Рецесията в Европа - вече не е прогноза, а медицински факт
Ядрото на европейската стопанска система са страните от еврозоната (20 държави-членки на Европейския съюз, които образуват към 85% от Брутният вътрешен продукт на всички страни от ЕС). Според Международния валутен фонд, Европейски Съюз съставлява 14,87% от световния Брутният вътрешен продукт предходната година (изчислено по паритета на покупателната дарба на еврото към щатския долар). МВФ не дава оценки за еврозоната. Но можем сами да преценим цифрата: към 12,6%.
Оказва се, че обединена Европа е третият по величина център на международната стопанска система след Китай (дял в международния Брутният вътрешен продукт в края на предходната година е 18,5%) и Съединени американски щати (дял 15,5%).
Разбира се, положението на международната стопанска система значително зависи от икономическото положение на страните от еврозоната. Затова виждаме нараснало внимание към икономическата динамичност на еврозоната от МВФ, Световната банка и водещите участници на международните стокови и финансови пазари.
И през днешния ден Еврозоната с право се счита за едно от най-слабите звена в международната стопанска система. По оценки на Световната банка за интервала 1990-2020г. международният Брутният вътрешен продукт набъбна 4,53 пъти. А Брутният вътрешен продукт на страните от еврозоната е единствено 3,06 пъти.
Европейски Съюз и еврозоната демонстрираха повече или по-малко прилични темпове на напредък до второто тримесечие на 2008 година, когато цяла Европа беше ударена от международната финансова рецесия.
След дълготрайно възобновяване от рецесията (което беше по-дълго от това в САЩ), еврозоната и Европейски Съюз бяха в положение на лепкава застоялост - от 2011 до 2014 година След това (от 2015 до 2019 г.) имаше интервал на много добър напредък (2,1% годишно съгласно ЕС).
През 2020 година Европа (както и целият свят) изпадна в рецесия, предизвикана от по този начин наречената „ Ковид пандемия “. От 3-то-4-то тримесечие на 2021 година в Европа се появиха признаци на нова устойчива застоялост.
Брутният вътрешен продукт на страните от еврозоната през второто тримесечие на 2023 година надвишава Брутният вътрешен продукт от 4-то тримесечие на 2019 година (последното тримесечие преди „ пандемията на Ковид “) единствено с 3,0%. За съпоставяне: в Съединени американски щати това превишение е 6,0%.
Каквото и да се приказва, изоставането на Европа от международната стопанска система като цяло беше, остава и даже се усилва. Така в края на 2022 година (когато стопанските системи се възстановяваха след така наречен „ Ковид пандемия “) световният Брутният вътрешен продукт набъбна с 3,3%, а Брутният вътрешен продукт на еврозоната единствено с 1,8%.
И тази година не се случиха чудеса с стопанската система на еврозоната. Европейската комисия (ЕК) предвижда, че стопанската система на еврозоната ще нарасне със скромните 0,8% през 2023 година През ноември обаче ревизира прогнозата си надолу до 0,6%.
Между другото, прогнозата за растежа на стопанската система на Европейски Съюз за актуалната година също е влошена от 0,8% на 0,6%. И това макар обстоятелството, че съгласно прогнозите на МВФ и същата Европейска комисия световният Брутният вътрешен продукт тази година би трябвало да се усили с 3,5%.
Изоставането на еврозоната и целия Европейски Съюз от цялата международна стопанска система стана изключително видимо от момента, в който Брюксел се включи в дейна санкционна война против Русия (след началото на СВО в Украйна през февруари предходната година).
Според експертни оценки, оповестени от РИА Новости, страните от Европейския съюз са изгубили съвсем 1,5 трилиона $ поради антируските наказания.
Освен че Европейска комисия намали прогнозите за еврозоната и целия Европейски съюз, през днешния ден все по-често се приказва, че Европа навлиза и даже към този момент е навлязла във фаза на криза, т.е. стопански спад. Нека ви припомня, че неотдавна Европа претърпя лека криза.
През първото тримесечие на 2023 година Брутният вътрешен продукт на еврозоната (и ЕС) се намали с 0,1 на 100, а предния ден, през четвъртото тримесечие на 2022 година, имаше същия минус (на тримесечна база).
Това се назовава техническа криза - негативна динамичност две тримесечия поред. Не се стигна до пълноценна криза, защото през второто тримесечие на 2023 година беше допустимо да се влезе в позитивната зона - плюс 0,2% напредък на Брутният вътрешен продукт.
Но през третото тримесечие еврозоната още веднъж мина на негативна територия - Брутният вътрешен продукт понижа с 0,1%. Най-голям спад през юли-септември бе маркиран от Ирландия (с 1,8%), Австрия (с 0,6%) и Чехия (с 0,3%), като австрийската стопанска система се свива за второ следващо тримесечие (през второто тримесечие спадна с 0,8%). Германия, най-голямата стопанска система в Европа, се сви с 0,1% през юли-септември.
Ако през четвъртото тримесечие още веднъж има минус, тогава ще би трябвало да признаем, че Европа още веднъж е в техническа криза. Четвъртото тримесечие още не е завършило.
Но месечните данни за октомври и ноември, както и прогнозните оценки за декември демонстрират, че през четвъртото тримесечие ще има минус. Дори Брюксел признава „ медицинския факт “: еврозоната претърпява техническа криза.
Освен това прогнозите на Европейска комисия и самостоятелни специалисти сочат, че през първото тримесечие на 2024 година ще има нов спад на Брутният вътрешен продукт, а през второто тримесечие на идната година подобен спад е доста евентуален.
Следователно еврозоната е изправена пред цялостна криза. И най-вероятно ще стартира да се появява едвам през втората половина на идната година.
„ Локомотивът ” на стопанската система на еврозоната и на цялата европейска стопанска система постоянно е била Германия. Сега Германия се трансформира в едно от най-слабите звена в европейската стопанска система. Индексът на бизнес интензивността в Германия, проследяван от световната нестопанска организация за ръководство на планове и изследователска организация PMI, е под 50 в продължение на шест месеца, което демонстрира " неприятен " рейтинг.
Това е знак за идна криза или по-скоро за нейното продължение. Факт е, че съгласно резултатите от второто и третото тримесечие в Германия към този момент е записана „ техническа криза “.
Четвъртото тримесечие на Германия обезпечено ще бъде негативно. Така през октомври индустриалното произвеждане спада с 0,4% по отношение на септември. Следователно до нова година Германия към този момент ще има цялостна криза.
Днес доста се приказва и написа за факторите и проявленията на немската криза. По този метод се прави най-тежка бюджетна спестовност, която слага под въпрос опцията за по-нататъшно държавно субсидиране на цените и цените на енергийните запаси, електрическата енергия и някои типове първични материали.
А бюджетното стягане се дължи на обстоятелството, че през ноември, след решението на Конституционния съд на Германия, в обществените финанси на страната се появи дупка от 60 милиарда евро.
Съдът забрани потреблението на „ ресурси “ от права на заеми, останали от пандемията и съпътстващата антикризисна стратегия за финансиране на настоящия недостиг.
Сега федералният бюджет за 2024 година рискува да не бъде признат преди края на годината. Бюджетната рецесия изостря проблемите освен в Германия, само че и в цяла Европа.
Обемът на строителните поръчки внезапно понижава, а строителната промишленост и обвързваните с нея браншове постоянно са допринасяли със забележителна част от Брутният вътрешен продукт.
Много от най-големите немски корпорации вземат решение да реалокират производството си в Новия свят, а редица от тях към този момент са създали такива ходове. Трябва да се означи, че макар към този момент съществуващата криза и бюджетна рецесия, държавното управление на Шолц не се отхвърля от проектите си да трансферира 8 милиарда евро на Украйна.
Превод: СМ
Оказва се, че обединена Европа е третият по величина център на международната стопанска система след Китай (дял в международния Брутният вътрешен продукт в края на предходната година е 18,5%) и Съединени американски щати (дял 15,5%).
Разбира се, положението на международната стопанска система значително зависи от икономическото положение на страните от еврозоната. Затова виждаме нараснало внимание към икономическата динамичност на еврозоната от МВФ, Световната банка и водещите участници на международните стокови и финансови пазари.
И през днешния ден Еврозоната с право се счита за едно от най-слабите звена в международната стопанска система. По оценки на Световната банка за интервала 1990-2020г. международният Брутният вътрешен продукт набъбна 4,53 пъти. А Брутният вътрешен продукт на страните от еврозоната е единствено 3,06 пъти.
Европейски Съюз и еврозоната демонстрираха повече или по-малко прилични темпове на напредък до второто тримесечие на 2008 година, когато цяла Европа беше ударена от международната финансова рецесия.
След дълготрайно възобновяване от рецесията (което беше по-дълго от това в САЩ), еврозоната и Европейски Съюз бяха в положение на лепкава застоялост - от 2011 до 2014 година След това (от 2015 до 2019 г.) имаше интервал на много добър напредък (2,1% годишно съгласно ЕС).
През 2020 година Европа (както и целият свят) изпадна в рецесия, предизвикана от по този начин наречената „ Ковид пандемия “. От 3-то-4-то тримесечие на 2021 година в Европа се появиха признаци на нова устойчива застоялост.
Брутният вътрешен продукт на страните от еврозоната през второто тримесечие на 2023 година надвишава Брутният вътрешен продукт от 4-то тримесечие на 2019 година (последното тримесечие преди „ пандемията на Ковид “) единствено с 3,0%. За съпоставяне: в Съединени американски щати това превишение е 6,0%.
Каквото и да се приказва, изоставането на Европа от международната стопанска система като цяло беше, остава и даже се усилва. Така в края на 2022 година (когато стопанските системи се възстановяваха след така наречен „ Ковид пандемия “) световният Брутният вътрешен продукт набъбна с 3,3%, а Брутният вътрешен продукт на еврозоната единствено с 1,8%.
И тази година не се случиха чудеса с стопанската система на еврозоната. Европейската комисия (ЕК) предвижда, че стопанската система на еврозоната ще нарасне със скромните 0,8% през 2023 година През ноември обаче ревизира прогнозата си надолу до 0,6%.
Между другото, прогнозата за растежа на стопанската система на Европейски Съюз за актуалната година също е влошена от 0,8% на 0,6%. И това макар обстоятелството, че съгласно прогнозите на МВФ и същата Европейска комисия световният Брутният вътрешен продукт тази година би трябвало да се усили с 3,5%.
Изоставането на еврозоната и целия Европейски Съюз от цялата международна стопанска система стана изключително видимо от момента, в който Брюксел се включи в дейна санкционна война против Русия (след началото на СВО в Украйна през февруари предходната година).
Според експертни оценки, оповестени от РИА Новости, страните от Европейския съюз са изгубили съвсем 1,5 трилиона $ поради антируските наказания.
Освен че Европейска комисия намали прогнозите за еврозоната и целия Европейски съюз, през днешния ден все по-често се приказва, че Европа навлиза и даже към този момент е навлязла във фаза на криза, т.е. стопански спад. Нека ви припомня, че неотдавна Европа претърпя лека криза.
През първото тримесечие на 2023 година Брутният вътрешен продукт на еврозоната (и ЕС) се намали с 0,1 на 100, а предния ден, през четвъртото тримесечие на 2022 година, имаше същия минус (на тримесечна база).
Това се назовава техническа криза - негативна динамичност две тримесечия поред. Не се стигна до пълноценна криза, защото през второто тримесечие на 2023 година беше допустимо да се влезе в позитивната зона - плюс 0,2% напредък на Брутният вътрешен продукт.
Но през третото тримесечие еврозоната още веднъж мина на негативна територия - Брутният вътрешен продукт понижа с 0,1%. Най-голям спад през юли-септември бе маркиран от Ирландия (с 1,8%), Австрия (с 0,6%) и Чехия (с 0,3%), като австрийската стопанска система се свива за второ следващо тримесечие (през второто тримесечие спадна с 0,8%). Германия, най-голямата стопанска система в Европа, се сви с 0,1% през юли-септември.
Ако през четвъртото тримесечие още веднъж има минус, тогава ще би трябвало да признаем, че Европа още веднъж е в техническа криза. Четвъртото тримесечие още не е завършило.
Но месечните данни за октомври и ноември, както и прогнозните оценки за декември демонстрират, че през четвъртото тримесечие ще има минус. Дори Брюксел признава „ медицинския факт “: еврозоната претърпява техническа криза.
Освен това прогнозите на Европейска комисия и самостоятелни специалисти сочат, че през първото тримесечие на 2024 година ще има нов спад на Брутният вътрешен продукт, а през второто тримесечие на идната година подобен спад е доста евентуален.
Следователно еврозоната е изправена пред цялостна криза. И най-вероятно ще стартира да се появява едвам през втората половина на идната година.
„ Локомотивът ” на стопанската система на еврозоната и на цялата европейска стопанска система постоянно е била Германия. Сега Германия се трансформира в едно от най-слабите звена в европейската стопанска система. Индексът на бизнес интензивността в Германия, проследяван от световната нестопанска организация за ръководство на планове и изследователска организация PMI, е под 50 в продължение на шест месеца, което демонстрира " неприятен " рейтинг.
Това е знак за идна криза или по-скоро за нейното продължение. Факт е, че съгласно резултатите от второто и третото тримесечие в Германия към този момент е записана „ техническа криза “.
Четвъртото тримесечие на Германия обезпечено ще бъде негативно. Така през октомври индустриалното произвеждане спада с 0,4% по отношение на септември. Следователно до нова година Германия към този момент ще има цялостна криза.
Днес доста се приказва и написа за факторите и проявленията на немската криза. По този метод се прави най-тежка бюджетна спестовност, която слага под въпрос опцията за по-нататъшно държавно субсидиране на цените и цените на енергийните запаси, електрическата енергия и някои типове първични материали.
А бюджетното стягане се дължи на обстоятелството, че през ноември, след решението на Конституционния съд на Германия, в обществените финанси на страната се появи дупка от 60 милиарда евро.
Съдът забрани потреблението на „ ресурси “ от права на заеми, останали от пандемията и съпътстващата антикризисна стратегия за финансиране на настоящия недостиг.
Сега федералният бюджет за 2024 година рискува да не бъде признат преди края на годината. Бюджетната рецесия изостря проблемите освен в Германия, само че и в цяла Европа.
Обемът на строителните поръчки внезапно понижава, а строителната промишленост и обвързваните с нея браншове постоянно са допринасяли със забележителна част от Брутният вътрешен продукт.
Много от най-големите немски корпорации вземат решение да реалокират производството си в Новия свят, а редица от тях към този момент са създали такива ходове. Трябва да се означи, че макар към този момент съществуващата криза и бюджетна рецесия, държавното управление на Шолц не се отхвърля от проектите си да трансферира 8 милиарда евро на Украйна.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ