Лобизмът вирее най-добре при липса на прозрачност
Янина Здравкова е дълготраен публицист в областта на опазването на здравето и обществената политика.
Понеже се разделя с поста, шефът на здравната каса (НЗОК) Дечо Дечев реши да хвърли умерено дребен камък в блатото, в което той самият цамбурка от дълги години. Има лобизъм в здравната система, разгласи Дечев, и изясни, че за едно и също лекарство НЗОК заплаща 129 лева на социална болница и 1063 лева – на частна.
Публичните лечебни заведения са длъжни да организират състезания за публични поръчки, когато им се заплаща с пари от здравни вноски, само че частните – не, вторите даже не са длъжни да дават финасови доклади на касата и това също е лобистки текст, сподели още шефът на касата и млъкна, без да изясни кои са тези лечебни заведения и медикаменти, по какъв начин е допустимо това да се случва и с какъв брой средства е ощетен бюджетът на НЗОК.
Камъкът провокира изцяло предвидима реакция: Министерството на здравеопазването (МЗ) безстрашно разгласи, че частните лечебни заведения са изключени от задължението на вършат търгове през 2016 година, когато на власт е било друго управление, въпреки и още веднъж министър председателят и ръководещата партия да са били едни и същи. И че за пръв път чуват за сходно нещо. Частните лечебни заведения оповестиха, че не крадат, а съблюдават законите (които в съответния случай ги облагодетелстват) и че не трябва да се внушават такива неща на клиентите/ пациентите им. Българска социалистическа партия изиска прокуратурата да се намеси, " Демократична България " – НЗОК да разгласява допустимо най-вече данни за платените медикаменти, лекарският съюз също изиска от касата докладите за заплащанията за медикаменти с съответните доказателства за получените фрапиращи разлики.
Едва откакто стана ясно, че създадените от камъка талази са по-големи от допустимото за ръководещите и се наложи управленията на касата и Министерство на здравеопазването да се явят на чуване в Народното събрание, Дечев реши да даде повече информация – не се прави нищо нелегално, само че следващата малка врата разрешава търговец на медикаменти да продаде на частна болница лекарство за 130 лева, а болничното заведение да го регистрира към касата на цена от 1060 лева, като търговецът и болничното заведение са свързани. Министерство на здравеопазването се разшета да прави инспекции и се зарече да поправи закона – частните лечебни заведения също да са длъжни да вършат състезания за публични поръчки, когато употребяват публичен запас. Преди 4 години от ГЕРБ счели, че това опонира на европейска инструкция, в този момент обаче към този момент са размислили и считат, че по-скоро не пречи,
подкрепени от почнала процедура от Брюксел по въпроса.
Общото сред реакциите на всички обаче е, че са безпределно сюрпризирани и желаят информация. Която нямат. Защото връзката сред неналичието на обществена информация за това по какъв начин се изразходват публични средства има директна връзка с опциите за лобизъм и крадене. И това, че съответната девиация може и да бъде изправена, не взема решение генералния проблем – неналичието на обществена отчетност при харченето на обществени запаси непрекъснато дава благоприятни условия за обири и злоупотреби от всевъзможен диаметър. И прекъсването им не следва да е въпрос на персонална самодейност на дребното отдадени в протичащото се. А на бистрота.
И въобще не става дума единствено за медикаменти. В здравния бранш, а и освен, липсват обикновени регистри и обществени данни от всевъзможен темперамент. Управляваната от бореца против лобизма Дечо Дечев здравна каса, да вземем за пример, не разгласява данни за изплатени медикаменти. Има само информация какъв брой пари месечно и годишно се заплащат на лечебните заведения за онкологични препарати. От нея само излиза наяве, че след онкодиспансера в Пловдив най-вече пари за химиотерапия получава дребна частна софийска болница. Но това не потвърждава или опровергава каквото и да било, а само слага въпроси, на които няма отговор, тъй като разбивки, суми и медикаменти няма. Така стоят нещата и с въобще платените пари за лекуване на лечебните заведения. Но нито се знае защо тъкмо са платени парите, нито, да вземем за пример, до каква степен те дават отговор на спуснатия на болничното заведение бюджет, нито за какво бюджетът е 2 млн., а не 1 млн. лева Може само да се наблюдава
отчетлива наклонност, че през годините парите за частни лечебни заведения порастват.
В името на прозрачността здравната каса разгласява и стенограмите на съвещанията на надзорния си съвет, т.е. сякаш най-важните решения за разпределението на публични средства, за което е задължена по закон. Но и там се случва да има цензура – нееднократно се се е оказвало, че в стенограмите не се отразява всичко, в случай че изнасяването на информацията не отърва на някой в касата или в случай че стенографката се е случила болна.
В Министерството на здравеопазването ситуацията е още по-трагично. Да, пределните цени на медикаментите се разгласяват, въпреки и без обосновка. Има и регистри на дрогериите, водите за къпане и минералните води и на службите по трудова медицина. Регистрите за ражданията и процедурите по инвазивна кардиология не действат, а във връзка с лечебните заведения единствената смислена информация е за ценоразписите за платените услуги на лечебните заведения. Дори нещо значимо като акредитацията на лечебните заведения е под формата на оповестени заповеди за смяна на оценки, а не като указател, създанен и поддържан, с цел да дава информация. Но и това е нещо - указател на лицензите на лечебните заведения пък въобще няма. Министерството, което издава разрешителните за активност, не дава информация на кого и какво е разрешило да прави. Понеже става дума за онкологични медикаменти – раковият указател също от дълго време е спрял да действа и
никой не знае какъв брой е действителната заболеваемост и преживяемост от рак,
а без сходна обикновена информация няма по какъв начин да се прави и съответна политика в тази област. Естествено, регистри няма и за останалите обществено значими болести. От Министерство на здравеопазването регистрираха като връх на прозрачността това, че към този момент разгласяват финансовите индикатори на държавните лечебни заведения – доходи и разноски, задължения и разноски за медикаменти и личен състав. Информация, да вземем за пример, за заплати на шефове обаче няма, нито пък за който и да било от личния състав. Нито пък кой на какви цени си купува медикаментите или от кого.
Едно от обясненията за цялостната липса на обществена информация е, че най-малко част от нея ще стане факт с появяването на многострадалната и отлагана от над десетилетие национална здравна осведомителна система, в която здравните институции и регистрите им ще са свързани, а също и ще има десетки нови електронни регистри и услуги, в това число и предписания и посоки. Последният период най-малко част от системата да е реалност, е краят на 2020 година, само че поради богатия опит в отлагането и нежеланието за основаване на условия за бистрота, той също е прекомерно оптимистичен.
Да не забравяме и ориста на различен е-проект – за електронната борса за медикаменти, съществуването на която би трябвало да отстрани и седемкратни разлики в цените. Той съвсем започва още при втория кабинет " Борисов " - през 2016 година, а първите резултати от него се чакат в края на този месец. Едва ли е инцидентно. Защото както досега е по-лесно, комфортно и доходоносно.
Понеже се разделя с поста, шефът на здравната каса (НЗОК) Дечо Дечев реши да хвърли умерено дребен камък в блатото, в което той самият цамбурка от дълги години. Има лобизъм в здравната система, разгласи Дечев, и изясни, че за едно и също лекарство НЗОК заплаща 129 лева на социална болница и 1063 лева – на частна.
Публичните лечебни заведения са длъжни да организират състезания за публични поръчки, когато им се заплаща с пари от здравни вноски, само че частните – не, вторите даже не са длъжни да дават финасови доклади на касата и това също е лобистки текст, сподели още шефът на касата и млъкна, без да изясни кои са тези лечебни заведения и медикаменти, по какъв начин е допустимо това да се случва и с какъв брой средства е ощетен бюджетът на НЗОК.
Камъкът провокира изцяло предвидима реакция: Министерството на здравеопазването (МЗ) безстрашно разгласи, че частните лечебни заведения са изключени от задължението на вършат търгове през 2016 година, когато на власт е било друго управление, въпреки и още веднъж министър председателят и ръководещата партия да са били едни и същи. И че за пръв път чуват за сходно нещо. Частните лечебни заведения оповестиха, че не крадат, а съблюдават законите (които в съответния случай ги облагодетелстват) и че не трябва да се внушават такива неща на клиентите/ пациентите им. Българска социалистическа партия изиска прокуратурата да се намеси, " Демократична България " – НЗОК да разгласява допустимо най-вече данни за платените медикаменти, лекарският съюз също изиска от касата докладите за заплащанията за медикаменти с съответните доказателства за получените фрапиращи разлики.
Едва откакто стана ясно, че създадените от камъка талази са по-големи от допустимото за ръководещите и се наложи управленията на касата и Министерство на здравеопазването да се явят на чуване в Народното събрание, Дечев реши да даде повече информация – не се прави нищо нелегално, само че следващата малка врата разрешава търговец на медикаменти да продаде на частна болница лекарство за 130 лева, а болничното заведение да го регистрира към касата на цена от 1060 лева, като търговецът и болничното заведение са свързани. Министерство на здравеопазването се разшета да прави инспекции и се зарече да поправи закона – частните лечебни заведения също да са длъжни да вършат състезания за публични поръчки, когато употребяват публичен запас. Преди 4 години от ГЕРБ счели, че това опонира на европейска инструкция, в този момент обаче към този момент са размислили и считат, че по-скоро не пречи,
подкрепени от почнала процедура от Брюксел по въпроса.
Общото сред реакциите на всички обаче е, че са безпределно сюрпризирани и желаят информация. Която нямат. Защото връзката сред неналичието на обществена информация за това по какъв начин се изразходват публични средства има директна връзка с опциите за лобизъм и крадене. И това, че съответната девиация може и да бъде изправена, не взема решение генералния проблем – неналичието на обществена отчетност при харченето на обществени запаси непрекъснато дава благоприятни условия за обири и злоупотреби от всевъзможен диаметър. И прекъсването им не следва да е въпрос на персонална самодейност на дребното отдадени в протичащото се. А на бистрота.
И въобще не става дума единствено за медикаменти. В здравния бранш, а и освен, липсват обикновени регистри и обществени данни от всевъзможен темперамент. Управляваната от бореца против лобизма Дечо Дечев здравна каса, да вземем за пример, не разгласява данни за изплатени медикаменти. Има само информация какъв брой пари месечно и годишно се заплащат на лечебните заведения за онкологични препарати. От нея само излиза наяве, че след онкодиспансера в Пловдив най-вече пари за химиотерапия получава дребна частна софийска болница. Но това не потвърждава или опровергава каквото и да било, а само слага въпроси, на които няма отговор, тъй като разбивки, суми и медикаменти няма. Така стоят нещата и с въобще платените пари за лекуване на лечебните заведения. Но нито се знае защо тъкмо са платени парите, нито, да вземем за пример, до каква степен те дават отговор на спуснатия на болничното заведение бюджет, нито за какво бюджетът е 2 млн., а не 1 млн. лева Може само да се наблюдава
отчетлива наклонност, че през годините парите за частни лечебни заведения порастват.
В името на прозрачността здравната каса разгласява и стенограмите на съвещанията на надзорния си съвет, т.е. сякаш най-важните решения за разпределението на публични средства, за което е задължена по закон. Но и там се случва да има цензура – нееднократно се се е оказвало, че в стенограмите не се отразява всичко, в случай че изнасяването на информацията не отърва на някой в касата или в случай че стенографката се е случила болна.
В Министерството на здравеопазването ситуацията е още по-трагично. Да, пределните цени на медикаментите се разгласяват, въпреки и без обосновка. Има и регистри на дрогериите, водите за къпане и минералните води и на службите по трудова медицина. Регистрите за ражданията и процедурите по инвазивна кардиология не действат, а във връзка с лечебните заведения единствената смислена информация е за ценоразписите за платените услуги на лечебните заведения. Дори нещо значимо като акредитацията на лечебните заведения е под формата на оповестени заповеди за смяна на оценки, а не като указател, създанен и поддържан, с цел да дава информация. Но и това е нещо - указател на лицензите на лечебните заведения пък въобще няма. Министерството, което издава разрешителните за активност, не дава информация на кого и какво е разрешило да прави. Понеже става дума за онкологични медикаменти – раковият указател също от дълго време е спрял да действа и
никой не знае какъв брой е действителната заболеваемост и преживяемост от рак,
а без сходна обикновена информация няма по какъв начин да се прави и съответна политика в тази област. Естествено, регистри няма и за останалите обществено значими болести. От Министерство на здравеопазването регистрираха като връх на прозрачността това, че към този момент разгласяват финансовите индикатори на държавните лечебни заведения – доходи и разноски, задължения и разноски за медикаменти и личен състав. Информация, да вземем за пример, за заплати на шефове обаче няма, нито пък за който и да било от личния състав. Нито пък кой на какви цени си купува медикаментите или от кого.
Едно от обясненията за цялостната липса на обществена информация е, че най-малко част от нея ще стане факт с появяването на многострадалната и отлагана от над десетилетие национална здравна осведомителна система, в която здравните институции и регистрите им ще са свързани, а също и ще има десетки нови електронни регистри и услуги, в това число и предписания и посоки. Последният период най-малко част от системата да е реалност, е краят на 2020 година, само че поради богатия опит в отлагането и нежеланието за основаване на условия за бистрота, той също е прекомерно оптимистичен.
Да не забравяме и ориста на различен е-проект – за електронната борса за медикаменти, съществуването на която би трябвало да отстрани и седемкратни разлики в цените. Той съвсем започва още при втория кабинет " Борисов " - през 2016 година, а първите резултати от него се чакат в края на този месец. Едва ли е инцидентно. Защото както досега е по-лесно, комфортно и доходоносно.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ