Златните векове на Европа
XI век бил ера на изумителен деятелен дух, основан от здравото морално единение на християните по целия свят – задоволително е да си напомним, че Кръстоносните походи почнали за Западът солидарно да отбрани Византия против нахлуващата вълна на исляма.
В тези дни не съществували актуалните глупави илюзии за някакви „ нужни промени “ и хипотетичния „ напредък “ – който, в края на краищата, докара Европа до днешното й печално положение на измираща (в дословен смисъл) цивилизация. Моралистите осъждали греховете на всички, в това число и най-вече на ръководещите, папите реформирали, кралете управлявали единни нации. Със стиховете на трубадурите се появили изисканите и галантни нрави, зародила се лирическата лирика. Норманите завладели Англия и основали парламентарната система на ръководство, която през днешния ден е модел за целия свят. Църквата, въодушевена и пречистена от гения на папа Хилдебранд, по нов метод сплотила хората и им помогнала да намерят обща цел – тази цел хвърлила европейците в Първия кръстоносен поход против Азия.
Цивилизацията на средновековна Европа е неповторима, тъй като се основава на единството на културата – най-близката форма на единение. Единството е главната идея на европейската история през Средновековието.
Църквата можела да си разреши да бъде – и била!, прекомерно толерантна. Дори не протестирала, когато на карнавала в Деня на глупците някой пиян майтапчия, облечен като духовник, се приближавал до олтара. Ако пък си разрешавал прекомерно доста, несъмнено, бил отлъчван. Но в случай че отлъченият се разкайвал за прегрешението си и желал още веднъж да се върне към същинската религия, го очаквало топло посрещане. Действията на Църквата не били обсъждани или осъждани – те били част от въздуха, който дишали всички.
Манастирите, в действителност, били средновековни хотели. Често злоупотребявали с тяхната благотворителност и с готовността им да хранят бездомните и бедните. Гостоприемството било наложително за всички манастири. Имало негласното предписание, че с гостоприемството на монасите не би трябвало да се злоупотребява повече от два дни – само че в доста манастири се грижели за небогати и заболели хора, които непрекъснато живеели там. Манастирът в Барнуъл бил на Ордена на августинците и техните отговорности на домакини включвали:
„ Уверете се, че стаите са чисти и подредени, а точно: би трябвало да обърнете внимание на чистотата на облеклата и кърпите, чашите да бъдат здрави, без пукнатини и очукани краища, приборите да бъдат сребърни; матраците, одеялата и чаршафите да са освен чисти, само че и здрави, възглавниците – комфортни. Ватираните покривки да покриват цялото легло по дължина и широчина и да радват очите на хората, влизащи в стаята. Вътре би трябвало да има добър железен умивалник, както и нощно гърне, чисто от вътрешната страна и извън. През зимата в стаята да има свещник със свещи, а огнището да не пуши. Навсякъде да е чисто и да няма паяжини “.
Църквата установявала дни за преустановяване на военни или враждебни дейности и по този метод стягала юздите на бароните и принцовете, които желали да се бият между тях. Ето характерен образец посредством едно послание от епископа на Кьолн през 1083 година:
„ От първия ден на Рождество Христово до Богоявление, и от третата неделя преди Великия пост до осмия ден след Троица и през целия ден, през всички постни дни на всички сезони, в неделя, петък и събота през цялата година, а също и в други дни, особено посочени от Църквата, би трябвало да се съблюдава указът за мир по този начин, че всички пътуващи и оставащи вкъщи да се любуват на възприятието за сигурност и мир, никой да не може да извърши ликвидиране, палеж, обир или въоръжено нахлуване, никой да не наранява другиго с меч, сопа или друго оръжие, никой да не се осмели да носи със себе си ризница, щит, меч, копие или някакво друго оръжие “.
Църковната доктрина за равенството на всички души пред Господа направила доста за запазването на положителните връзки и доверието сред другите класове на обществото. Затова и Църквата, която приема разделянето на хората на съсловия и признава дистанцията сред тях, съдействала повече за братството на хората – в сравнение с ние през днешния ден с всичките си диалози за тъждество и всички наши изкуствени организации за другарство сред хората.
Средновековната цивилизация решително се развивала и достигнала най-високите си върхове през XIII век – който някои считат за най-великия век в човешката история. Светът на знанието в никакъв случай не бил толкоз напълно обединен, съразмерен и фокусиран върху обща цел, както в Златните години на догматизма. Тогава в школите на Париж преподавали италианците Ланфранк, Сен Анселм, Сен Бонавентура и Тома Аквински; британците Джон от Солсбъри, Роджър Бейкън, Йоан Дънс Скот и Окам; германците Хуго от Сен-Виктор и Алберт Велики; французите Вилхелм от Шампо, Рослен, Абелар, Сен Бернар и Жербер.
Това било време на великото единство на Европа. Дали една ера се развива или загнива, може да се разбере по нещо доста просто – дали трендовете в нейното развиване са центростремителни или центробежни.
Ако нейните елементи се събират в едно цяло – обществото го чака положително бъдеще. Ако, в противен случай, тя се раздира на по-малки частици, в случай че Църквата се разпада на секти, а философията на персонални трендове, всяка от които се подрежда със своя нападателна агитация и със своя система за нахлуване и отбрана, в случай че литературата и изкуството стават благосъстоятелност на егоисти и егоцентрици с фикс идея за великолепие – това значи, че епохата отива към своя залез.
Всеки може да направи извод за нашата модерна ера. Историята е по тази причина – с цел да вършим заключения. Иначе си остава празно любознание за хора и събития, към които не демонстрираме никаква съпричастност.
