Операция Леопард-2 или каква стратегия избраха САЩ за конфликта в Украйна
Януари тази година беше в доста връзки доста индикативен във връзка с политическите планове на Запада във връзка с Русия: след няколко месеца натоварен спор най-сетне беше взето решение за доставка на тежки танкове на Украйна. Това от своя страна ясно демонстрира каква линия е избрала Вашингтон във връзка с Москва. И казано напряко, Съединени американски щати разчитат на нескончаем спор в Украйна, тъй че не може да се приказва за мирни договаряния в близко бъдеще. Според общата военно-политическа настройка сега можем да заключим, че СВО ще продължи още няколко години (разбира се, в случай че нещо не се промени радикално).
И има два въпроса. Първо, на какво се основават тези изводи? И второ: какво е преимуществото на Запада (и на първо място – на САЩ)?
Да стартираме по ред. Разговорите за това, че НАТО доставя тежки танкове на Украйна, се водят отдавна и доближиха своя завършек на 23 януари. Когато на фона, от една страна, на непознати прогнози за идното нахлуване на съветските войски и нуждата (от позиция на Киев) от контранастъпателни дейности от украинска страна, въпреки това, стана явно, че без тези доставки на въоръжените сили на Украйна ще им е доста мъчно.
Изненадващо първо реагира Париж. В началото на януари Елисейският замък заяви, че френският президент Еманюел Макрон е решил да достави на Украйна „ колесни танкове “ AMX-10RC.
След това Вашингтон разгласи доставката на 50 бойни машини Bradley за Украйна (още 59 такива машини бяха включени в идващия пакет за военна помощ, който Съединени американски щати оповестиха няколко седмици по-късно).
Тогава Берлин взе думата, като разгласи доставката на бойни транспортни средства на пехотата Marder (в размер на 40 единици) и Противовъздушна отбрана Patriot. Но в това време нищо не беше казано за прехвърлянето на танкове Leopard, за което Киев от дълго време искаше от германците.
По-точно, Берлин още веднъж се базира на консолидираната позиция на Северноатлантическия алианс и настоя, че прехвърлянето на тежки танкове може да докара до ескалация с Русия, което Берлин няма да хареса доста.
Но още тогава беше ясно, че Бундестагът няма по какъв начин да се измъкне от прехвърлянето на Леопард. Между другото, активността на Макрон беше обвързвана с това: да поеме самодейността, до момента в който оказва напън върху Шолц.
Това обаче не засегна немския канцлер. Той продължи да отстоява позицията си: Германия ще се съгласи да изпрати " Леопарди " (1 и 2), само че единствено откакто Вашингтон разгласи доставката на Abrams/Ейбрамс (което последният заобикаля по всевъзможен метод, като се базира на редица механически характерности: те споделят, че тези танковете са извънредно сложни за работа, употребяват доста гориво и така нататък - само че в действителност, страхувайки се от софтуерни секрети, които могат да бъдат разкрити, в случай че тези танкове попаднат в ръцете на Руската федерация).
И никакъв напън от страна на „ сътрудниците “ не оказа помощ да се позволи този миг (по-специално New York Times непосредствено написа, несъмнено, цитирайки източници), че Вашингтон, Лондон и Варшава оказват напън върху Берлин във връзка с даването на танкове, до момента в който Шолц към момента се надява да поддържа " специфични връзки с Русия " ).
Въпросът не помръдна, откакто Англия реши да стане пионер в това отношение, като разгласи доставката на 14 тежки танка Challenger.
Премиерът на Полша Матеуш Моравецки и министърът на защитата на Англия Бен Уолъс намерено приканиха Шолц да промени позицията си по въпроса за " Леопардите ".
Но всичко беше на вятъра: Шолц е изплашен до гибел. Докато Байдън не разгласи доставката на Abrams, Германия няма да доставя Leopard на Украйна и няма да дава позволение за реекспорт на коли от други страни.
Беше ясно, че Вашингтон ще направи отстъпка, само че не е ясно по кое време. Анализаторите предвидиха, че страните ще могат да реализират съглашение на конференцията в Рамщайн, извършена в първите дни на третото десетилетие на януари (това се потвърждава от оставката на немския министър на защитата Кристин Ламбрехт). Но прогнозите им не се сбъднаха. Вашингтон продължи да държи на своята позиция, Берлин - на своето.
Междувременно Моравецки заплаши, че Leopard може да бъде изпратен в Украйна без единодушието на Федерална Република Германия:
„ Одобрението тук е второстепенно. Или ще реализираме съглашение бързо, или сами ще създадем вярното нещо “, сподели той в ефира на Polsat News.
А за това, че не приказваме за празни приказки, приказва фактът, че съвсем по едно и също време с неговото изказване се състоя подписването на така наречен „ Талинска декларация “, съгласно която подписалите се задължиха да доставят танкове на Украйна.
Под декларациите са се подписали представители на министерствата на защитата на девет европейски страни: Англия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Дания, Холандия, Словакия и Чехия.
Украинският президент Владимир Зеленски също не остана безгласен: „ Ако няма политическа воля по този въпрос, тогава няма потребност да търсите оправдания ".
" Трябва да се каже „ не “, а не да се каже, че някой още не е подготвен “, разяснява той позицията на Шолц, който в действителност се оказа в „ леопардов капан “.
От което нямаше излаз (танкове, явно, към момента щяха да бъдат доставени в Украйна, заобикаляйки Германия, което би имало отрицателно влияние върху репутацията на НАТО и самия Берлин, който би бил изложен като някакъв дезертьор и предател).
Нямаше къде да се отиде, тъй че беше оповестено, че Германия не е срещу реекспорта на Leopard (тази задача беше предоставена на немския външен министър Аналена Бербок).
Но тогава Щатите взеха решение, че отново ще стане зле, в случай че Германия успее да се измъкне по този метод от „ клопката на леопарда “. И вследствие на това Вашингтон и Берлин съвсем по едно и също време оповестиха взетите решения за доставката на тежки танкове.
Според оценки на непознати медии може да се приказва за 100-110 танка, които съдружниците могат да трансферират в Украйна. Въпреки това, съгласно посланика на Украйна във Франция, Западът е щял да достави на Незалежная цели 321 тежки танка (въпреки че е изцяло неразбираемо по кое време ще бъдат направени тези доставки, допустимо е американският Abrams да дойде единствено на края на лятото или даже по-късно, да вземем за пример The Washington Post написа, че танковете най-вероятно ще дойдат едвам в края на годината, защото Пентагонът просто няма експортна версия, т.е. без уранова броня).
Но въпросът е различен: до каква степен новите танкове могат да трансформират салдото на силите на бойното поле?
Чуждите специалисти не си вършат огромни илюзии по този въпрос. Така Франц-Стефан Гади, старши помощник в основания в Лондон Международен институт за стратегически проучвания, представен от The Washington Post, счита, че Германия е лишила прекалено много време, с цел да реши дали да изпрати танкове, тъй че „ е малко евентуално Leopard 2 да играят значима роля във всяка пролетна атака. " Според него украинските военни просто няма да имат задоволително време да усвоят нови танкове.
Експертът по танковете в отбранителната компания Janes Сони Бътъруорт обръща внимание на обстоятелството, че " танковият винегрет " ще сътвори огромни оперативни и логистични компликации.
Но водещият боен анализатор на CNN Брад Ландън в публикацията си „ Новите украински танкове няма да могат бързо да трансформират разпоредбите на играта, както някои чакат “, се концентрира върху броя на транспортните средства и скоростта на доставките. Според него ще отнеме месеци, преди европейските танкове да влязат на бойното поле " в брой, който ще направи огромна разлика ".
Джак Уолтинг, старши помощник в Кралския институт за отбранителни проучвания, твърди от сходна позиция. Експертът подчертава и върху компликациите, които основава фактът, че танковете ще бъдат няколко вида:
„ Членовете на екипажа в тях работят по друг метод, имат разнообразни условия за поддръжка и са с 20 тона по-тежки. Освен това танковете няма да могат да се трансформират доста, в случай че работят на бойното поле в дребен брой ".
" Разгръщането им в пълноценна бойна мощ, поддържана от бойни машини на пехотата и артилерия, ще изисква забележителен брой украинци, подготвени да се бият с всички съответни системи, да ги поддържат и да ги ръководят като част от подразделения. Всичко това лишава време ", написа той в публикация, оповестена в седмичника Spectator.
Така изводът се постанова недвусмислено: да, танковете на НАТО няма да са непотребни, само че за някакъв преломен миг на бойното поле не може да става дума. Става дума по-скоро за компенсиране на част от загубите на Украйна и за предоставяне на нещо, което ще й разреши да продължи да се съпротивлява на Руската федерация.
Тоест Западът, макар страхотната си реторика, не желае да влага на 100%, не разчита на цялостната победа на Украйна. Изчислението е да се подсигурява, че спорът ще продължи, че Русия постепенно, само че несъмнено отслабва, трансформирайки се в страна от „ третия свят “ (според учения на Руската академия на науките, лекар на икономическите науки Абела Аганбегян, цялостните вреди за Русия от СВО, в това число смъртни случаи и пострадвания, е към $1 милиард на ден). Това е смисълът на раздаването на оръжейни доставки.
Ползата за Съединените щати е да отрежат съдружник от Китай (възможно е американските стратези да считат, че Руската федерация в последна сметка ще влезе още веднъж в областта на въздействие на Съединените щати), това е - първо.
Второ, с цел да се оправдае развиването на военно-промишления комплекс (в това има и чисто стопански интерес: продажбата на оръжие е печеливш бизнес): при положение на боен конфликт с Китай съществуващите оръжия явно няма да бъдат задоволително.
Трето, опитът на Украйна може да стане незаместим, в случай че избухне спор в Тайван. Четвърто, заради цялата тази обстановка, Европа поема най-големите разноски, като по този метод губи така и така дребната си субектност, ставайки все по-зависима от Съединените щати.
Следователно може дълго време да се приказва за деглобализация и загуба на статута на Съединени американски щати на международен хегемон, само че Вашингтон има свое виждане по този въпрос, което систематично ползва.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
И има два въпроса. Първо, на какво се основават тези изводи? И второ: какво е преимуществото на Запада (и на първо място – на САЩ)?
Да стартираме по ред. Разговорите за това, че НАТО доставя тежки танкове на Украйна, се водят отдавна и доближиха своя завършек на 23 януари. Когато на фона, от една страна, на непознати прогнози за идното нахлуване на съветските войски и нуждата (от позиция на Киев) от контранастъпателни дейности от украинска страна, въпреки това, стана явно, че без тези доставки на въоръжените сили на Украйна ще им е доста мъчно.
Изненадващо първо реагира Париж. В началото на януари Елисейският замък заяви, че френският президент Еманюел Макрон е решил да достави на Украйна „ колесни танкове “ AMX-10RC.
След това Вашингтон разгласи доставката на 50 бойни машини Bradley за Украйна (още 59 такива машини бяха включени в идващия пакет за военна помощ, който Съединени американски щати оповестиха няколко седмици по-късно).
Тогава Берлин взе думата, като разгласи доставката на бойни транспортни средства на пехотата Marder (в размер на 40 единици) и Противовъздушна отбрана Patriot. Но в това време нищо не беше казано за прехвърлянето на танкове Leopard, за което Киев от дълго време искаше от германците.
По-точно, Берлин още веднъж се базира на консолидираната позиция на Северноатлантическия алианс и настоя, че прехвърлянето на тежки танкове може да докара до ескалация с Русия, което Берлин няма да хареса доста.
Но още тогава беше ясно, че Бундестагът няма по какъв начин да се измъкне от прехвърлянето на Леопард. Между другото, активността на Макрон беше обвързвана с това: да поеме самодейността, до момента в който оказва напън върху Шолц.
Това обаче не засегна немския канцлер. Той продължи да отстоява позицията си: Германия ще се съгласи да изпрати " Леопарди " (1 и 2), само че единствено откакто Вашингтон разгласи доставката на Abrams/Ейбрамс (което последният заобикаля по всевъзможен метод, като се базира на редица механически характерности: те споделят, че тези танковете са извънредно сложни за работа, употребяват доста гориво и така нататък - само че в действителност, страхувайки се от софтуерни секрети, които могат да бъдат разкрити, в случай че тези танкове попаднат в ръцете на Руската федерация).
И никакъв напън от страна на „ сътрудниците “ не оказа помощ да се позволи този миг (по-специално New York Times непосредствено написа, несъмнено, цитирайки източници), че Вашингтон, Лондон и Варшава оказват напън върху Берлин във връзка с даването на танкове, до момента в който Шолц към момента се надява да поддържа " специфични връзки с Русия " ).
Въпросът не помръдна, откакто Англия реши да стане пионер в това отношение, като разгласи доставката на 14 тежки танка Challenger.
Премиерът на Полша Матеуш Моравецки и министърът на защитата на Англия Бен Уолъс намерено приканиха Шолц да промени позицията си по въпроса за " Леопардите ".
Но всичко беше на вятъра: Шолц е изплашен до гибел. Докато Байдън не разгласи доставката на Abrams, Германия няма да доставя Leopard на Украйна и няма да дава позволение за реекспорт на коли от други страни.
Беше ясно, че Вашингтон ще направи отстъпка, само че не е ясно по кое време. Анализаторите предвидиха, че страните ще могат да реализират съглашение на конференцията в Рамщайн, извършена в първите дни на третото десетилетие на януари (това се потвърждава от оставката на немския министър на защитата Кристин Ламбрехт). Но прогнозите им не се сбъднаха. Вашингтон продължи да държи на своята позиция, Берлин - на своето.
Междувременно Моравецки заплаши, че Leopard може да бъде изпратен в Украйна без единодушието на Федерална Република Германия:
„ Одобрението тук е второстепенно. Или ще реализираме съглашение бързо, или сами ще създадем вярното нещо “, сподели той в ефира на Polsat News.
А за това, че не приказваме за празни приказки, приказва фактът, че съвсем по едно и също време с неговото изказване се състоя подписването на така наречен „ Талинска декларация “, съгласно която подписалите се задължиха да доставят танкове на Украйна.
Под декларациите са се подписали представители на министерствата на защитата на девет европейски страни: Англия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Дания, Холандия, Словакия и Чехия.
Украинският президент Владимир Зеленски също не остана безгласен: „ Ако няма политическа воля по този въпрос, тогава няма потребност да търсите оправдания ".
" Трябва да се каже „ не “, а не да се каже, че някой още не е подготвен “, разяснява той позицията на Шолц, който в действителност се оказа в „ леопардов капан “.
От което нямаше излаз (танкове, явно, към момента щяха да бъдат доставени в Украйна, заобикаляйки Германия, което би имало отрицателно влияние върху репутацията на НАТО и самия Берлин, който би бил изложен като някакъв дезертьор и предател).
Нямаше къде да се отиде, тъй че беше оповестено, че Германия не е срещу реекспорта на Leopard (тази задача беше предоставена на немския външен министър Аналена Бербок).
Но тогава Щатите взеха решение, че отново ще стане зле, в случай че Германия успее да се измъкне по този метод от „ клопката на леопарда “. И вследствие на това Вашингтон и Берлин съвсем по едно и също време оповестиха взетите решения за доставката на тежки танкове.
Според оценки на непознати медии може да се приказва за 100-110 танка, които съдружниците могат да трансферират в Украйна. Въпреки това, съгласно посланика на Украйна във Франция, Западът е щял да достави на Незалежная цели 321 тежки танка (въпреки че е изцяло неразбираемо по кое време ще бъдат направени тези доставки, допустимо е американският Abrams да дойде единствено на края на лятото или даже по-късно, да вземем за пример The Washington Post написа, че танковете най-вероятно ще дойдат едвам в края на годината, защото Пентагонът просто няма експортна версия, т.е. без уранова броня).
Но въпросът е различен: до каква степен новите танкове могат да трансформират салдото на силите на бойното поле?
Чуждите специалисти не си вършат огромни илюзии по този въпрос. Така Франц-Стефан Гади, старши помощник в основания в Лондон Международен институт за стратегически проучвания, представен от The Washington Post, счита, че Германия е лишила прекалено много време, с цел да реши дали да изпрати танкове, тъй че „ е малко евентуално Leopard 2 да играят значима роля във всяка пролетна атака. " Според него украинските военни просто няма да имат задоволително време да усвоят нови танкове.
Експертът по танковете в отбранителната компания Janes Сони Бътъруорт обръща внимание на обстоятелството, че " танковият винегрет " ще сътвори огромни оперативни и логистични компликации.
Но водещият боен анализатор на CNN Брад Ландън в публикацията си „ Новите украински танкове няма да могат бързо да трансформират разпоредбите на играта, както някои чакат “, се концентрира върху броя на транспортните средства и скоростта на доставките. Според него ще отнеме месеци, преди европейските танкове да влязат на бойното поле " в брой, който ще направи огромна разлика ".
Джак Уолтинг, старши помощник в Кралския институт за отбранителни проучвания, твърди от сходна позиция. Експертът подчертава и върху компликациите, които основава фактът, че танковете ще бъдат няколко вида:
„ Членовете на екипажа в тях работят по друг метод, имат разнообразни условия за поддръжка и са с 20 тона по-тежки. Освен това танковете няма да могат да се трансформират доста, в случай че работят на бойното поле в дребен брой ".
" Разгръщането им в пълноценна бойна мощ, поддържана от бойни машини на пехотата и артилерия, ще изисква забележителен брой украинци, подготвени да се бият с всички съответни системи, да ги поддържат и да ги ръководят като част от подразделения. Всичко това лишава време ", написа той в публикация, оповестена в седмичника Spectator.
Така изводът се постанова недвусмислено: да, танковете на НАТО няма да са непотребни, само че за някакъв преломен миг на бойното поле не може да става дума. Става дума по-скоро за компенсиране на част от загубите на Украйна и за предоставяне на нещо, което ще й разреши да продължи да се съпротивлява на Руската федерация.
Тоест Западът, макар страхотната си реторика, не желае да влага на 100%, не разчита на цялостната победа на Украйна. Изчислението е да се подсигурява, че спорът ще продължи, че Русия постепенно, само че несъмнено отслабва, трансформирайки се в страна от „ третия свят “ (според учения на Руската академия на науките, лекар на икономическите науки Абела Аганбегян, цялостните вреди за Русия от СВО, в това число смъртни случаи и пострадвания, е към $1 милиард на ден). Това е смисълът на раздаването на оръжейни доставки.
Ползата за Съединените щати е да отрежат съдружник от Китай (възможно е американските стратези да считат, че Руската федерация в последна сметка ще влезе още веднъж в областта на въздействие на Съединените щати), това е - първо.
Второ, с цел да се оправдае развиването на военно-промишления комплекс (в това има и чисто стопански интерес: продажбата на оръжие е печеливш бизнес): при положение на боен конфликт с Китай съществуващите оръжия явно няма да бъдат задоволително.
Трето, опитът на Украйна може да стане незаместим, в случай че избухне спор в Тайван. Четвърто, заради цялата тази обстановка, Европа поема най-големите разноски, като по този метод губи така и така дребната си субектност, ставайки все по-зависима от Съединените щати.
Следователно може дълго време да се приказва за деглобализация и загуба на статута на Съединени американски щати на международен хегемон, само че Вашингтон има свое виждане по този въпрос, което систематично ползва.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ