Как пингвините влияят на климатичните промени в Антарктика
Взирайки се през бинокли от надуваема моторна лодка, която се поклаща в студените води, двама откриватели на полярната екология сканират каменист сектор на остров Андерсън в Антарктида за пръски червеникавокафяво гуано - сигнал за намираща се наоколо колония пингвини, съобщи.
Penguins offer varied clues to Antarctic climate change
— Reuters (@Reuters)
Птиците са се трансформирали в освен това от емблематичен знак на замръзналия юг на Земята. Учените понастоящем ги употребяват като основни знаци за разбирането на климатичните промени наоколо до Южния полюс - някои западни райони като Антарктическия полуостров са претърпели бързо стопляне, до момента в който Източна Антарктида остава студена и покрита с лед.
"Броим гнездата на пингвините, с цел да разберем какъв брой птици има в една колония, която създава дребни всяка година, и дали броят им се усилва или понижава според от изискванията на заобиколящата среда ", споделя Алекс Бороуиц от университета "Стоуни Брук " в Ню Йорк.
За откривателите на климата нищо не е елементарно в отдалечените и ледени антарктически региони. Пингвините обаче са по-лесни за следене спрямо други типове, защото гнездят на сушата и черните им пера и отпадъците им могат да бъдат видяни на фона на бялата простор.
"Можем да използваме пингвините като биоиндикатор, с цел да разберем по какъв начин действа останалата част от екосистемата ", споделя Майкъл Уедингтън, също от "Стоуни Брук ".
Преброяването на обособени пингвини, дружно с други способи, като да вземем за пример разбори на сателитни фотоси, описват истории с разнообразни нюанси. Някои пингвини, да вземем за пример, са оповестени за "победители ", защото изменението на климата открива нови местообитания, до момента в който други са принудени да търсят по-студен климат.
Субантарктическите пингвини с ярки червено-оранжеви клюнове и отличителни бели петна по главите, са последователи на открити води без поклащащи се в близост ледени парчета.
Когато през втората половина на 20-и век температурите на Антарктическия полуостров стартират да се покачват по-бързо, в сравнение с множеството места по света, популациите на субантарктическите пингвини се уголемяват на юг.
"Тези птици не обичат морския лед. Те се хранят най-вече на континенталния шелф и не навлизат във вътрешността в морето ", споделя биологът Дейвид Ейнли, който учи пингвините повече от 50 години.
С намаляването на морския лед по западната страна на полуострова субантарктическите пингвини са се възползвали от удобните условия. Същите тези условия обаче са се оказали по-лоши за носещите "смокинги " пингвини на Адели, които разчитат на морския лед за размножаване и хранене.
"Когато открием пингвини на Адели, нормално знаем, че наоколо има морски лед. И постоянно, когато следим намаляването или цялостното му изгубване, откриваме, че съответните популации на пингвините на Адели понижават доста ", споделя Уедингтън.
Въпреки че броят на необятно публикуваните пингвини на Адели като цяло се усилва, някои популации са намалели с над 65 %.
По време на януарската им експедиция в района учените от "Стоуни Брук " са разкрили, че колониите на пингвините на Адели към към момента леденото море Уедъл остават постоянни през последното десетилетие.
"Този полуостров може би е безвредно пространство на фона на напредването на климатичните промени и цялостното стопляне на планетата ", споделя Уедингтън.
Според Хедър Линч, еколог от университета "Стоуни Брук ", откритията акцентират какъв брой значим е този район.
През 2020 година екип от Британската антарктическа работа откри на сателитни фотоси 11 нови колонии на императорски пингвини от сателитни фотоси, с което броят на известните колонии се усили с 20 %.
От 2016 година насам обаче съвсем всяко пиленце е починало в колонията в залива Халей, ситуиран в далечната източна част на морето Уедъл - някогашен дом на втората по величина колония на императорски пингвини в света, където всяка година се събират към 25 000 двойки.
Учените подозират, че феноменът Ел Ниньо през 2016 година е трансформирал морската динамичност в района и се тормозят за пингвините, защото климатичните промени усилват честотата и тежестта на явлението. Въпреки че гибелта на пиленцата не е директен резултат от климатичните промени, в загубата им има и подобен аспект, съгласно Питър Фретуел, експерт по геоинформатика от Британската антарктическа работа.
Penguins offer varied clues to Antarctic climate change
— Reuters (@Reuters)
Птиците са се трансформирали в освен това от емблематичен знак на замръзналия юг на Земята. Учените понастоящем ги употребяват като основни знаци за разбирането на климатичните промени наоколо до Южния полюс - някои западни райони като Антарктическия полуостров са претърпели бързо стопляне, до момента в който Източна Антарктида остава студена и покрита с лед.
"Броим гнездата на пингвините, с цел да разберем какъв брой птици има в една колония, която създава дребни всяка година, и дали броят им се усилва или понижава според от изискванията на заобиколящата среда ", споделя Алекс Бороуиц от университета "Стоуни Брук " в Ню Йорк.
За откривателите на климата нищо не е елементарно в отдалечените и ледени антарктически региони. Пингвините обаче са по-лесни за следене спрямо други типове, защото гнездят на сушата и черните им пера и отпадъците им могат да бъдат видяни на фона на бялата простор.
"Можем да използваме пингвините като биоиндикатор, с цел да разберем по какъв начин действа останалата част от екосистемата ", споделя Майкъл Уедингтън, също от "Стоуни Брук ".
Преброяването на обособени пингвини, дружно с други способи, като да вземем за пример разбори на сателитни фотоси, описват истории с разнообразни нюанси. Някои пингвини, да вземем за пример, са оповестени за "победители ", защото изменението на климата открива нови местообитания, до момента в който други са принудени да търсят по-студен климат.
Субантарктическите пингвини с ярки червено-оранжеви клюнове и отличителни бели петна по главите, са последователи на открити води без поклащащи се в близост ледени парчета.
Когато през втората половина на 20-и век температурите на Антарктическия полуостров стартират да се покачват по-бързо, в сравнение с множеството места по света, популациите на субантарктическите пингвини се уголемяват на юг.
"Тези птици не обичат морския лед. Те се хранят най-вече на континенталния шелф и не навлизат във вътрешността в морето ", споделя биологът Дейвид Ейнли, който учи пингвините повече от 50 години.
С намаляването на морския лед по западната страна на полуострова субантарктическите пингвини са се възползвали от удобните условия. Същите тези условия обаче са се оказали по-лоши за носещите "смокинги " пингвини на Адели, които разчитат на морския лед за размножаване и хранене.
"Когато открием пингвини на Адели, нормално знаем, че наоколо има морски лед. И постоянно, когато следим намаляването или цялостното му изгубване, откриваме, че съответните популации на пингвините на Адели понижават доста ", споделя Уедингтън.
Въпреки че броят на необятно публикуваните пингвини на Адели като цяло се усилва, някои популации са намалели с над 65 %.
По време на януарската им експедиция в района учените от "Стоуни Брук " са разкрили, че колониите на пингвините на Адели към към момента леденото море Уедъл остават постоянни през последното десетилетие.
"Този полуостров може би е безвредно пространство на фона на напредването на климатичните промени и цялостното стопляне на планетата ", споделя Уедингтън.
Според Хедър Линч, еколог от университета "Стоуни Брук ", откритията акцентират какъв брой значим е този район.
През 2020 година екип от Британската антарктическа работа откри на сателитни фотоси 11 нови колонии на императорски пингвини от сателитни фотоси, с което броят на известните колонии се усили с 20 %.
От 2016 година насам обаче съвсем всяко пиленце е починало в колонията в залива Халей, ситуиран в далечната източна част на морето Уедъл - някогашен дом на втората по величина колония на императорски пингвини в света, където всяка година се събират към 25 000 двойки.
Учените подозират, че феноменът Ел Ниньо през 2016 година е трансформирал морската динамичност в района и се тормозят за пингвините, защото климатичните промени усилват честотата и тежестта на явлението. Въпреки че гибелта на пиленцата не е директен резултат от климатичните промени, в загубата им има и подобен аспект, съгласно Питър Фретуел, експерт по геоинформатика от Британската антарктическа работа.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ