За погубените детски мечти и надежди
Яна Шишкова
И по този начин... Евтимов (директорът на 138-о учебно заведение в София - бел. ред.) е уволнен и остава в следствието, след което следва обвиняване...
Щастлива ли съм? Злорада ли съм? Отмъстителна?
Не. Безкрайно изтощена и тъжна. Защото няма да го съдят за основното - унищожените ориси на учителите. Съсипаното учебно заведение, което няма по какъв начин да бъде възобновено, в случай че не стане някакво знамение и отново ще отнеме 10 години най-малко да се съвземе от всички вреди на изчезналите фрагменти, убитите методики, унищожената известност.
Защото няма никой да го съди за убитите фантазии и очаквания на фамилиите, които са се борили децата им да влязат в учебното заведение. Защото същите тези деца няма да могат повече да погледнат с доверие нито един преподавател, нито един началник в целия си живот, знаейки, че оня, на който е поверена тяхната сигурност, е бил чудовището, което ги е следило и дебнело да навреди. Загубата на религия в институцията води до загуба на мотивация и цялостно неглижиране на образованието, което към този момент просто няма да им е скъпо.
Това са 1400 деца. С 2800 родители. С 5600 баби и дядовци. Погубени очаквания, погубено бъдеще, което ще се възвръща постепенно, мъчно, със свиреп старания. И за това няма да има издадена присъда и няма наказване, което да удовлетвори потърпевшите.
В моя случай - влошено здраве и цялостна загуба на мотивация за преподаване. Аз повече просто не мога да преподавам. Поне не в обозримо бъдеще. А това кой ще ми върне? А кой ще компенсира неналичието на транслация на всичко насъбрано към младите? Същото важи за всичките останали мои чудесни над 40 сътрудници.
Какъв би трябвало да е новият шеф, с цел да успее да се оправи с този батак и разгром и да възсъздаде най-малко сходство на това, което направихме ние? Не знам, само че от сърце му искам триумф. В името на децата.
А аз въпреки всичко за пръв път ще легна спокойна след съвсем две години пъклен гнет. Защото знам, че децата са избавени от това страшилище вечно! Надявам се и от всичките му разсейки, които докара на разнообразни постове в учебното заведение.
Фейсбук
И по този начин... Евтимов (директорът на 138-о учебно заведение в София - бел. ред.) е уволнен и остава в следствието, след което следва обвиняване...
Щастлива ли съм? Злорада ли съм? Отмъстителна?
Не. Безкрайно изтощена и тъжна. Защото няма да го съдят за основното - унищожените ориси на учителите. Съсипаното учебно заведение, което няма по какъв начин да бъде възобновено, в случай че не стане някакво знамение и отново ще отнеме 10 години най-малко да се съвземе от всички вреди на изчезналите фрагменти, убитите методики, унищожената известност.
Защото няма никой да го съди за убитите фантазии и очаквания на фамилиите, които са се борили децата им да влязат в учебното заведение. Защото същите тези деца няма да могат повече да погледнат с доверие нито един преподавател, нито един началник в целия си живот, знаейки, че оня, на който е поверена тяхната сигурност, е бил чудовището, което ги е следило и дебнело да навреди. Загубата на религия в институцията води до загуба на мотивация и цялостно неглижиране на образованието, което към този момент просто няма да им е скъпо.
Това са 1400 деца. С 2800 родители. С 5600 баби и дядовци. Погубени очаквания, погубено бъдеще, което ще се възвръща постепенно, мъчно, със свиреп старания. И за това няма да има издадена присъда и няма наказване, което да удовлетвори потърпевшите.
В моя случай - влошено здраве и цялостна загуба на мотивация за преподаване. Аз повече просто не мога да преподавам. Поне не в обозримо бъдеще. А това кой ще ми върне? А кой ще компенсира неналичието на транслация на всичко насъбрано към младите? Същото важи за всичките останали мои чудесни над 40 сътрудници.
Какъв би трябвало да е новият шеф, с цел да успее да се оправи с този батак и разгром и да възсъздаде най-малко сходство на това, което направихме ние? Не знам, само че от сърце му искам триумф. В името на децата.
А аз въпреки всичко за пръв път ще легна спокойна след съвсем две години пъклен гнет. Защото знам, че децата са избавени от това страшилище вечно! Надявам се и от всичките му разсейки, които докара на разнообразни постове в учебното заведение.
Фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ