Карабельов: Не мисля да сменям Славия с друг български клуб, ще си заслужа трансфер в чужбина
Янис Карабельов приказва за обстановката в Славия, като разяснява и своя дебют за националния тим. Ето какво сподели футболистът пред gong.bg:
Започнахте сезона нерешително. Имаше някои много фрапантни неточности във вашата отбрана последните мачове. На какво се дължат те, съгласно теб, и по какъв начин можете да ги предотвратите?
- Футболът е игра на неточности. Понякога се позволяват такива неточности, всеки позволява да сгреши. Не дръзвам да настоявам, че е някой е отговорен за тях. Щом сме позволили гол значи целят тим е отговорен. Това е групов спорт, всички стоим както зад успехите, по този начин и зад загубите. Защо се позволяват такива неточности? Може би липса на централизация, недобра преценка в дадена обстановка. Изграждаме нова отбрана, идват нови хора, други си отиват. Може би това е повода, че не може да се направи най-хубавият синхрон сред обособените футболисти, за жалост стават и травми, които пречат. Наистина се надявам в най-скоро време да сме съвсем безгрешни и съвършени в отбрана, с цел да може треньорът да седне умерено и да гледа мача.
Какви са задачите пред тима през този сезон? Предполагам, че гоните присъединяване в първата шестица и пробив за Купата на България и до каква степен смяташ, че можете да стигнете?
- Аз за цели не желая приказвам. За цели можете да питате треньора или президента. Аз персонално желая да се представяме колкото е допустимо по-добре, това значи да побеждаваме колкото се може най-вече пъти, тъй като по този начин ще придобием самочувствие и ще израснем и като футболисти, и като хора. Мисля, че това е значимо за нас, а пък за цели има хора, които да питате.
Ти си младеж на Славия, израснал си в клуба. Кажи кой те подтикна да се занимаваш с футбол и за какво избра тъкмо Славия?
- Винаги съм обичал футбола още от доста дребен. Казах си, че това е нещото, с което ще се занимавам и, което ми доставя огромно наслаждение. С течение на времето футбола, който е мое занимание, се трансформира и в моя работа. А за какво избрах Славия? Дядо ми ме заведе на стадион " Славия ", той ме възпламени по футбола и оттова стартира всичко.
Помниш ли първият си мач за представителния отбор на " белите "? Как се почувства като влезе на терена?
- Помня го доста ясно. Играхме с Левски, тук, на стадион " Славия ". Треньор беше Асен Букарев и изоставахме в резултата с 1:0. Мисля, че ме пусна 15 минути преди края, само че за датата не мога да кажа. Много съм му признателен, че при подобен резултат съумя да ме пусне и да направя своя дебют в професионалния футбол, тук на стадион " Славия ", против Левски.
Ти завоюва Купата на България през 2018 година с отбора на Славия против Левски. Тогава играхте 120 минути и се стигна до дузпи. Какво си казахте тогава и къде се подрежда този миг в твоята кариера?
- Сигурно се подрежда преди всичко досега. Най-щастливият ми миг като футболист и най-голямото ми достижение. Надявам се и съм сигурен, че няма да е последното. Но какво си казахме преди дузпите, мисля, че би трябвало да си остане сред нас. Само ще ви кажа, че треньора и Жоро Петков ни споделиха, че щом сме стигнали до дузпи, значи ние сме спечелилите в този мач.
Ти си още на 23 години, бъдещето е пред теб. Мислиш ли за трансфер в различен тим в България или в чужбина и имал ли си предложения като цяло?
- Имало е оферти, запитвания, само че нямам предпочитание да отивам в различен клуб в България на този стадий, не виждам смисъл. Единственото ми предпочитание е, в случай че може един ден да се случат нещата и да отида в чужбина и да видя по какъв начин стоят нещата там. Всяко нещо с времето си, в случай че заслужавам, в случай че съм посочил задоволително, мисля че ще се наредят нещата.
Карабельов: Щом сме изгубили, значи всички сме отговорни
Това е екипен спорт и дали Велковски ще допусне неточност, дали аз, няма значение
Няма по какъв начин да подминем и тематиката за националния тим. Ти направи своя дебют и изигра към половин час против Чехия. Какво е възприятието да облечеш националната фланелка?
- Може би това е едно от най-уникалните усеща, което даден футболист може да изпита - да облече националната фланелка. Изключително благополучен, горделив и признателен съм, че ми предоставиха този късмет. Срещнах се със действителността какъв брой мъчно се играе за националния тим против извънредно мощни и положителни футболисти. Това ме навежда на мисълта, че имаме както аз, по този начин и всички във България ужасно доста да работим, с цел да настигнем и да се изравним с европейските тимове, тъй като мисля, че изоставаме.
Вече два мача имаме нов треньор - Красимир Балъков, мислиш ли, че под негово управление ще успеем най-накрая да се класираме на огромен конгрес, дали на Европейско, дали на Световно състезание?
- Искрено се надявам да се случи това нещо, само че за жалост мисля, че повече зависи от футболистите и нас самите. Има голямо значение футболистите дали играят постоянно в тимовете си, дали са здрави. Ако може да играят в чужбина още по-добре, с цел да подвигат равнището си. Мисля, че Красимир Балъков е един доста добър експерт, който се пробва да накара националния тим да играе по един друг метод и дръзвам да настоявам, че ще успее.
Източник:
Като млад футболист какво мислиш, че не доближава на младото потомство през днешния ден? От години се приказва за новия Бербатов, Стоичков, Стилиян Петров, само че по този начин и не излиза футболист от сходна класа.
- Не мога да отговоря с огромна акуратност на този въпрос. Аз доста пъти също съм се питал за какво не се получават нещата. Може би повода е и в хората, и в детско-юношеските школи. Всичко е доста навързано. Аз не съм точният човек, който да каже къде са проблемите. Аз също виждам, че нещата се получават мъчно при нас, не мога да обясня за какво.
Още един контузен футболист в лагера на Славия
Вижте за кой става въпрос
Знаем, че школата на Славия е една от най-хубавите в България. Сигурно си следил някои млади гении и много от тях попадат в първия тим. Успяват ли да се стиковат младите с опитните футболисти? Какъв съвет би дал на всеки, искащ да се занимава с футбол?
- Да, имаме доста надарени момчета и единственото нещо, което би трябвало е да упражняват, да са спокойни. Рано или късно ще стартират да се усещат както все едно са в юношеските тимове, ще привикнат със темпото, с метода на игра, с единоборствата, с по-бързото движение. Това е може би разликата сред юношеския и мъжкия футбол - темпото, скоростта ни играта. Трябва малко време, малко самообладание, малко поддръжка от нас, от треньорите и мисля, че няма да имат проблем.
Като дребен несъмнено си имал футболист, на който си симпатизирал. Ако, в действителност има, кой е бил той?
- Понеже съм почитател на Реал (Мадрид) и като дребен обичах да виждам Робиньо. Правеше ми усещане поради финтовете, които правеше. Впоследствие, като пораснах, продължих да виждам доста мачове и нямам един състезател, който да ме впечатлява. Напротив, виждам да се изучавам, виждам да проследявам играта на хората, които ми вършат усещане, множеството са полузащитници, всички, които вършат хубави неща. Гледам да се изучавам оптимално доста от обстановки, положения. Нямам особено един футболист, за който да кажа, че е бил индивида, който съм следял, на който съм желал да имитирам. Гледам да се изучавам от всички.
Източник:
И за край: Освен хъса и желанието за игра, за победа във всеки мач, има ли нещо, което персонално теб те стимулира, което те крепи в сложните моменти на и отвън терена? Било то някой специфичен човек за теб или нещо друго?
- Като загатна човек, мога да кажа моята другарка. Тя е може би индивидът, който доста пъти, когато съм бил долу, когато са ми минавали черни мисли през главата, примерно няма да се получи или нищо не става, постоянно споделя да съм спокоен, оказва ми поддръжка, да се възвръща от дадената обстановка. Понеже аз много мъчно изживявам загубите с безсънни нощи, доста мислене, разсъждаване и тя е индивидът, който ми помагал най-вече. От друга страна мисля, че самичък си намирам задоволително мотивация всеки мач да излизам и да демонстрирам това, което мога и да давам най-хубавото за тима да спечелим, тъй като това е най-важното за един тим - да печели.
Започнахте сезона нерешително. Имаше някои много фрапантни неточности във вашата отбрана последните мачове. На какво се дължат те, съгласно теб, и по какъв начин можете да ги предотвратите?
- Футболът е игра на неточности. Понякога се позволяват такива неточности, всеки позволява да сгреши. Не дръзвам да настоявам, че е някой е отговорен за тях. Щом сме позволили гол значи целят тим е отговорен. Това е групов спорт, всички стоим както зад успехите, по този начин и зад загубите. Защо се позволяват такива неточности? Може би липса на централизация, недобра преценка в дадена обстановка. Изграждаме нова отбрана, идват нови хора, други си отиват. Може би това е повода, че не може да се направи най-хубавият синхрон сред обособените футболисти, за жалост стават и травми, които пречат. Наистина се надявам в най-скоро време да сме съвсем безгрешни и съвършени в отбрана, с цел да може треньорът да седне умерено и да гледа мача.
Какви са задачите пред тима през този сезон? Предполагам, че гоните присъединяване в първата шестица и пробив за Купата на България и до каква степен смяташ, че можете да стигнете?
- Аз за цели не желая приказвам. За цели можете да питате треньора или президента. Аз персонално желая да се представяме колкото е допустимо по-добре, това значи да побеждаваме колкото се може най-вече пъти, тъй като по този начин ще придобием самочувствие и ще израснем и като футболисти, и като хора. Мисля, че това е значимо за нас, а пък за цели има хора, които да питате.
Ти си младеж на Славия, израснал си в клуба. Кажи кой те подтикна да се занимаваш с футбол и за какво избра тъкмо Славия?
- Винаги съм обичал футбола още от доста дребен. Казах си, че това е нещото, с което ще се занимавам и, което ми доставя огромно наслаждение. С течение на времето футбола, който е мое занимание, се трансформира и в моя работа. А за какво избрах Славия? Дядо ми ме заведе на стадион " Славия ", той ме възпламени по футбола и оттова стартира всичко.
Помниш ли първият си мач за представителния отбор на " белите "? Как се почувства като влезе на терена?
- Помня го доста ясно. Играхме с Левски, тук, на стадион " Славия ". Треньор беше Асен Букарев и изоставахме в резултата с 1:0. Мисля, че ме пусна 15 минути преди края, само че за датата не мога да кажа. Много съм му признателен, че при подобен резултат съумя да ме пусне и да направя своя дебют в професионалния футбол, тук на стадион " Славия ", против Левски.
Ти завоюва Купата на България през 2018 година с отбора на Славия против Левски. Тогава играхте 120 минути и се стигна до дузпи. Какво си казахте тогава и къде се подрежда този миг в твоята кариера?
- Сигурно се подрежда преди всичко досега. Най-щастливият ми миг като футболист и най-голямото ми достижение. Надявам се и съм сигурен, че няма да е последното. Но какво си казахме преди дузпите, мисля, че би трябвало да си остане сред нас. Само ще ви кажа, че треньора и Жоро Петков ни споделиха, че щом сме стигнали до дузпи, значи ние сме спечелилите в този мач.
Ти си още на 23 години, бъдещето е пред теб. Мислиш ли за трансфер в различен тим в България или в чужбина и имал ли си предложения като цяло?
- Имало е оферти, запитвания, само че нямам предпочитание да отивам в различен клуб в България на този стадий, не виждам смисъл. Единственото ми предпочитание е, в случай че може един ден да се случат нещата и да отида в чужбина и да видя по какъв начин стоят нещата там. Всяко нещо с времето си, в случай че заслужавам, в случай че съм посочил задоволително, мисля че ще се наредят нещата.
Карабельов: Щом сме изгубили, значи всички сме отговорни
Това е екипен спорт и дали Велковски ще допусне неточност, дали аз, няма значение
Няма по какъв начин да подминем и тематиката за националния тим. Ти направи своя дебют и изигра към половин час против Чехия. Какво е възприятието да облечеш националната фланелка?
- Може би това е едно от най-уникалните усеща, което даден футболист може да изпита - да облече националната фланелка. Изключително благополучен, горделив и признателен съм, че ми предоставиха този късмет. Срещнах се със действителността какъв брой мъчно се играе за националния тим против извънредно мощни и положителни футболисти. Това ме навежда на мисълта, че имаме както аз, по този начин и всички във България ужасно доста да работим, с цел да настигнем и да се изравним с европейските тимове, тъй като мисля, че изоставаме.
Вече два мача имаме нов треньор - Красимир Балъков, мислиш ли, че под негово управление ще успеем най-накрая да се класираме на огромен конгрес, дали на Европейско, дали на Световно състезание?
- Искрено се надявам да се случи това нещо, само че за жалост мисля, че повече зависи от футболистите и нас самите. Има голямо значение футболистите дали играят постоянно в тимовете си, дали са здрави. Ако може да играят в чужбина още по-добре, с цел да подвигат равнището си. Мисля, че Красимир Балъков е един доста добър експерт, който се пробва да накара националния тим да играе по един друг метод и дръзвам да настоявам, че ще успее.
Източник:
Като млад футболист какво мислиш, че не доближава на младото потомство през днешния ден? От години се приказва за новия Бербатов, Стоичков, Стилиян Петров, само че по този начин и не излиза футболист от сходна класа.
- Не мога да отговоря с огромна акуратност на този въпрос. Аз доста пъти също съм се питал за какво не се получават нещата. Може би повода е и в хората, и в детско-юношеските школи. Всичко е доста навързано. Аз не съм точният човек, който да каже къде са проблемите. Аз също виждам, че нещата се получават мъчно при нас, не мога да обясня за какво.
Още един контузен футболист в лагера на Славия
Вижте за кой става въпрос
Знаем, че школата на Славия е една от най-хубавите в България. Сигурно си следил някои млади гении и много от тях попадат в първия тим. Успяват ли да се стиковат младите с опитните футболисти? Какъв съвет би дал на всеки, искащ да се занимава с футбол?
- Да, имаме доста надарени момчета и единственото нещо, което би трябвало е да упражняват, да са спокойни. Рано или късно ще стартират да се усещат както все едно са в юношеските тимове, ще привикнат със темпото, с метода на игра, с единоборствата, с по-бързото движение. Това е може би разликата сред юношеския и мъжкия футбол - темпото, скоростта ни играта. Трябва малко време, малко самообладание, малко поддръжка от нас, от треньорите и мисля, че няма да имат проблем.
Като дребен несъмнено си имал футболист, на който си симпатизирал. Ако, в действителност има, кой е бил той?
- Понеже съм почитател на Реал (Мадрид) и като дребен обичах да виждам Робиньо. Правеше ми усещане поради финтовете, които правеше. Впоследствие, като пораснах, продължих да виждам доста мачове и нямам един състезател, който да ме впечатлява. Напротив, виждам да се изучавам, виждам да проследявам играта на хората, които ми вършат усещане, множеството са полузащитници, всички, които вършат хубави неща. Гледам да се изучавам оптимално доста от обстановки, положения. Нямам особено един футболист, за който да кажа, че е бил индивида, който съм следял, на който съм желал да имитирам. Гледам да се изучавам от всички.
Източник:
И за край: Освен хъса и желанието за игра, за победа във всеки мач, има ли нещо, което персонално теб те стимулира, което те крепи в сложните моменти на и отвън терена? Било то някой специфичен човек за теб или нещо друго?
- Като загатна човек, мога да кажа моята другарка. Тя е може би индивидът, който доста пъти, когато съм бил долу, когато са ми минавали черни мисли през главата, примерно няма да се получи или нищо не става, постоянно споделя да съм спокоен, оказва ми поддръжка, да се възвръща от дадената обстановка. Понеже аз много мъчно изживявам загубите с безсънни нощи, доста мислене, разсъждаване и тя е индивидът, който ми помагал най-вече. От друга страна мисля, че самичък си намирам задоволително мотивация всеки мач да излизам и да демонстрирам това, което мога и да давам най-хубавото за тима да спечелим, тъй като това е най-важното за един тим - да печели.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ