Вик в тишината
Вятър иде от земята - август постепенно се разрушава.
Спят на сенките стадата със слънчасали души.
Сури хребети се гонят в прежълтялата вода.
Съхнат нивите по ската, върви в ниското върба.
Жал из въздуха се подвигна и се втурна право в мен,
че животът - още малко - и ще свърши като ден.
А ветрецът отново се носи - още времето тече -
и тревиците са остри като шпори на врабче.
Как ме дърпаха къпини, по какъв начин животът ме въртя
и на тридесет години какъв брой тегоби видях!
Пръстите ми на ръката в никакъв случай не бяха шест -
ако е по този начин нататък, да се издимя без новина.
Няма повече да скърбя и било какво било...
И за какво ли се търкаля слънчевото колело?
Сигурно с цел да догоня пасажера на оня бряг
и като пешак и конник да отминем - брат до брат.
Но душата премалява - вятър житото плете,
заекът с ухото шава, моя боязън да прочете.
После прекоси реката хълма, оглупял от зной,
и потънаха в житата кон и шапка, и човек.
И още веднъж се полюшна сянката като врата.
Сухо, пясъчно и пусто - да умреш от самотност.
Камък от брега ще падне - тишината закипи.
Някъде животът шавне. И побърза да заспи.
Борис Кирилов Христов е роден на 14.08.1945 година в Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник (1963) и българска лингвистика във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий ” (1970). Работи като преподавател (Перник, 1971-72), публицист и редактор в Студия за игрални филми, литературния сборник “Струма ” и сп. “Феникс ”. Автор е на книгите “Вечерен тромпет ” (1977; 1979), “Честен кръст ” (1982), “Бащата на яйцето ” (1987), “Сляпото куче. Долината на обувките ” (1990), “Думи и графити ” (1991; 2002), “Крилете на вестителя ” (1991), “Смъртни петна ” (1991), “Думи върху други думи ” (1992), “Вечерен тромпет. Честен кръст ” (2000), “Поезия ” (2004), както и на голям брой сюжети за игрални, документални и анимационни филми. Негови стихове са преведени на британски, немски, съветски, италиански и други езици. Съставител е на редица сборници и антологии, измежду които “Български разкази на ХХ век ” (1995), “Народни писмена ” (1995), “Веда Словена ” (1998) и доста други. Носител на Голямата премия на СУ “Св. Климент Охридски ” (2000).Научавайки от медиите, че на 26 май 2010 година е награден с медал „ Кирил и Методий “, I степен, за заслуги в региона на културата, с писмо до държавното управление отхвърля да получи премията.
Източник на биографичните бележки: www.liternet.bg, www.wikipedia.bg
Снимка: Страница на Борис Христов във Фейсбук
Спят на сенките стадата със слънчасали души.
Сури хребети се гонят в прежълтялата вода.
Съхнат нивите по ската, върви в ниското върба.
Жал из въздуха се подвигна и се втурна право в мен,
че животът - още малко - и ще свърши като ден.
А ветрецът отново се носи - още времето тече -
и тревиците са остри като шпори на врабче.
Как ме дърпаха къпини, по какъв начин животът ме въртя
и на тридесет години какъв брой тегоби видях!
Пръстите ми на ръката в никакъв случай не бяха шест -
ако е по този начин нататък, да се издимя без новина.
Няма повече да скърбя и било какво било...
И за какво ли се търкаля слънчевото колело?
Сигурно с цел да догоня пасажера на оня бряг
и като пешак и конник да отминем - брат до брат.
Но душата премалява - вятър житото плете,
заекът с ухото шава, моя боязън да прочете.
После прекоси реката хълма, оглупял от зной,
и потънаха в житата кон и шапка, и човек.
И още веднъж се полюшна сянката като врата.
Сухо, пясъчно и пусто - да умреш от самотност.
Камък от брега ще падне - тишината закипи.
Някъде животът шавне. И побърза да заспи.
Борис Кирилов Христов е роден на 14.08.1945 година в Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник (1963) и българска лингвистика във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий ” (1970). Работи като преподавател (Перник, 1971-72), публицист и редактор в Студия за игрални филми, литературния сборник “Струма ” и сп. “Феникс ”. Автор е на книгите “Вечерен тромпет ” (1977; 1979), “Честен кръст ” (1982), “Бащата на яйцето ” (1987), “Сляпото куче. Долината на обувките ” (1990), “Думи и графити ” (1991; 2002), “Крилете на вестителя ” (1991), “Смъртни петна ” (1991), “Думи върху други думи ” (1992), “Вечерен тромпет. Честен кръст ” (2000), “Поезия ” (2004), както и на голям брой сюжети за игрални, документални и анимационни филми. Негови стихове са преведени на британски, немски, съветски, италиански и други езици. Съставител е на редица сборници и антологии, измежду които “Български разкази на ХХ век ” (1995), “Народни писмена ” (1995), “Веда Словена ” (1998) и доста други. Носител на Голямата премия на СУ “Св. Климент Охридски ” (2000).Научавайки от медиите, че на 26 май 2010 година е награден с медал „ Кирил и Методий “, I степен, за заслуги в региона на културата, с писмо до държавното управление отхвърля да получи премията.
Източник на биографичните бележки: www.liternet.bg, www.wikipedia.bg
Снимка: Страница на Борис Христов във Фейсбук
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ