Розата, която отказва да увехне
“Вярвайте в себе си, даже когато те не го правят”. Това обръщение насочи Дерик Роуз в профила си в обществената мрeжа Фейсбук, откакто вкара рекордните за кариерата си в НБА 50 точки. Най-младият MVP в историята на Лигата стори това при успеха на Минесота със 128:125 над Юта. Случайно или не тъкмо Джаз освободиха Ди Роуз в средата на предишния сезон, а той не изигра нито минута за тима от Солт Лейк Сити и по-късно се озова в Минеаполис.
Точно 10 години след началото на професионалния си път, Роуз изрично не е там, където всички чакаха да бъде. Обстоятелствата се стекоха по този начин, че един от най-експлозивните баскетболисти, стъпвали по терените на НБА, бе сполетян от цяла една буря травми, които за жалост ограничиха развиването му.
pic.twitter.com/fiDOKbcf RT @GrandaddyJoel: Who got that Derrick Rose pic with Simba in it?
— (@Pusha_TeeWat) October 9, 2012
Роуз трябваше да бъде идната огромна звезда на Булс. Човекът, който да върне блестящите дни в “Юнайтед Сентър”. Любимият наследник на Чикаго. Местното момче, което води “биковете” напред. Уви, това не се случи, а след къси случки в Ню Йорк и Кливланд, в този момент той още веднъж се събра с Том Тибодо в Тимбърулвс.
D-Rose never gave up. pic.twitter.com/zVCf6cOACf
— Bleacher Report (@BleacherReport) November 1, 2018
Още преди началото на предсезонните мачове Роуз даде да се разбере, че даже всички контузии не са го сломили. Че духът му е жив, а в едно изявление бе сбит - “Все още считам, че мога да играя. Не мога да се тормозя за неща отвън моя надзор и за нещата, които по никакъв метод не зависят от мен”. В единадесетия си сезон в НБА (с един напълно пропуснат поради травма) и с повече от 300 пропуснати мача (503 изиграни от общо 886 възможни), Дерик Роуз още веднъж изпитва наслаждение от играта, а по подигравка на ориста огромната му вечер пристигна тъкмо против този отбор, който се отхвърли от него. И колкото и необичайно да е, че момчето от рисковия квартал Саут Сайд вкара тези 50 точки в единадесетата си година, след една камара травми, а не по време на блестящите си сезони в обичания град, това негово показване бе признато с аплодисменти от всички.
Some people shouldn’t get paid to talk @drose @Timberwolves #NBATwitter pic.twitter.com/NWydEpa8PP
— Tyson Beck (@tysonbeckdesign) November 1, 2018
Защото Дерик Роуз е от оня вид баскетболисти, които рядко не са симпатични на някого. И въпреки розата от гетото на Чикаго да не разцъфна по упования метод, тя отхвърля да увехне. Случваше се да покаже бодлите си, само че във вечерат на Вси Светии сподели същинските си цветове, тези, които бяха позабравени.
“Вече съм на този стадий от кариерата си, в който оставям играта си да приказва сама”, показа още в друго изявление Дерик Роуз, като добави, че на негово място доста хора биха се отказали вместо да не престават да търсят мястото си под слънцето на НБA.
Derrick Rose drops Career high 50 points against The Utah Jazz..
The Comeback Story!!!!#Timberwolves pic.twitter.com/7NTywh7K19
— L O U I S (@KaykayZayn) November 1, 2018
А след обещаващото начало на сезона, нощес се случи тъкмо това. Играта на Роуз сподели всичко, което имаше да се каже. Сълзите му след края на дуела говореха сами по себе си.
В продължение на десетилетие Дерик Роуз отхвърляше да увехне. А нощес разцъфна в цялостния си искра, въпреки и на друго място и в непредвидена обстановка.
Точно 10 години след началото на професионалния си път, Роуз изрично не е там, където всички чакаха да бъде. Обстоятелствата се стекоха по този начин, че един от най-експлозивните баскетболисти, стъпвали по терените на НБА, бе сполетян от цяла една буря травми, които за жалост ограничиха развиването му.
pic.twitter.com/fiDOKbcf RT @GrandaddyJoel: Who got that Derrick Rose pic with Simba in it?
— (@Pusha_TeeWat) October 9, 2012
Роуз трябваше да бъде идната огромна звезда на Булс. Човекът, който да върне блестящите дни в “Юнайтед Сентър”. Любимият наследник на Чикаго. Местното момче, което води “биковете” напред. Уви, това не се случи, а след къси случки в Ню Йорк и Кливланд, в този момент той още веднъж се събра с Том Тибодо в Тимбърулвс.
D-Rose never gave up. pic.twitter.com/zVCf6cOACf
— Bleacher Report (@BleacherReport) November 1, 2018
Още преди началото на предсезонните мачове Роуз даде да се разбере, че даже всички контузии не са го сломили. Че духът му е жив, а в едно изявление бе сбит - “Все още считам, че мога да играя. Не мога да се тормозя за неща отвън моя надзор и за нещата, които по никакъв метод не зависят от мен”. В единадесетия си сезон в НБА (с един напълно пропуснат поради травма) и с повече от 300 пропуснати мача (503 изиграни от общо 886 възможни), Дерик Роуз още веднъж изпитва наслаждение от играта, а по подигравка на ориста огромната му вечер пристигна тъкмо против този отбор, който се отхвърли от него. И колкото и необичайно да е, че момчето от рисковия квартал Саут Сайд вкара тези 50 точки в единадесетата си година, след една камара травми, а не по време на блестящите си сезони в обичания град, това негово показване бе признато с аплодисменти от всички.
Some people shouldn’t get paid to talk @drose @Timberwolves #NBATwitter pic.twitter.com/NWydEpa8PP
— Tyson Beck (@tysonbeckdesign) November 1, 2018
Защото Дерик Роуз е от оня вид баскетболисти, които рядко не са симпатични на някого. И въпреки розата от гетото на Чикаго да не разцъфна по упования метод, тя отхвърля да увехне. Случваше се да покаже бодлите си, само че във вечерат на Вси Светии сподели същинските си цветове, тези, които бяха позабравени.
“Вече съм на този стадий от кариерата си, в който оставям играта си да приказва сама”, показа още в друго изявление Дерик Роуз, като добави, че на негово място доста хора биха се отказали вместо да не престават да търсят мястото си под слънцето на НБA.
Derrick Rose drops Career high 50 points against The Utah Jazz..
The Comeback Story!!!!#Timberwolves pic.twitter.com/7NTywh7K19
— L O U I S (@KaykayZayn) November 1, 2018
А след обещаващото начало на сезона, нощес се случи тъкмо това. Играта на Роуз сподели всичко, което имаше да се каже. Сълзите му след края на дуела говореха сами по себе си.
В продължение на десетилетие Дерик Роуз отхвърляше да увехне. А нощес разцъфна в цялостния си искра, въпреки и на друго място и в непредвидена обстановка.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ