бомба на име " Дебелака " разрушва до основи Нагасаки.
– И след Нагасаки, Оконо Шима или " Островът на зайците ".
– Защо Островът на зайците?
– Ами той по този начин бил е горист, били са пуснати доста зайци като камуфлаж, един тип зад тази растителност и тези благи същества са се намирали бази за медицински опити на хора военнопленници. Всъщност оттова медицината в действителност е научила доста, като да вземем за пример индивидът какъв брой литра кръв съдържа и не е за по малкия екран, да не описвам другите неща. Медицината бих споделил, че е едно от местата, на които се е развила. Когато за първи път идва в Япония, с цел да остане в дома на семейство Киото, трябвало да се потвърди като готвач. Решава да вземе всичко значимо за съвършената вечеря в куфара си.
– Носих отсам сушени рози и локум от рози. Защото те доста залитат по рози. Всякакви неща от рози бях направил. Бях си приготвил разнообразни прахчета. Различни прахчета, които едните са желиращи и другите са набухватели, от третите става пяна… те са доста. За тях ти би трябвало прецизен грамаж. Златарска електронна везна.
За меджик шугър върших балони с помпата на уред за кръвно налягане с игла. Това е остарелият метод, който е. Абокатна игла и се поставя топлото топче от меджик шугър и то се надува и става като коледна топка от захар.
Маркучи със спринцовки за кантена. Правех нудли от прясно и кисело мляко. Идеята беше да върша нудли от прясно и кисело мляко с този кантен, а и с тези спринцовки и въобще…Полицаите ми споделиха: " Ела, че ми трябваш " и ни напред-ни обратно. Един час седнал съм към този момент, почвам… Няма телефон. Нито си в Япония, нито си в България. Картончето тогава за първи път го видях. На картончето бяха нарисували револвер, граната, опиати и по този начин нататък... Те ми показаха опиатите и ме питаха в този куфар има ли нещо от това. Казах: " Ааа, не, не.Тук няма нищо такова... И след още един час пристигна една жена, полицайка, с ей такива очила дебели. Започнаха да вадят с двуметрова пръчка всичко от куфара и ги подредиха ей по този начин, акуратно, всичките прахчета, спринцовки, везни.
И се сещам по какъв начин ги разстрелват на площада и крещя къде се забърках, това е краят, всичко ми мина ей по този начин. Много се изплаших, почтено, обаче японката мина, стартира да рови с нещо такова като за клечки, пипа, гледа мириса, нещо им сподели, те ми събраха багажа, те ми се поклониха и ми споделиха " Добре пристигнал в Япония ".
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ