Ева Найденова от „Тоника“ пред „Труд“: Чакам всеки момент вратата да се отвори и да влезе Гого…
Вземеш ли се доста насериозно, започваш да грешиш, счита Ева Найденов а. Според нея, мъдростта идва с годините, само че това не значи, че си стар. Сега е в непрестанно пътешестване сред Айтос и София, тъй като репетира за априлския концерт, отдаден на 45 години “Тоника ” и 35 години “Домино ”.
След гибелта на брачна половинка й Гого Найденов преди четири години нейният живот е изпълнен с болежка, която става все по- огромна, споделя певицата: “Когато душата е засегната и то доста мъчително, животът ми минава – все едно всеки миг ще се отвори вратата и той, Гого, ще влезе ”. За фамилията, за приятелите, за прелестните моменти с “Тоника ”. За първата среща с Гого и тяхната обич, споделя певицата в изявление пред “Труд ”.
– Г-жо Найденова, намираме ви в подготовка за нов концерт. Макар че ще е през април, подготовките към този момент са почнали и непрестанно сте на път сред София и Айтос. Как ви се отразява тази динамичност?
– Концертът ще е на 14-и април в зала „Арена Армеец“ с филхармонията на Националното радио. Аз персонално съм в еуфория, тъй като би трябвало да се пеят песни отпреди 30 години. Трябва да вземем за пример да извърша песента „Амфора“, която съм я пяла пред 48 години, на Найден Андреев. Но общо взето, виждам да се оправям. Ние сме луди глави, взехме решение за концерта, направихме го, а и в края на краищата като виждам по какъв начин ни оредяват редичките, това би трябвало да се случи. Концертът в действителност е за „45 години „Тоника“ и 35 години „Домино“. Ще имаме и посетители. Разбира се, маестро Диомов, без него няма по какъв начин, той е в основата на безусловно всичко. Той е фундаментът на остарялата „Тоника“, от която се нароихме доста. Дори и в този момент, тройката която сме. „Тоника Домини“- аз, Краси и Вили Гюлмезови. Те освен са ми другари, имали сме страховит живот дружно, когато сме работили дружно. Те бяха деца двамата. Пред нас се ожениха. Не единствено са ми другари, само че те са и моето семейство. Нели Рангелова също ще ни е посетител, с нея доста дълго време сме работили, с нея и с Тодор Колев. Веско Маринов също ще ни гостува, а от младите и доста надарени ще са Мария Илиева, Любо Киров, Марияна Попова. Освен независими, те ще пеят и песни на „Тоника“. Ще има трима вокалисти. Ще пеем „Как си отивате приятели“, „Прозорецът, който свети“ и още доста други песни.
– Най- постоянно ви дефинират като „Ева на Гого“, това умилява ли ви?
– Да, аз съм на Гого и ще си остана „Ева на Гого“. Ако беше противоположното, щеше да си остане „Гого на Ева“. Колкото времето минава, толкоз по-тежко ми става за загубата на Гого. Как се промени животът ми след него? Как…Без него аз съм половин човек. Защото ние двамата бяхме един организъм. Сега все едно половината съм отрязана. Но с помощта на Краси и Вили, на Господ и на фамилията ми, на сина ми, съумявам към момента по някакъв метод да се оправя.
– Когато се връщате обратно, какво си спомняте за „Тоника“?
– Когато се връщам обратно, мога да кажа, че в основата на всичко беше Стефан Диомов. Аз бях първата солистка на тогава „Оркестър Тоника“. Аз и Гого в действителност бяхме първи в „Тоника“. После пристигнаха Сийчето, Яким, Хари и по-късно нашият Иван, Бог да го елементарни и него. Така че ние на този концерт ще поменем Гого и Иван, тъй като просто желая единствено да си показва, в случай че те в този момент двамата бяха с нас- щеше да бъде нещо неповторимо. Но аз постоянно съм усещала, че когато вършим концерти – че те са до нас. В остарялата „Тоника“ имахме невероятни връзки, доста хубави. Сийчето беше на 16-17 години, аз съм била на 18, карала съм 19. Работехме доста. Диомов, той е суперперфекционист, страховит работар, той ни научи всички да бъдем работари. Работехме по 12-14 часа, аз бях студентка и пътувах непрестанно. В петък – слизам от влака и в събота рано- рано сутринта съм на подготовка, по този начин цялата неделя и вечерта – с вечерния трен тръгвам за София. Това е било в продължение на доста дълго време, с цел да се получи тази невероятна група, в действителност неповторима група, тъй като тя е пиедестал на безусловно всичко, което се е случило по-късно.
– Как се отнасяте към последната „рожба“ на Диомов „Петте сезона“?
– С доста огромно почитание към тези деца, пеят прелестно. Той се грижи доста добре за тях, имат прелестни връзки и аз доста се веселя за него, тъй като той е актьор по душа, не може да спре. Имам възприятието, че даже когато спи и сънува какво би трябвало да направи. Просто като някакъв свредел е, да е жив и здрав дълги години. Той доста надарен човек.
– Как се трансформираха „Бургаски вечери“, въобще дните и вечерите ни? Как се роди тази ария?
– Седнахме с Гого у дома, помислихме малко и я нахвърлихме. Аз попитах: „Искаш ли тук да извикам високо?“ (тогава към момента можех да вземам ми на втора октава) „Да извикам: Спомени, мемоари идват, отлитат“ и Гого споделя:“Стари прятели от минали дни“. И то стана, и на идващия ден отидохме в радиото и я записахме. После тя беше записана с други гласове на други сътрудници и така…
– Пеехте „Имало в Бургас в миналото риба в морето всякаква“ и завършвахте, че към този момент в морето риба няма. Към днешна дата това е една сбъдната прогноза.
– „ В морето риба няма “ – тя е на Гого. Тази ария беше написана, когато аз бях осъдена и към този момент не можех да бъда в София, прибрах се, а Гого трябваше да пее там самичък. Песента е с негов текст и след това Иван Ненков го преправи. Въобще не сме го мислили, че ще стане пророческо надали не. Както не сме го мислили нашият двоен албум с Гого, като песните вътре, които са оракулски. Кой можеше да знае, че всичко което сме изпели в него ще се случи. Така, че това може свише по някакъв метод да ни е пристигнало, нямам никаква концепция, не мога да кажа. А песните в албума ни са „Няма път назад“, „Прегърни ме“, „Виновна“…страшно доста песни са. Тогава изрично заявих, че това ще е нашият пръв и финален албум и по този начин и стана.
– Защо в този момент няма нови шлагери?
– Защото такова е международното течение, такава е международната просвета сега. Пишат една ария, днеска е шлагер, на другия ден я няма. Това се назовава печалбарство, само че не на децата, които я пеят и на хората, а на тези, които ги основават песните. Затова няма какво да се сърдим на децата, тук има доста надарени и те желаят да създадат кариера, единствено че е доста по-трудно за тях, тъй като песните им не са мелодични в действителност. При Графа се получава, при Любо Киров се получава, при Мария Илиева и Марияна Попова. Но при по- младичките не се получава. Ето, споделят за тоя Бобо, че е рапър. А в случай че знаете каква бленда има това дете. Аз тъй като съм познавач на такива гласове, разпознаваеми… Не да не можеш да разпознаеш кой пее. А той е с доста характерен тембър.
– Като се обърнете обратно, кое, съгласно вас е скъпото, което остава?
– Като се обърна обратно, виждам единствено хубави неща. Прекрасното, което направихме – „Тоника“, след това „Домино“, прелестното нещо, което вършим в този момент, макар, че ни е мъчно, само че ние се стараем, вършим нещо. Прекрасните песни, които Диомов написа за „Тоника СВ“. Ето в този момент, новата група пее извънредно мелодични песни, проличава си остарелият мурафет. Хората могат да ги запаметят с мелодиите и текстовете. А не някакви текстове, които не стават за слушане и би трябвало да имат 12 алено.
– Кое е най значимото в живота и по кое време идва мъдростта?
– Да не се вземаш доста насериозно, това е значимото. Вземеш ли се насериозно, и става доста ужасно. Започваш да грешиш. Много насериозно се бяхме взели като бяхме 17-годишни и имахме доста фенове. Тогава естествено, че литваш, само че те сепва едно приземяване. Както споделяше Тодор Живков (макар да ми е смешно): „приземяване, приземяване“. Човек с годините помъдрява. Аз съм една огромна късметлийка, че по този начин ми се стече животът, че бях и към момента съм част от всичко това. Ние, когато сме на сцената си вършим работата и нашата работа е да дадем обич и да получим обич. След като слезем от сцената, приказвам за себе си, не може да се мисли, че аз съм по-различна. Аз съм си тука, у дома, в Айтос, виждам болната си майка, виждам си фамилията. Той, синът ми дори не е в България сега. Дори в този момент съм много натоварена, внучката си не мога да видя, на следващия ден се надявам да я прегърна и да я нацелувам. Мъдростта в действителност идва с годините, само че това не значи, че си стар. Е, образно и да си стар, душата ти остава млада. Но когато ти душата ти е засегната и то доста мъчително, животът ми минава – все едно всеки миг ще се отвори вратата и той, Гого, ще влезе…
– Как се запознахте с него?
– Запознахме се в Транспортната школа, тъкмо бях приключила гимназия. Понеже не можах да си устоя изпита по математика, първата година не аплайвах в Консерваторията, тъй като трябваше да се явявам на изправителен. Тогава Диомов докара Гого в школата. Той и още момчета имаха група – „Корали“, от Химическия колеж, който той е приключил. Оттам той имаше страхотни другари, които до ден сегашен боледуват за него. И в действителност още като се видяхме двамата, нещо се случи. Същата вечер се събрахме, беше 23 септември, в никакъв случай няма да го не помни. Понеже дядо ми имаше къща тук, в Бургас, постоянно оставах, при братовчедките ми. Баща ми доста не ме пускаше, само че в последна сметка оставах. За да се срещаме с Гого, скачах през прозореца. Те ми пускаха стол по-късно, когато се връщах и им чуках на прозореца. Така се качвах назад и както се споделя никой „ ни чул, ни видял ”. Но същата вечер, когато се видяхме в школата, Гого ме изпрати на гарата. И до момента в който се усетя, ме целуна. И като се потегли на един път….На едни влакове, самолети, кораби и какво ли още не. И по този начин цялостен живот. Ние сме дружно от 1970-та година. Две години бяхме гаджета, неразделни, по-късно станахме годеници и на 18-ти ноември се оженихме. Ако той не беше умрял, в този момент щяхме да създадем 48 години дружно.
– Твоята внучка носи името ти – Ева Найденова. Би ли желала тя да те наследи на сцената?
– Тя си пее скрито от мен, само че мисля, че е единствено за наслаждение. Синът ми също пее ужасно, само че ние с татко му взехме решение, че двама артисти в къщата са задоволителни. А Ева сме я оставили сама да си избира. Тя е на 12 години, занапред има да избира.
– Според теб другарството като едно време ли е, като едно време ли си другаруват хората, цени ли се то, както в тоталния шлагер „ Здравей, по какъв начин си, приятелко? ”
– Живея доста затворено, по обясними аргументи. Но при срещите ми с хората, ми се коства, че сякаш не са по този начин задружни, както бяха едно време. Като че ли има доста злоба, доста меркантилност. А може и с 2, и с 200 да се живее, и не непременно. Всичко се случва в живота, можеш да останеш без работа, без пари. Но може да се хванеш нещо друго да правиш. Никаква срамна работа няма. Срамно е да се краде и да се лъже, това е срамно. И да се завижда също е доста срамно. За мен прошката е най- огромното нещо. Прошката и любовта.
– Г- жо Найденова, доскоро внезапно пристигна новината за нещастието с дъщерята на Анастасия Бинчева – вашата колежка Сия от „ Тоника “. Младото момиче е починало в злополука в Америка, със брачна половинка си…
– Смазана съм от тъга. Чухме се с Диомов- той също. Трябва да пътувам за подготовка в София, а нямам сили да потегли. Ние сме смазани и на толкоз хиляди километри нямаме с какво друго да u помогнем, с изключение на с това, че доста я обичаме.
– В какво вярваш?
– Вярвам в Светата Троица – Бог, Син и Светия Дух. Вярвам в задгробния живот, имам вяра в ангелите, които ни пазят. Вярвам, че има и тъмна мощ. Но имам вяра в положителното. Че човек продължава да живее и значимо е какво положително ще направи тук. Ние всички сме неверни. Не може да бъде непогрешим. Въпросът е в точния момент да усеща и да съумее да се извини, и да елементарни, да елементарни даже и непростимите неща. Защото има кой да съди, той е един. Ние нямаме право да съдим никого.
Нашият посетител
Ева Найденова е родена на 12 октомври в град Айтос. Завършва естрадния отдел на Българската държавна консерватория. Започва музикалната си кариера през 1969 година, когато става част от естрадния оркестър към Културния дом на превоза с началник Стефан Диомов. Там се среща със брачна половинка си Георги Найденов – Гого. Участват в “Тоника ”, след това вършат дует “Домино ”, с който имат незабравими песни. “Бургаски вечери ” – химнът на Бургас е една от тях.
След гибелта на брачна половинка й Гого Найденов преди четири години нейният живот е изпълнен с болежка, която става все по- огромна, споделя певицата: “Когато душата е засегната и то доста мъчително, животът ми минава – все едно всеки миг ще се отвори вратата и той, Гого, ще влезе ”. За фамилията, за приятелите, за прелестните моменти с “Тоника ”. За първата среща с Гого и тяхната обич, споделя певицата в изявление пред “Труд ”.
– Г-жо Найденова, намираме ви в подготовка за нов концерт. Макар че ще е през април, подготовките към този момент са почнали и непрестанно сте на път сред София и Айтос. Как ви се отразява тази динамичност?
– Концертът ще е на 14-и април в зала „Арена Армеец“ с филхармонията на Националното радио. Аз персонално съм в еуфория, тъй като би трябвало да се пеят песни отпреди 30 години. Трябва да вземем за пример да извърша песента „Амфора“, която съм я пяла пред 48 години, на Найден Андреев. Но общо взето, виждам да се оправям. Ние сме луди глави, взехме решение за концерта, направихме го, а и в края на краищата като виждам по какъв начин ни оредяват редичките, това би трябвало да се случи. Концертът в действителност е за „45 години „Тоника“ и 35 години „Домино“. Ще имаме и посетители. Разбира се, маестро Диомов, без него няма по какъв начин, той е в основата на безусловно всичко. Той е фундаментът на остарялата „Тоника“, от която се нароихме доста. Дори и в този момент, тройката която сме. „Тоника Домини“- аз, Краси и Вили Гюлмезови. Те освен са ми другари, имали сме страховит живот дружно, когато сме работили дружно. Те бяха деца двамата. Пред нас се ожениха. Не единствено са ми другари, само че те са и моето семейство. Нели Рангелова също ще ни е посетител, с нея доста дълго време сме работили, с нея и с Тодор Колев. Веско Маринов също ще ни гостува, а от младите и доста надарени ще са Мария Илиева, Любо Киров, Марияна Попова. Освен независими, те ще пеят и песни на „Тоника“. Ще има трима вокалисти. Ще пеем „Как си отивате приятели“, „Прозорецът, който свети“ и още доста други песни.
– Най- постоянно ви дефинират като „Ева на Гого“, това умилява ли ви?
– Да, аз съм на Гого и ще си остана „Ева на Гого“. Ако беше противоположното, щеше да си остане „Гого на Ева“. Колкото времето минава, толкоз по-тежко ми става за загубата на Гого. Как се промени животът ми след него? Как…Без него аз съм половин човек. Защото ние двамата бяхме един организъм. Сега все едно половината съм отрязана. Но с помощта на Краси и Вили, на Господ и на фамилията ми, на сина ми, съумявам към момента по някакъв метод да се оправя.
– Когато се връщате обратно, какво си спомняте за „Тоника“?
– Когато се връщам обратно, мога да кажа, че в основата на всичко беше Стефан Диомов. Аз бях първата солистка на тогава „Оркестър Тоника“. Аз и Гого в действителност бяхме първи в „Тоника“. После пристигнаха Сийчето, Яким, Хари и по-късно нашият Иван, Бог да го елементарни и него. Така че ние на този концерт ще поменем Гого и Иван, тъй като просто желая единствено да си показва, в случай че те в този момент двамата бяха с нас- щеше да бъде нещо неповторимо. Но аз постоянно съм усещала, че когато вършим концерти – че те са до нас. В остарялата „Тоника“ имахме невероятни връзки, доста хубави. Сийчето беше на 16-17 години, аз съм била на 18, карала съм 19. Работехме доста. Диомов, той е суперперфекционист, страховит работар, той ни научи всички да бъдем работари. Работехме по 12-14 часа, аз бях студентка и пътувах непрестанно. В петък – слизам от влака и в събота рано- рано сутринта съм на подготовка, по този начин цялата неделя и вечерта – с вечерния трен тръгвам за София. Това е било в продължение на доста дълго време, с цел да се получи тази невероятна група, в действителност неповторима група, тъй като тя е пиедестал на безусловно всичко, което се е случило по-късно.
– Как се отнасяте към последната „рожба“ на Диомов „Петте сезона“?
– С доста огромно почитание към тези деца, пеят прелестно. Той се грижи доста добре за тях, имат прелестни връзки и аз доста се веселя за него, тъй като той е актьор по душа, не може да спре. Имам възприятието, че даже когато спи и сънува какво би трябвало да направи. Просто като някакъв свредел е, да е жив и здрав дълги години. Той доста надарен човек.
– Как се трансформираха „Бургаски вечери“, въобще дните и вечерите ни? Как се роди тази ария?
– Седнахме с Гого у дома, помислихме малко и я нахвърлихме. Аз попитах: „Искаш ли тук да извикам високо?“ (тогава към момента можех да вземам ми на втора октава) „Да извикам: Спомени, мемоари идват, отлитат“ и Гого споделя:“Стари прятели от минали дни“. И то стана, и на идващия ден отидохме в радиото и я записахме. После тя беше записана с други гласове на други сътрудници и така…
– Пеехте „Имало в Бургас в миналото риба в морето всякаква“ и завършвахте, че към този момент в морето риба няма. Към днешна дата това е една сбъдната прогноза.
– „ В морето риба няма “ – тя е на Гого. Тази ария беше написана, когато аз бях осъдена и към този момент не можех да бъда в София, прибрах се, а Гого трябваше да пее там самичък. Песента е с негов текст и след това Иван Ненков го преправи. Въобще не сме го мислили, че ще стане пророческо надали не. Както не сме го мислили нашият двоен албум с Гого, като песните вътре, които са оракулски. Кой можеше да знае, че всичко което сме изпели в него ще се случи. Така, че това може свише по някакъв метод да ни е пристигнало, нямам никаква концепция, не мога да кажа. А песните в албума ни са „Няма път назад“, „Прегърни ме“, „Виновна“…страшно доста песни са. Тогава изрично заявих, че това ще е нашият пръв и финален албум и по този начин и стана.
– Защо в този момент няма нови шлагери?
– Защото такова е международното течение, такава е международната просвета сега. Пишат една ария, днеска е шлагер, на другия ден я няма. Това се назовава печалбарство, само че не на децата, които я пеят и на хората, а на тези, които ги основават песните. Затова няма какво да се сърдим на децата, тук има доста надарени и те желаят да създадат кариера, единствено че е доста по-трудно за тях, тъй като песните им не са мелодични в действителност. При Графа се получава, при Любо Киров се получава, при Мария Илиева и Марияна Попова. Но при по- младичките не се получава. Ето, споделят за тоя Бобо, че е рапър. А в случай че знаете каква бленда има това дете. Аз тъй като съм познавач на такива гласове, разпознаваеми… Не да не можеш да разпознаеш кой пее. А той е с доста характерен тембър.
– Като се обърнете обратно, кое, съгласно вас е скъпото, което остава?
– Като се обърна обратно, виждам единствено хубави неща. Прекрасното, което направихме – „Тоника“, след това „Домино“, прелестното нещо, което вършим в този момент, макар, че ни е мъчно, само че ние се стараем, вършим нещо. Прекрасните песни, които Диомов написа за „Тоника СВ“. Ето в този момент, новата група пее извънредно мелодични песни, проличава си остарелият мурафет. Хората могат да ги запаметят с мелодиите и текстовете. А не някакви текстове, които не стават за слушане и би трябвало да имат 12 алено.
– Кое е най значимото в живота и по кое време идва мъдростта?
– Да не се вземаш доста насериозно, това е значимото. Вземеш ли се насериозно, и става доста ужасно. Започваш да грешиш. Много насериозно се бяхме взели като бяхме 17-годишни и имахме доста фенове. Тогава естествено, че литваш, само че те сепва едно приземяване. Както споделяше Тодор Живков (макар да ми е смешно): „приземяване, приземяване“. Човек с годините помъдрява. Аз съм една огромна късметлийка, че по този начин ми се стече животът, че бях и към момента съм част от всичко това. Ние, когато сме на сцената си вършим работата и нашата работа е да дадем обич и да получим обич. След като слезем от сцената, приказвам за себе си, не може да се мисли, че аз съм по-различна. Аз съм си тука, у дома, в Айтос, виждам болната си майка, виждам си фамилията. Той, синът ми дори не е в България сега. Дори в този момент съм много натоварена, внучката си не мога да видя, на следващия ден се надявам да я прегърна и да я нацелувам. Мъдростта в действителност идва с годините, само че това не значи, че си стар. Е, образно и да си стар, душата ти остава млада. Но когато ти душата ти е засегната и то доста мъчително, животът ми минава – все едно всеки миг ще се отвори вратата и той, Гого, ще влезе…
– Как се запознахте с него?
– Запознахме се в Транспортната школа, тъкмо бях приключила гимназия. Понеже не можах да си устоя изпита по математика, първата година не аплайвах в Консерваторията, тъй като трябваше да се явявам на изправителен. Тогава Диомов докара Гого в школата. Той и още момчета имаха група – „Корали“, от Химическия колеж, който той е приключил. Оттам той имаше страхотни другари, които до ден сегашен боледуват за него. И в действителност още като се видяхме двамата, нещо се случи. Същата вечер се събрахме, беше 23 септември, в никакъв случай няма да го не помни. Понеже дядо ми имаше къща тук, в Бургас, постоянно оставах, при братовчедките ми. Баща ми доста не ме пускаше, само че в последна сметка оставах. За да се срещаме с Гого, скачах през прозореца. Те ми пускаха стол по-късно, когато се връщах и им чуках на прозореца. Така се качвах назад и както се споделя никой „ ни чул, ни видял ”. Но същата вечер, когато се видяхме в школата, Гого ме изпрати на гарата. И до момента в който се усетя, ме целуна. И като се потегли на един път….На едни влакове, самолети, кораби и какво ли още не. И по този начин цялостен живот. Ние сме дружно от 1970-та година. Две години бяхме гаджета, неразделни, по-късно станахме годеници и на 18-ти ноември се оженихме. Ако той не беше умрял, в този момент щяхме да създадем 48 години дружно.
– Твоята внучка носи името ти – Ева Найденова. Би ли желала тя да те наследи на сцената?
– Тя си пее скрито от мен, само че мисля, че е единствено за наслаждение. Синът ми също пее ужасно, само че ние с татко му взехме решение, че двама артисти в къщата са задоволителни. А Ева сме я оставили сама да си избира. Тя е на 12 години, занапред има да избира.
– Според теб другарството като едно време ли е, като едно време ли си другаруват хората, цени ли се то, както в тоталния шлагер „ Здравей, по какъв начин си, приятелко? ”
– Живея доста затворено, по обясними аргументи. Но при срещите ми с хората, ми се коства, че сякаш не са по този начин задружни, както бяха едно време. Като че ли има доста злоба, доста меркантилност. А може и с 2, и с 200 да се живее, и не непременно. Всичко се случва в живота, можеш да останеш без работа, без пари. Но може да се хванеш нещо друго да правиш. Никаква срамна работа няма. Срамно е да се краде и да се лъже, това е срамно. И да се завижда също е доста срамно. За мен прошката е най- огромното нещо. Прошката и любовта.
– Г- жо Найденова, доскоро внезапно пристигна новината за нещастието с дъщерята на Анастасия Бинчева – вашата колежка Сия от „ Тоника “. Младото момиче е починало в злополука в Америка, със брачна половинка си…
– Смазана съм от тъга. Чухме се с Диомов- той също. Трябва да пътувам за подготовка в София, а нямам сили да потегли. Ние сме смазани и на толкоз хиляди километри нямаме с какво друго да u помогнем, с изключение на с това, че доста я обичаме.
– В какво вярваш?
– Вярвам в Светата Троица – Бог, Син и Светия Дух. Вярвам в задгробния живот, имам вяра в ангелите, които ни пазят. Вярвам, че има и тъмна мощ. Но имам вяра в положителното. Че човек продължава да живее и значимо е какво положително ще направи тук. Ние всички сме неверни. Не може да бъде непогрешим. Въпросът е в точния момент да усеща и да съумее да се извини, и да елементарни, да елементарни даже и непростимите неща. Защото има кой да съди, той е един. Ние нямаме право да съдим никого.
Нашият посетител
Ева Найденова е родена на 12 октомври в град Айтос. Завършва естрадния отдел на Българската държавна консерватория. Започва музикалната си кариера през 1969 година, когато става част от естрадния оркестър към Културния дом на превоза с началник Стефан Диомов. Там се среща със брачна половинка си Георги Найденов – Гого. Участват в “Тоника ”, след това вършат дует “Домино ”, с който имат незабравими песни. “Бургаски вечери ” – химнът на Бургас е една от тях.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ