&12:49:30)
Матю Стивънс и най-великият му мач в кариерата
Пред сайта на World Snooker Tour уелсецът посочи победата си 10:8 над Кен Дохърти за най-ценния трофей извън ранкинг системата като най-великия мач в кариерата си. По това време Стивънс е 22-годишен и е имал само едно предишно появяване в схемата на “Мастърс”, като през 1996-а губи още в първи кръг от Алън Макманъс.
Стивънс през 2000-ата не само взима реванш от Макманъс, но и постига престижен успех над Джими Уайт на четвъртфиналите. Впоследствие уелсецът елиминира и Джон Парът, преди да надделее над Дохърти във финала.
“Залата на “Уембли ” тогава предоставяше неподправена атмосфера, тъй като събираше 2500 души и е изцяло друго, да вземем за пример, от “Крусибъл ”. Никога не съм усещал такава конюнктура като мача с Джими, тъй като лондончани нормално са доста по-шумни, а и са се подкрепили с няколко бири.
Не само играех срещу моя герой от детството, но и на първо лице усетих защо той се нарича любимеца на публиката. Със сигурност победата над него е нещо незабравимо за мен.
Финалът с Кен също беше с голям заряд от феновете, а и развиването му способства за това. Поведох с 9:5, само че той стигна до 9:8 и върна интригата, тъй като играеше доста по-освободено от мен в тези три фрейма. Аз персонално чаках да печеля, тъй като играех доста добре като цяло, а и имах огромно самочувствие.
На един дъх направих печелившия брейк от 63 и като погледна назад, ми се струва, че не оцених напълно триумфа си, защото бях много млад - само на 22. Очаквах да печеля всеки турнир, което очевидно не се получи, но такъв е животът”, споделя Стивънс пред сайта на World Snooker.
Стивънс през 2000-ата не само взима реванш от Макманъс, но и постига престижен успех над Джими Уайт на четвъртфиналите. Впоследствие уелсецът елиминира и Джон Парът, преди да надделее над Дохърти във финала.
“Залата на “Уембли ” тогава предоставяше неподправена атмосфера, тъй като събираше 2500 души и е изцяло друго, да вземем за пример, от “Крусибъл ”. Никога не съм усещал такава конюнктура като мача с Джими, тъй като лондончани нормално са доста по-шумни, а и са се подкрепили с няколко бири.
Не само играех срещу моя герой от детството, но и на първо лице усетих защо той се нарича любимеца на публиката. Със сигурност победата над него е нещо незабравимо за мен.
Финалът с Кен също беше с голям заряд от феновете, а и развиването му способства за това. Поведох с 9:5, само че той стигна до 9:8 и върна интригата, тъй като играеше доста по-освободено от мен в тези три фрейма. Аз персонално чаках да печеля, тъй като играех доста добре като цяло, а и имах огромно самочувствие.
На един дъх направих печелившия брейк от 63 и като погледна назад, ми се струва, че не оцених напълно триумфа си, защото бях много млад - само на 22. Очаквах да печеля всеки турнир, което очевидно не се получи, но такъв е животът”, споделя Стивънс пред сайта на World Snooker.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ