Яхния вгорчава живота на Цар Фердинанд! Още любопитни факти, за

Яхния вгорчава живота на Цар Фердинанд! Още любопитни обстоятелства, за които не подозирате. Всяко политическо събитие, малко или огромно, наподобява на сценичен театър. Зрителите виждат единствено крайния резултат – добър или неприятен. Зад мрака на кулисите остава тайната история на представлението.

Това важи с цялостна мощ за изключителния държавен акт – оповестяването на националната самостоятелност на България през 1908 година

Ако разгърнем нейните страници, ще открием, че пътят към държавния суверенитет е дълъг, сложен и цялостен с непредвидени изненади.

Почти незнаен факт е, че за първи път концепцията за отменяне на натрапения от Берлинския контракт васалитет към Османската империя се заражда измежду членовете на русенските „ запасни солдати “, които през октомври 1886 година се сплотяват в патриотичното сдружение „ България за себе си “.

В програмата си, която популяризират из цялата страна, те записват:

„ І. България за българите, свободна и самостоятелна. ІІ. Величието на България посредством вътрешния й порядък и развиването й. ІІІ. Дружелюбно отношение с настойниците, на което всякой българин всякой път е мечтан “.

Патриотизъм с голям обсег

След февруарските протести през 1887 година патриотичният позив на русенци се развива с голям обсег и броят на сдруженията доближава към 200 – с цифров състав до 1500 в градовете и до 500 в селата.

Забелязва се наклонност думите да преминат в каузи, без да се съгласуват с държавните органи.

На 24 март 1887 година чирпанската тайфа известява русенските си събратя, че е „ пригласила тържествено княз Батенберг за крал на свободна и самостоятелна България “ и ги приканва да сторят същото.

След абдикирането на Батенберг новият княз Фердинанд е най-горещият последовател за оповестяване на независимостта, с цел да се титулува цар. Целият дипломатически уред стартира упорито да утвърждава концепцията измежду политическия хайлайф на европейските столици. Действията им се направляват персонално от Фердинанд.

Стачка в „ източните железници “

През 1908 година времето и събитията стартират да работят за българската идея. В Турция е осъществен младотурски прелом, на 5 септември избухва стачка на личния състав на „ източните железници “.

Това е линията Саранбей (Септември) – Любимец, тогавашната турско-българска граница. Правителството на Александър Малинов подрежда български железничари да поемат ръководството на гарите и да пуснат влаковете в придвижване.

Стачката е прекъсната и компанията упорства да бъде отдръпнат българският личен състав, само че получава корав отвод.

Става ясно, че Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. Фердинанд телеграфира от имението си в Пусто поле: „ Повърнете железниците! “, само че държавното управление държи на позицията си.

За загадка консултация с княза за Виена отпътуват Малинов и министър Андрей Ляпчев, за който е разгласено, че лежи болен в дома си. Срещата се организира на 14 и 15 септември в Кобургския замък, благосъстоятелност на брат му Филип.

Фердинанд дава кардиналното си единодушие да се разгласи независимостта, само че твърдо отклонява настояванията на Малинов и Ляпчев да дефинира датата, като споделя, че „ ще я заяви телеграфически по-късно “.

Телеграми за независимостта

На 16 септември Министерският съвет, в отсъствието на Малинов, взема решение неотложно да разгласи независимостта. Към Фердинанд политат телеграми с претенции да се завърне в страната и да разгласи независимостта, само че той дава отговор рядко и не „ споделя нито да, нито не “.

Едва на 20 септември подрежда на министрите да го чакат на русенското пристанище. Никой не знае какво е намислил князът. В събота, 20-и вечерта, министрите се качват на влака и на 21-ви, неделя, по обяд идват в Русе.

На пресата е оповестено, че потеглят на пропагандна обиколка из страната.

Във връзка с идната галерия в Берлин на български бродерии Малинов е признат от княгиня Елеонора, само че не й споделя истината за пътуването към Русе.

Фердинанд към този момент е наредил скрито на секретаря си Страшимир Добрович да потегли с княжеския трен за Русе и да носи генералската униформа, с която стъпва за първи път на българска земя.

Изработена е по заповед на Стамболов и му е връчена персонално от Григор Начович през август 1887 година в Австрия. Придружена е с бял калпак, украсен с бяло перо, дълго тридесет сантиметра.

В Русе министрите научават от Добрович, че Фердинанд е дошъл в Букурещ и се готви да потегли с кралския трен за Гюргево, където го чака яхтата „ Крум “. Зареждат се часове на трепетно очакване. Кога ще дойде Фердинанд пръв узнава ловкият кореспондент на в. „ Камбана “ Кръстю Станчев.

Той чува, че от телеграфната станция търсят Станчев (повикването е за Никола Станчев, служител от Министерството на външните работи) за телефонен диалог с Румъния. Репортерът употребява шанса, отива в апаратната, взема слушалката и схваща, че князът ще дойде в 21 часа.

Точно в уречения час яхтата стопира на русенския понтон.

Министрите са поканени на кораба. Малинов беседва на четири очи с княза близо един час. След това всички са поканени на вечеря, която минава в диалози за идното събитие.

Фердинанд е изтощен и мощно настинал, мъчи го тежка хрема. Решено е независимостта да се разгласи със специфичен манифест. Малинов твърди, че Фердинанд персонално му е упълномощил да го напише. Точно в 2 часа формалните лица потеглят за Търново с височайшия трен.

На гара Две могили композицията стопира и тук измежду пасторалната селска тишина на елементарна канцеларска хартия Малинов написва текста на манифеста, който е утвърден и подписан от княза и всички министри „ съвсем без ремонти “.

По-късно за авторство на манифеста ще претендират и Андрей Ляпчев, и Михаил Такев. Григор Чешмеджиев счита, че документът е направен от тайния дворцов консултант Ритер декор Флайшман под персоналната диктовка на Фердинанд и единствено е поднесен за автограф на министрите.

Барабан и пресипнал глас на тръбач

Рано сутринта на 22 септември, понеделник, търновци са вдигнати на крайник от мощния тон на общинския тъпан и дрезгавия глас на глашатая, който оповестява, че в 8,30 часа на гарата ще дойдат князът и министрите, а народът да се събере на Царевец – „ там ще става нещо “.

По това време жителите на Търново са 12 649 души. Всички държавни служители се насочат с карети към гарата, украсена със зеленина и флагове. На небрежно построена арка е окачен портретът на Фердинанд. Часът минава 10, никой не се появява, хората стартират да се разотиват.

По това време влакът е спрял измежду потъналата в буйна зеленина котловина сред двата мъжки манастира „ Св. Преображение “ и „ Св. Троица “ и министрите закусват. Към 11 часа църковните камбани нацяло Търново известяват, че височайшият трен идва на гарата.

Отново изненада – става известно, че князът и министрите са слезли на спирката при „ Трапезица “, където е нямало нито един посрещач.

Фердинанд, облечен с парадната си униформа, подпирайки се с бастун, самичък се запътва пеш към сгушената в подножието на Царевец историческа черквица „ Св. 40 мъченици “. Министрите подреждат от Търново да дойдат карети.

Бъркотията при „ Владиковия мост “

Настъпва неразбория. Управниците и част от посрещачите съумяват да догонят княза при „ Владиковия мост “.

Фердинанд идва половин час по-рано от министрите в църквата. Търновският митрополит Антим е на обиколка из епархията, по тази причина тук го чакат протосингелът Стефан Абаджиев и свещениците Стефан Недялков, Петко Христов, Енчо Теодосиев, Димитър Попов.

След отслужване на признателен молебен тъкмо в 12 часа по обед при дълбока тишина Фердинанд изважда отдолу под мундира си листа с ръкописен текст и прочита пред всички манифеста, с който афишира България за свободно и без значение царство.

Председателят на Народното събрание Христо Славейков (извикан по неотложност от София) с няколко фрази помолва Фердинанд да одобри купата „ Цар на българите “. Молбата е повторена и от Александър Малинов.

Фердинанд непретенциозно отвръща:

„ С наслада и посредством одобрявам оферти от народа и държавното управление титул „ цар български “.

След това всички се насочат към митрополитската черква в града, където също се отслужва молебен.

На площада са строени войсковите елементи на Търновския гарнизон. Фердинанд поема началство над 18 пехотен Етърски полк, а 20 пехотен Добруджански полк поверява на втория си наследник княз Кирил.

После всички се насочат за Царевец, където Малинов се качва на един елементарен стол и прочита манифеста. Местните фотографи Посталов и Нанков запечатват с две фотоси историческото събитие.

След това Фердинанд изпраща телеграми до султана, съветския император и румънския крал, с които им оповестява оповестяването на независимостта и ги моли да го признаят за цар.

Актът не е изненада, изключително за Турция. На 21 септември Великият везир Кямил паша приема в Цариград Константин Хаджикалчов и му споделя какво се случва в Русе и какво ще се случи на другия ден.

По-късно той е признат от младотурските водачи Ахмед Риза бей и Сезай бей, които му оферират независимостта да се извърши сякаш самодейността произлиза от султана, с цел да се резервира престижът му. За да уточнят детайлностите, молят да бъдат признати от Фердинанд…

Тюрлюгювеч на трапезата

Към 14 часа царят и министрите се насочат с карети за Преображенския манастир. Там ги чака скромна софра. Най-хубавото ядене, което им сервират, е нашенски тюрлюгювеч. Преди да стартира обядът, Фердинанд отваря бутилка 100-годишно токайско вино, което е разлято в дребни 50-годишни, разнообразни по тип и величина ракиени чашки.

На излизане пред манастирските порти ги чакат ученички от Самоводското учебно заведение, които поздравяват Фердинанд с царския химн.

В Търново царят гостува единствено в дома на някогашния си министър Панайот Славков (за него по-подробно в „ Зад завесите на огромните кавги “, 2008).

Високите посетители пренощуват във влака. По обед, на 23 септември, вторник, царят приема Доростоло-червенския митрополит Василий и Търновския – Антим.

Фердинанд се готви да потегля за Габрово, когато се получава депеша от околийския доктор Габровски, който оповестява, че в града върлува скарлатина. Царят би трябвало да пренощува или в Дряново, или отвън Габрово.

Фердинанд приема да отседне в текстилната фабрика на Иван Беров. Ляпчев и Мушанов потеглят начаса за Габрово да провеждат нощувката.

Източник: blitz

Още вести четете в: Живот За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News