Якуб Юзеф Орлински: Контролът е в това да имаш силата да го изгубиш
Якуб Юзеф Орлински има доста артистични кодове. И те го водят към триумфа, само че и към това да бъде харесван и обичан. И даже обожаван...
Начинът, по който наподобява, и по който се държи с публиката, с сътрудниците си на сцената, с непознати събеседници, отношението му към родната полска просвета и към културата на живота като цяло... Всичко това са поредност от ключове, поради които си коства да го чуеш, само че и видиш, онлайн. За да схванеш за какво е допустимо една не толкоз огромна нация да има своето неоспоримо историческо наличие, освен в класическата музика.
И без да имаше харизма, или гений, Орлински е едно пулсиращо сърце, което не стопира да бие. И това е първото, с което той те посреща – преди да запее или да заприказва...
Едно от обясненията за този магнетизъм, е че 33-годишният поляк е постигнал свободата да ръководи гласа си и тялото си. „ И това е необикновено, и е тип духовно чувство “, както споделя той. И, също по този начин, е някакъв тип надзор, само че „ контролът е и в това да имаш силата да го изгубиш, и просто да се забавляваш “. Колко от звездите на днешното време виждат близкото си бъдеще като градинари и дърводелци?...
Снимка: Даниел Димитров
Якуб Юзеф Орлински – за магията да приказваш ниско и да пееш високо, за връзката със Соня Йончева и България, за полета на сцената, за избора на музиката. И още: Обича ли да глези публиката. Опитва ли се да промени операта. Колко надалеч е Полша от България... В диалога взе участие и пианистът Михал Биел.
Магия ли е да приказваш ниско, а да пееш толкоз високо...
- Знаете ли, за мен това към този момент е доста обикновено. И доста ми харесва (Смее се – бел. а.). Но за някои хора към момента е много шокиращо да ме чуят да приказвам и по-късно – да пея толкоз високо. Ето за какво, обичам да приказвам по време на концертите си – с цел да покажа, че контратенорите пеят високо, само че могат да приказват и ниско, а по-късно могат и да пеят ниско...
Барокът ли е обичаната Ви музика, или е най-подходящата за Вашия глас, или пък е стичане на събитията? И в действителност ли барокът е поп музиката на това време?...
- Наистина имам вяра, че барокът е бил за развлечение в бароковата ера. Нещо, на което хората са отивали, с цел да слушат, да гледат и да се любуват. И, несъмнено, че обичам да пея барокова музика, само че по метода, по която я представяме ние, с Михал Биел. С него обичам да извършвам и други неща. Той открива композитори като Хенрик Чиж. На мен в никакъв случай не би ми хрумнало да пея сходна музика. Нетова е концепцията и за Мечислав Карлович, и за Станислав Монюшко...
Правим всички тези неща и е супер занимателно. Така че аз не пея единствено барокова музика. Общо взето, обичам да пея всичко, само че би трябвало да внимавам и да предпочитам кое пасва на гласа ми.
Гласът ли е най-силният Ви инструмент като актьор през днешния ден?
- Все още, приписвам най-голямо значение на гласа си, тъй като, както знаете, аз съм артист (Смее се – бел. а.). Това е най-важното. Все още преговарям доста и работим, дружно с Михал, и с оркестри, и с други хора. Работим доста, с цел да можем да демонстрираме допустимо най-високото равнище, на което сме способни. Работя най-много върху гласа си. И танцувам по малко, върша и други неща, само че гласът е преди всичко.
Снимка: Даниел Димитров
Михал Биел: Бих добавил, че, главно, нашите концерти са отдадени на гласа на Якуб, само че и на нашето съдействие. Мисля, че химията в музикално отношение, която публиката усеща, е нещо в действителност вълнуващо – както за нас, по този начин и за нея.
Комбинирате глас и танц в „ Семела “ от Хендел, в Баварската опера. Лесно ли се взима решение за такова показване?
- Беше доста трудно… Но знаех, че ще се случи няколко месеца преди премиерата, защото режисьорът Клаус Гут ми писа. Всъщност, той ме ангажира за това осъществяване. Той е човек, който знае какво желае да прави и да покаже. Идеята му беше да има танцова сцена освен с мен, само че и с Майкъл Спайърс, който е необикновен баритон и тенор, назоваваме го баритенор.
Най-важното е, че това е една невероятна режисура, която има смисъл. Аз не танцувам единствено, тъй като мога. Танцувам, когато това е аргументирано и е целесъобразно за моя воин на сцената. Така че, Клаус беше обмислил доста деликатно по какъв начин моят воин ще премине през целия сюжет на операта и това проработи. Наистина проработи!
Правите нетипични неща в операта, само че казвате, че не се пробвате да я измененията. Защо...
- Работата е там, че някои хора се пробват да вменят, че аз трансформирам нещата принудително – поради самата смяна. А аз нямам такава цел. Просто, върша нещата по моя метод. Ние сме ново потомство реализатори, в което не съм единствено аз. Има доста млади музиканти и артисти, които желаят да вършат нещо и го вършат. Те си сътрудничат с марки, с разнообразни групи... Смесват стиловете и вършат разнообразни планове. Не съм единственият, който се занимава с други неща, с изключение на опера, само че очевидно пресата обича да натъртва на тази част.
Обичате ли да глезите публиката?
- Зависи, тъй като всеки концерт е друг и неповторим. Всяка концертна зала е неповторима, всеки инструмент. Всяка аудитория е неповторима. Така че постоянно зависи от публиката какво ще се случи по време на концерта...
Михал Биел: Мисля, че това, което най-много се опитваме да създадем, е да накараме публиката да се почувства като вкъщи си. Не просто концерт, в който всичко е сковано и тромаво, и би трябвало да се държиш по избран метод, а прекарване, което може да се почувства. Мисля, че диалозите с публиката оказват помощ. Ние демонстрираме, че сме безусловно естествени хора – той е контратенор, а аз пианист, и не се разграничаваме доста от тези, пред които се изявяваме. Мисля, че това е наша цел, която прави всичко по-достъпно...
- Да, тъкмо по този начин – налично. Страхотно е да видиш една разчувствана и реагираща аудитория. Има, несъмнено, моменти, в които е нужна централизация, само че има и лекотата, че това е музика, в която участваме всички дружно. Не, това не е представление, в което ние сме изпълнителите, вие сте публиката, която би трябвало да ръкопляска след всяко парче, и най-после ние ви споделяме „ Довиждане “ и „ Благодаря “. Всичко е взаимно – даваш това, което получаваш отсреща. Това е атмосфера, която построяваме дружно, и е доста значимо, когато се получава.
Михал, Вие използвахте думата вцепенен. Някога имали ли сте подобен концерт – вцепенен и муден?...
Михал Биел: Не, имам поради, че има несъмнено очакване във връзка с това какво в действителност би трябвало да се случи на концерт с класическа музика, а и като цяла за музиката, която изпълняваме.
Това е необикновена обстановка. Защото, в избран миг, Рихард Вагнер взема решение да заглуши светлините. Това не е правено в епохата на барока. През 19-и век също не е правено. Концертите са били обществени събирания, на които отиваш, с цел да изкараш една страхотна вечер, да слушаш обичания си реализатор, да хапнеш вкусна храна, да поклюкарстваш. Мисля, че класическата музика, която изпълняваме, е за безусловно всички. И по този начин се опитваме да го създадем...
Какво Ви свързва със Соня Йончева, като се изключи че сте пели дружно във Франция преди няколко години...
- Всъщност, това е единственото, което ни свързва (Смее се с глас – бел. а.).
И двамата сме артисти и имам вяра, че се харесваме. Със Соня Йончева пях в спектакъл „ Шанс-Елизе “. Беше грандиозно. С нея се работи доста леко, тъй като тя е същински експерт. Беше необикновено да изпеем дует на Монтеверди (Двамата пеят дует от „ Коронацията на Попея “ от Клаудио Монтеверди – бел. а.).
Тя е толкоз прекрасен човек. Беше ужасно да се срещна с човек като нея. Освен това, понякога, работим с един и същи музиканти. Така че това е друга връзка...
Тя ли е единствената Ви нишка с България?
- Аз имам в действителност страхотни другари в България. Людовико Минази и Зефира Вълова, и те са музиканти. С тях свирим много постоянно, тъй като са част от оркестъра Il Pomo d'Oro (Концертмайстор там е българската цигуларка Зефира Вълова – бел. а.). Преди концерта в София, бях на вечеря с тях, и даже репетирахме малко.
Колко надалеч е Полша от България, метафорично видяно?
- Не е надалеч. За музиката нищо не е надалеч... Полетът е един час (Смее се – бел. а.).
Михал Биел: Приличаме си по богатия фолклор и националната музика, както и по метода, по който ги интерпретираме. Много е вдъхновяващо, бих споделил.
- По един и същи метод използваме по този начин наречения бял глас в националната музика.
Освен това, бяхме в един български ресторант и би трябвало да кажа, че имате безусловно същите неща като в Южна Полша. Храната е малко по-различна, само че естетиката е сходна. И, несъмнено, имаме доста общи неща – като комунизма и многото красиви комунистически здания (Смее се – бел. а.).
Снимка: Даниел Димитров
Михал Биел: Ние също имаме замък на културата – сходен на вашия, само че нашият е по-голям (Якуб се смее с глас – бел. а.).
- Знаете ли, когато кацнахме тук, си помислихме, че сме в Полша. Ето за какво, и метафорично, и неметафорично не сме доста надалеч.
Скейт, капоейра, ски, сноуборд, тенис са спортове от Вашето юношество. Остава ли Ви време през днешния ден за някое от тези занимания?
- Не, това са неща от предишното. Сега единствено танцувам брейк и, понякога, отивам на планина. Карам и сноуборд, само че доста рядко. Нямам време, тъй като пея. П-е-е-н-е-т-о е приоритет (Казва го набито, смее се – бел. а.).
Като приказваме за предишното, връщате ли се към обичаната си музика отпреди – The Offspring. Бритни Спиърс, Destiny's Child...
- Не тъкмо... Искам да кажа, че несъмнено не я пея, само че от време на време я чувам. И дори неотдавна бях в Ню Йорк, и попаднах на винил на Offspring. О, Боже! Трябваше да го купя. Дори нямам грамофон, само че го купих, тъй като ми хареса този албум. Имах го на касета за моя уокмен и го слушах толкоз дълго.... Беше преди двайсет години.
Имате шест албума. Има ли ги на винил?
- Да, всичките ми албуми са на винил.
Сега сте на 33, по какъв начин се виждате след още 33? Вярно ли е, че бихте станал дърводелец?
- Бих желал, само че първо би трябвало да се науча (Смее се – бел. а.). Човек в никакъв случай не знае какво ще се случи. Всичко става толкоз бързо... Ето, в този момент експортирам концерти с Михал, само че кой знае... Може би след 33 години ще бъда градинар...
„ И при пеенето, и при танците, има това чувство за независимост, когато всичко върви както би трябвало. Сякаш можеш всичко “ – това са Ваши думи от 2021 година. Бихте ли описал това чувство. Това полет ли е?
- Това е нещо в действителност удивително. Защото когато си в доста добра форма, харесваш това, което правиш, работиш интензивно, всичко се случва от единствено себе си и не ти пука за нищо. Всъщност, не е като да не ти пука, само че в действителност като че ли всичко си върви и имаш някакъв тип надзор.
Снимка: Даниел Димитров
Контролът е и в това да имаш силата да го изгубиш, и просто да се забавляваш. Тогава му отпускаш края и е толкоз освобождаващо. Свободата да управляваш гласа си и тялото си – това е необикновено. И е тип духовно чувство.
„ О, моят дом постоянно ще бъде Варшава “, възкликвате в едно изявление. Какво бихте споделил на човек като мен, който в никакъв случай не е бил там?
- Страхотен град е, супер хубав и занимателен, с прелестна храна и доста благи хора. Наистина! Варшава не е доста огромна. Когато отидеш в центъра, не е като в Лондон, Париж или Ню Йорк. Изумително е, тъй като постройките са големи. И имаш възприятието, че всеки тича нанякъде. Въпреки това, и макар че е столица на Полша, е някак по-спокойно... Чувствам се толкоз добре там. Имаме доста зеленина, която боготворя, има доста паркове, площади и дървета на всички места. Обичам Варшава!
Как бихте приключил изречението „ Аз съм човек, който обича… “?
-... да се радва на живота (Смее се с глас – бел. а.).
Михал Биел: Аз съм човек, който обича да прави музика с другари.
