Як-16, пътническият самолет с монтирана картечница на „гърба“
Яковлев Як-16 е руски лек транспортен аероплан, който полита за първи път през 1947 година, само че не е пуснат в произвеждане, защото Антонов Ан-2 се счита за по-универсален.
След края на Втората международна война ГВФ (Граждански воздушный флот) декларира, че се нуждае от пътнически аероплан, който да обслужва дестинации с стеснен брой пасажери, нерентабилни за потреблението на „Лисунов“ Ли-2.
„Лисунов“ Ли-2Свободни източници
Необходим е аероплан, който да може да транспортира 10 пасажери на разстояние от 800 км при крайцерска скорост от 290 км/ч, който да се задвижва от двойка радиални мотори „Швецов“ АШ-21 с мощ 700 к.с. (520 кВ). На Конструкторското бюро „Яковлев“ е предоставено да извърши тази задача през февруари 1946 година и първият първообраз да бъде подготвен за държавни тествания на 1 ноември 1946 година.
Самолет с мотор „Швецов“ АШ-21Christo (CC BY-SA 4.0)
Това се оказва прекалено оптимистичен вид, като се има поради размерът на работите, изпълнявани към този момент от конструкторското бюро, и планът е отсрочен до август 1947 година. В същото време са преразгледани спецификациите и е посочена скорост не по-ниска от 350 км на морското ниво. Освен това се допуска на армейския вид да бъде инсталирано 20-милиметрово отбранително оръдие в купол над фюзелажа.
Първият първообраз, постоянно именуван Як-16-I, прави първия си полет на 24 септември 1947 година и потвърждава, че има отлични характерности на ръководство при един изключен мотор и също така може да се изкачва с един неработещ мотор. Преминава държавните приемни тествания при започване на 1948 година.
Военнотранспортната версия, постоянно наричана Як-16-II, се разграничава от пътническата версия по това, че на нея директно зад пилотската кабина е инсталирана 12,7-милиметрова картечница „Березин“.
airwar.ru
Освен това подът на товарната кабина е заздравен, отвесната опашка е малко по-голяма, а фюзелажът е малко по-дълъг. Самолетът може да транспортира седем парашутисти, десетима изцяло екипирани бойци или шест носилки и санитар. Той има огромна отваряща се като мида врата от лявата страна на фюзелажа, с цел да се улесни товаренето. На тази врата има по-малка врата, отваряща се във вътрешността, ситуирана в предната ѝ половина.
airwar.ru
Як-16-II минава тестванията на производителя през април 1948-а, а малко по-късно и държавните тествания за приемане. Те разкриват няколко минуса, които водят до увеличение на хоризонталната повърхност на опашката и инсталиране на съоръжение срещу обледеняване на ръбовете на предните крилата и опашката.
airwar.ru
Той минава още веднъж за следващ кръг от проби за приемане от страната, която го утвърждава за произвеждане. При все това не е определен за произвеждане, защото Антонов Ан-2 се смята за по-универсален и в двете функции.
Ан-2FORTEPAN/Mészáros Zoltán (CC BY-SA 3.0)
създател: НИКИТА ПЕТРОВ
източник: bg.rbth.com
След края на Втората международна война ГВФ (Граждански воздушный флот) декларира, че се нуждае от пътнически аероплан, който да обслужва дестинации с стеснен брой пасажери, нерентабилни за потреблението на „Лисунов“ Ли-2.
„Лисунов“ Ли-2Свободни източници
Необходим е аероплан, който да може да транспортира 10 пасажери на разстояние от 800 км при крайцерска скорост от 290 км/ч, който да се задвижва от двойка радиални мотори „Швецов“ АШ-21 с мощ 700 к.с. (520 кВ). На Конструкторското бюро „Яковлев“ е предоставено да извърши тази задача през февруари 1946 година и първият първообраз да бъде подготвен за държавни тествания на 1 ноември 1946 година.
Самолет с мотор „Швецов“ АШ-21Christo (CC BY-SA 4.0)
Това се оказва прекалено оптимистичен вид, като се има поради размерът на работите, изпълнявани към този момент от конструкторското бюро, и планът е отсрочен до август 1947 година. В същото време са преразгледани спецификациите и е посочена скорост не по-ниска от 350 км на морското ниво. Освен това се допуска на армейския вид да бъде инсталирано 20-милиметрово отбранително оръдие в купол над фюзелажа.
Първият първообраз, постоянно именуван Як-16-I, прави първия си полет на 24 септември 1947 година и потвърждава, че има отлични характерности на ръководство при един изключен мотор и също така може да се изкачва с един неработещ мотор. Преминава държавните приемни тествания при започване на 1948 година.
Военнотранспортната версия, постоянно наричана Як-16-II, се разграничава от пътническата версия по това, че на нея директно зад пилотската кабина е инсталирана 12,7-милиметрова картечница „Березин“.
airwar.ru Освен това подът на товарната кабина е заздравен, отвесната опашка е малко по-голяма, а фюзелажът е малко по-дълъг. Самолетът може да транспортира седем парашутисти, десетима изцяло екипирани бойци или шест носилки и санитар. Той има огромна отваряща се като мида врата от лявата страна на фюзелажа, с цел да се улесни товаренето. На тази врата има по-малка врата, отваряща се във вътрешността, ситуирана в предната ѝ половина.
airwar.ru Як-16-II минава тестванията на производителя през април 1948-а, а малко по-късно и държавните тествания за приемане. Те разкриват няколко минуса, които водят до увеличение на хоризонталната повърхност на опашката и инсталиране на съоръжение срещу обледеняване на ръбовете на предните крилата и опашката.
airwar.ru Той минава още веднъж за следващ кръг от проби за приемане от страната, която го утвърждава за произвеждане. При все това не е определен за произвеждане, защото Антонов Ан-2 се смята за по-универсален и в двете функции.
Ан-2FORTEPAN/Mészáros Zoltán (CC BY-SA 3.0)
създател: НИКИТА ПЕТРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ