Електрическите коли: свине на токчета или една историческа грешка?
Ян Флайшхауер, един от най-известните немски автомобилни специалисти, показва внезапната си рецензия към електрическата подвижност в една публикация, оповестена в немското издание " Фокус ", наричайки електрификацията " огромен неправилен път ". Според него, когато хора, които считат " Фолксваген Тайго " или " Шкода Фабия " за връх в автомобилната техника, стартират да дефинират посоката, резултатите са пагубни.
Той илюстрира пристрастеността си към колите, като разказва опита си с " Мазерати ГранТуризмо Трофео " – състезателен автомобил, ускоряващ от 0 до 100 км/ч за 3.5 секунди, възхвалявайки мощността на мотора и стабилността на пътя. За Флайшхауер, автомобилът е не просто средство за напредване, а културно завещание и значителен дирек на просперитета.
Флайшхауер признава слабостта си към красивите коли, като даже си е купил използван британски състезателен автомобил на цената на " Голф ". Той споделя опита на своя другар Улф Пошард, който има остаряло " Ферари " – кола, която прекарва по-голямата част от времето си в гаража и чието пускане е " игра на шанс ", само че за него има несравнимо обаяние и " безукорен екологичен отпечатък " заради рядката си приложимост. Този контрастност акцентира гледната точка на създателя, че цената на един автомобил не се мери единствено с неговата успеваемост или екологичност, а с прекарването и страстта, които предлага.
Авторът в никакъв случай не е разбирал ентусиазма към електрическите коли, определяйки Tesla като " много пластмасови кутии ". Според него, притежателите на " Тесла " не са автомобилни почитатели, а по-скоро " компютърни фанатици ". Те се възхищават на софтуерното преживяване, автоматизираното различаване на лидера и функционалности като автоматизираното отваряне на вратите, до момента в който за Флайшхауер липсват главните детайли на автомобилното преживяване – звукът на мотора, държанието в завой и качеството на интериорната кожа. Той цитира и културния критик Никлас Маак, който разказва актуалните дизайни на коли като " Голф " и БМВ XM с много саркастични съпоставения, наблягайки загубата на хармония и пропорции.
Флайшхауер, цитирайки Маак, твърди, че множеството електрически коли наподобяват като " прасета на токчета ". Причината е, че огромните акумулатори не могат да се поберат в багажника и се слагат под седалките, което повдига целия автомобил. За да се компенсират тези промени в пропорциите, колите стават по-широки и с по-големи гуми, което води до по-малко вътрешно пространство. Резултатът, съгласно Флайшхауер, са " тежки, тесни, скъпи, преоразмерени великански коли ". Той показва подозрение, че някой би платил 200 000 евро за автомобил, чийто мотор звучи като шевна машина, защото при неналичието на характерен тон на мотора, остават единствено качеството на направа и марката.
Германската автомобилна промишленост има шанс, че хората " пипат електрическите коли с върха на пръстите си ", защото, в случай че имаше единствено електрически автомобили, промишлеността би била застрашена. В бюджетния сегмент китайците са без конкуренция, а в първокласния сегмент липсва тласък да се заплаща висока цена за кола, лишена от обичайното " сърце " – мотора. Флайшхауер подлага на критика и държавните дотации за електрически коли, които съгласно него са довели до струпване на непродадени електрически автомобили, откакто дотациите са отстранени. Той дава образец с дилър на коли, който отхвърля да одобри " Тесла " за втора ръка заради липса на пазар и " Ферари " дилър, който не може да продаде хибриди, даже с 200 000 евро отстъпка.
В умозаключение, Флайшхауер показва опасения, че прекосяването към електрическа подвижност е " огромен неправилен път ", воден от политици без схващане за същността на автомобилната промишленост. Той акцентира, че колите, авточастите и машините съставляват една трета от износа на Германия (1562 милиарда евро през 2023 г.). Според него, в случай че хората към този момент не желаят същински " Порше " -та, безценен " Мерцедес " или " Ауди ", това значи, че Германия като експортна нация също е " отживялост ".
Той илюстрира пристрастеността си към колите, като разказва опита си с " Мазерати ГранТуризмо Трофео " – състезателен автомобил, ускоряващ от 0 до 100 км/ч за 3.5 секунди, възхвалявайки мощността на мотора и стабилността на пътя. За Флайшхауер, автомобилът е не просто средство за напредване, а културно завещание и значителен дирек на просперитета.
Флайшхауер признава слабостта си към красивите коли, като даже си е купил използван британски състезателен автомобил на цената на " Голф ". Той споделя опита на своя другар Улф Пошард, който има остаряло " Ферари " – кола, която прекарва по-голямата част от времето си в гаража и чието пускане е " игра на шанс ", само че за него има несравнимо обаяние и " безукорен екологичен отпечатък " заради рядката си приложимост. Този контрастност акцентира гледната точка на създателя, че цената на един автомобил не се мери единствено с неговата успеваемост или екологичност, а с прекарването и страстта, които предлага.
Авторът в никакъв случай не е разбирал ентусиазма към електрическите коли, определяйки Tesla като " много пластмасови кутии ". Според него, притежателите на " Тесла " не са автомобилни почитатели, а по-скоро " компютърни фанатици ". Те се възхищават на софтуерното преживяване, автоматизираното различаване на лидера и функционалности като автоматизираното отваряне на вратите, до момента в който за Флайшхауер липсват главните детайли на автомобилното преживяване – звукът на мотора, държанието в завой и качеството на интериорната кожа. Той цитира и културния критик Никлас Маак, който разказва актуалните дизайни на коли като " Голф " и БМВ XM с много саркастични съпоставения, наблягайки загубата на хармония и пропорции.
Флайшхауер, цитирайки Маак, твърди, че множеството електрически коли наподобяват като " прасета на токчета ". Причината е, че огромните акумулатори не могат да се поберат в багажника и се слагат под седалките, което повдига целия автомобил. За да се компенсират тези промени в пропорциите, колите стават по-широки и с по-големи гуми, което води до по-малко вътрешно пространство. Резултатът, съгласно Флайшхауер, са " тежки, тесни, скъпи, преоразмерени великански коли ". Той показва подозрение, че някой би платил 200 000 евро за автомобил, чийто мотор звучи като шевна машина, защото при неналичието на характерен тон на мотора, остават единствено качеството на направа и марката.
Германската автомобилна промишленост има шанс, че хората " пипат електрическите коли с върха на пръстите си ", защото, в случай че имаше единствено електрически автомобили, промишлеността би била застрашена. В бюджетния сегмент китайците са без конкуренция, а в първокласния сегмент липсва тласък да се заплаща висока цена за кола, лишена от обичайното " сърце " – мотора. Флайшхауер подлага на критика и държавните дотации за електрически коли, които съгласно него са довели до струпване на непродадени електрически автомобили, откакто дотациите са отстранени. Той дава образец с дилър на коли, който отхвърля да одобри " Тесла " за втора ръка заради липса на пазар и " Ферари " дилър, който не може да продаде хибриди, даже с 200 000 евро отстъпка.
В умозаключение, Флайшхауер показва опасения, че прекосяването към електрическа подвижност е " огромен неправилен път ", воден от политици без схващане за същността на автомобилната промишленост. Той акцентира, че колите, авточастите и машините съставляват една трета от износа на Германия (1562 милиарда евро през 2023 г.). Според него, в случай че хората към този момент не желаят същински " Порше " -та, безценен " Мерцедес " или " Ауди ", това значи, че Германия като експортна нация също е " отживялост ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ