Янко Динков е иконата на футбола в Дупница. Под негово

Янко Динков е иконата на футбола в Дупница. Под негово управление Марек реализира най-големите си триумфи, които надали ще бъдат надминати в миналото. С Динков като треньор дупничани завоюваха бронзовите медали в елита, подвигнаха Купата на България след епична победа над ЦСКА на Националния стадион „ Васил Левски “ и записаха влиятелни победи в европейските клубни шампионати против Байерн (Мюнхен), Ференцварош и Абърдийн в Дупница. По това време в състава на немския гранд са имена като Герд Мюлер и Карл-Хайнц Румениге, а шотландците се водят от младия експерт Алекс Фъргюсън, който години по-късно ще се трансформира в запазена марка в сектора.

Янко Динков е бил също треньор на националния тим, на олимпийския народен отбор и на други родни футболни клубове.

Потърсихме Янко Динков, с цел да разяснява пред читателите на настоящи футболни въпроси в родния ни футбол и най-много за какво футболът бе заровен в одобрени центрове.

- Г-н Динков, благодаря Ви, че се съгласихте да разговаряте с нас. Да Ви попитам първо, по какъв начин сте?

- Благодаря и аз, че ме потърсихте. Общо взето съм в положително здравословно положение, въпреки че имам болки в кръста, а и краката взеха да ме предават. Но от Ковид не се опасявам, защото съм лимитирал контактите си и главно си заставам вкъщи.

- Ходите ли на мачове на Марек?

- Ходя, само че не на всички и когато времето разрешава да изляза от у дома.

- Няма ли кой да оправи футбола в Дупница?

- Ако би трябвало да съм откровен, локалните футболни хора се стараят, само че времената са сложни, а и с тази пандемия целите са други. Най-важно в този момент е, че Марек участва в професионалния футбол.

- Но наличието му е сложено на карта. Ще успее ли да оцелее през пролетта?

- Вярвам, че ще го направи. Но желая да пожелая на ръководителите през идващия сезон да създадат по този начин, че Марек да се изкачи до горните места в класирането на Втора лига и да не трепери за мястото си в нея. Това действително може да бъде реализирано с една усъвършенствана клубна организация.

- Не единствено в Дупница я карате на мемоари. Защо в центрове като Бургас и Сливен да вземем за пример към този момент не развиват сериозен футбол?

- Вината е на локалните общински управления, защото футболът още не е станал държавна политика. Градската власт счита, че уговорките й към футбола се изчерпват с поддръжката на стадиона. Това е много малко, а и не на всички места се прави както би трябвало, като знам на какви безобразни терени се играе във Втора и Трета лига.

- Но по закон общините няма по какъв начин да финансират тимовете си, а и пандемията прави нещата във футбола комплицирани.

- Преди пандемията беше същото. Вижте, кметът държи хляба и ножа, и в случай че демонстрира отношение и лице към футбола, ще намира малки врати в закона или други способи, с цел да го финансира и да основава условия за правене на футбол. Защото футболът е публичен феномен. Как е допустимо да вземем за пример в един от най-напредналите ни градове през последните години, какъвто е Бургас, да останат без тимове в професионалния футбол. Вижте каква даденост има градът, какъв бизнес се развива, какъв брой привлекателен наподобява за спомоществователи и рекламодатели за футбола.

- Така казано излиза, че бургаски отбор би трябвало да се бори за медалите?

- Дори да не се бори, не би трябвало да излиза от шестицата на елита, не би трябвало изобщо да изпада от елита. А те редовно унищожаваха футбола в Бургас, до момента в който стигне дъното. Имаха най-хубавия стадион, а позволиха единият тим да заплаща наем, с цел да играе на него. Другият стадион пък, и той е с неуточнен статут. Щом във водещ град като Бургас и богата община, не могат да вършат футбол, какво да приказваме за по-малките общини.

- Г-н Динков, харесва ли Ви футболът в групата на майсторите?

- Гледам, несъмнено, постоянно мачовете. Какво да ви кажа, за мен упоритостта и желанието на българските футболисти, надвишават качествата.

- Искате да кажете, че няма материал?

- Дори да има, е малко. Съвсем непълен, с цел да помогне и на националния отбор.

- Пречат ли чужденците на нашия футбол?

- Някои пречат, други оказват помощ. Във водещите тимове подвигат класата, само че в другите я смъкват.

- Казахте, че не виждате качество, по какъв начин тогава ще се оправи Ясен Петров?

- Футболът е отражение на страната. Почва се от най-долу. Аз не виждам в множеството градове да има бази, на които да израстват гениите. Говоря за бази. Вместо това се вършат маломерни терени или изкуствени такива, защото е по-лесно и финансово по-изгодно. Така мъчно в мъжете ще влизат играчи, каквито имахме преди време. Що се отнася до селекционера на държавния отбор, пред него в тази обстановка пътят остава един – да продължи да постанова самоуверено млади футболисти, както го прави, в очакване да дойдат по-добри времена за футбола ни.

- Г-н Динков, кой ще стане първенец?

- Лудогорец има леко преимущество, поради дълбочината на състава и по-голямото финансиране, което му разрешава да притегля футболисти когато и да е и откъдето изиска. Но за мен борбата за купата този сезон е непредсказуема и евентуално първенецът ще бъде излъчен в директния дуел сред Лудогорец и ЦСКА в плейофите.

- Относно разгорещените диспути след резултатите в анкетата за Футболист на годината, Вие какво мислите – Десподов ли заслужаваше да е №1 или Камбуров?

- Правилно Кирил Десподов бе определен за най-хубав футболист. Имаше мощна година и бе с съществена заслуга за следващата купа на Лудогорец. Десподов се утвърди също и като водач в държавния отбор, вкара доста и значими голове. Относно Камбуров – той още откакто усъвършенства върха на Жеков, получи своята заслужена премия, която настойчиво преследваше. Но публицистите въпреки всичко избират най-хубавия футболист за дадена година, а не най-хубавия голмайстор в историята на шампионата.