Яник Синер: Все още не съм достигнал върха на възможностите си
Яник Синер съобщи, че към момента му е мъчно да повярва, че е първенец на Уимбълдън. Италианецът подвигна първия си трофей в шампионата и общо четвърти от Големия шлем след поврат против досегашния отличник Карлос Алкарас. Тази победа идва единствено пет седмици след най-кошмарното проваляне на Синер – финалът на Ролан Гарос, където пропусна три следващи шампионски точки и пропиля задатък от два сета точно против Алкарас.
„ Чувството е необикновено. Винаги съм мечтал просто да играя на Уимбълдън и да бъда част от този шампионат, а в този момент седнал съм тук с трофея, въпреки че трофеят в действителност не е тук (смее се). Наистина е необикновено “ – бяха думите, с които роденият в Сан Кандидо тенисист стартира конференцията си след финала.
Един от интервюиращите напомни на Синер първия му дуел на трева – против Алекс Болт на шампионата в Роухемптън през 2019 година На въпроса дали тогава е вярвал, че това е настилка, на която може да завоюва купа от Големия шлем, италианецът отговори: „ Спомням си, че мачът приключи много късно – в 00:10 ч. Честно казано, не знам какво да отговоря. Като млад просто се опитваш да изиграеш допустимо най-вече мачове на трева, с цел да свикнеш с този вид кортове и да се опиташ да ги схванеш. Ако тогава ми бяхте задали този въпрос, щях да отговоря, че няма никакъв късмет. С всяко последващо присъединяване на Уимбълдън се усещах все по-комфортно. Сега беше по-различно, тъй като предходната година пристигнах след купа в Хале и се усещах ужасно. Играх добре, само че отпаднах на четвъртфинал. Тази година също се усещах добре, в това число през днешния ден. С всеки идващ мач се движех все по-добре по корта, тъй че съм доста благополучен “.
Синер разкри и по какъв начин се е почувствал в миговете след последната точка на фона на всичко, което претърпя отвън корта през последните месеци.
„ Макар да не се разплаках, моментът беше извънредно прочувствен, тъй като единствено аз и най-близките ми знаем изцяло през какво прекосих през последните няколко месеца. Беше всичко друго, само че не и елементарно. На моменти се затруднявах съществено от психическа позиция. В това отношение тренировките бяха по-трудни от мачовете, тъй като по време на мач можех да не мисля за нищо друго. Да споделя този миг с моето семейство е най-невероятното, което можеше да ми се случи. В Париж беше единствено майка ми, а в този момент бяха всички – тя, татко ми и брат ми. Беше необикновено “.
Световният №1 бе запитан и какъв брой значим е днешният трофей в съперничеството му с Карлос Алкарас.
„ Определено е много значим, тъй като когато загубиш от някого пет следващи пъти това ти тежи, само че в това време имах вяра, че не съм надалеч от неговото равнище. Всичките ни мачове бяха оспорвани. В Пекин играхме тайбрек в третия сет, в Рим имах сетпойнт в първата част, по-късно всички видяхме какво се случи в Париж. Както споделих обаче, от самото начало смятах, че съм покрай най-високото равнище. Не се самобичувах, просто продължавах да следя деликатно Карлос, тъй като мисля, че даже през днешния ден той направи някои неща по-добре от мен. С екипа ми ще би трябвало да работим върху това, тъй като той още веднъж ще ни преследва. Това важи освен за Карлос, а и за всички други играчи в Тура. Имам огромна цел на гърба, тъй че ще би трябвало да съм квалифициран “.
Синер разяснява и дали е сюрпризиран от високото равнище, на което се показва след завръщането си от тримесечното наказване, наложено от WADA. В този интервал той записа финали в Рим и на Ролан Гарос, осминафинал в Хале и в този момент купа на Уимбълдън.
„ Ако през февруари някой ми го беше споделил, нямаше да допускам, тъй като даже при идеални условия не е по никакъв начин елементарно да стигнеш до заключителните етапи на шампионатите от Големия шлем. Когато страстите от Ролан Гарос отминаха, си дадох сметка, че съм постигнал нещо огромно, а случилото се на Уимбълдън беше още по-невероятно. В същото време обаче се пробвах да не спирам да имам вяра в себе си и да приема това, което се случи. Има единствено веднъж към триумфа – да не спираш да се усъвършенстваш. Точно това направих, а в бъдеще ще бъда даже по-усърден в това отношение, тъй като всички към този момент са още по-мотивирани да ме победят “.
Синер разяснява и метода, по който е преодолял разочарованието от Ролан Гарос.
„ Това е частта, с която се гордея най-вече, тъй като не беше по никакъв начин елементарно. Опитах се да приема случилото се и да не бъда прекомерно непоколебим със себе си. Случват се такива неща. Мисля, че е по-добре да загубиш край на Големия шлем по този метод, в сравнение с да те разгромят, давайки ти единствено по 1-2 гейма. През последните седмици упражнявах доста интензивно, тъй като знаех, че мога да се оправя по-добре. Точно по тази причина след финала на Ролан Гарос споделих, че в този момент не е моментът да посървам, тъй като напълно скоро идва различен шампионат от Големия шлем и ето, че се оправих доста добре тук “.
Титлата от Уимбълдън е по-специална за Синер и поради обстоятелството, че е негова първа на Големия шлем на настилка, друга от хард.
„ Любимата ми настилка са твърдите кортове, само че все пак знаех, че мога да играя мощно и на другите настилки. В началото на кариерата ми не бях задоволително мощен физически за тази цел, само че към този момент съм. На Ролан Гарос играх пет часа и половина против Алкарас, което беше огромна крачка напред в това отношение. Винаги съм считал, че играта ми от главната линия пасва добре на тревните кортове, само че все пак Уимбълдън е по-различен от всеки различен шампионат и в никакъв случай няма по какъв начин да си изцяло сигурен какво да очакваш. Точно по тази причина купата в този шампионат е най-специалната в тениса “.
„ Все още не съм достигнал върха на опциите си. Мисля, че няма по какъв начин на 23 години към този момент да си в най-хубавата си форма. Надявам се, че ще продължа да се модернизирам и да играя на все по-високо равнище “.
Следващият шампионат в графика на Синер е започващият на 27 юли Мастърс в Торонто.
