Вярването, че земята е наситена с енергия и различни вибрации,

Вярването, че земята е наситена с сила и разнообразни трептения, които могат да бъдат усетени от някои хора, е част от разнообразни духовни и езотерични учения. Някои хора фактически настояват, че избрани места имат по-силни енергетични трептения от други.

В България има доста места, които се считат за невероятни и свещени. Рупите, Царичина и Мадара са някои от тези места, упоменати от пророчицата Ванга като места със мощна сила. Осмарските скални манастири също се считат за места с високи трептения.

Въпреки, че има хора, които имат вяра в тези изказвания, би трябвало да се означи, че те се основават на персонални вярвания и убеждения и нямат научна основа. Всеки човек може да има свои персонални прекарвания и усещания от избрани места, които ги вършат специфични за него. Това обаче не значи, че тези места имат обективно измерима сила или трептения.

Изследователите от разнообразни области на знанието не престават да учат тези феномени и да ги поясняват по разнообразни способи. Всеки е свободен да има своето виждане и опит в това отношение.

Именно в Осмар и към него строят резиденциите си първите владетели на българската страна. Потвържденията са открити близо до Осмар и село Хан Крум, където аул имал Омуртаг. Чаталарският надпис на кана строител е изработен към 822 година и съгласно проф. Вас Златарски гласи: „ Великият хан Омуртаг е княз от бога в земята, дето се е родил.

Като остая да пребъдва в лагера на Плиска, той построи аул – замък на Туча и уголеми силата си по отношение на гърци и славяни. И построи изобретателно мост на Туча откъм гърба зала, а в самата цитадела сложи четири стълба и сред стълбовете два медни лъва “.

Пак в този регион сред Осмар, Хан Крум, Троица се намира това мощно енергийно място – четвърти по мощност в България, за което приказва Ванга. Това са Осмарските скални манастири. Те са спомен за разпространяването на исихазма по нашите земи във времето на Втората българска страна. Това, което отличава исихастите е, че те сами вършат връзка с висшите духовни светове, с Единния Бог. Не се нуждаят от черква и медиатор – нещо, което е близкото бъдеще на човечеството, настояват отдадени в Третата загадка на Богородица от Фатима.

Осмарските скални манастири са разпръснати и съставляват цялост от отшелнически килии. Най-озадачаващото при тях е, че са дълбани на повече от 10 метра над земята в отвесни скали. Явно вярата и смелостта на монасите са били доста мощни.

Още по-голяма мощ на духа се е изисквала да се живее по тези места и всекидневно да се изкачват стръмни небеса. Но очевидно си е заслужавало, откакто регионът повече от 2 века е бил леговище на исихасти. Смята, се че с рухването под турско робство или при започване на робските времена манастирите са изоставени.

Но и до през днешния ден регионът със скалните килии има неизмеримо лъчение и трептения, от които на някои им се доспива, на други им става зле, а трети получават мощ да се катерят към недостъпните остатъци от средновековни църкви и жилища.

Местните хора, а и екскурзоводите, постоянно предизвестяват, че катеренето по отвесните страни до килиите е извънредно рисково и неразрешено предвид на сигурността и сигурността на човешкия живот. Повечето отшелнически обители не са устояли на естествените стихии и през днешния ден са полу- или напълно разрушени, изцяло недостъпни, скрити от любопитните погледи.

Скалните манастири са „ накацали “ по стръмен скат в дъното на Осмарския боаз – проход, който локалното население назовава Манастирска котловина. През него се извива Осмарска река. Скалните манастири са ситуирани по южните и югоизточните скатове на Шуменското плато и са издълбани в меките варовикови скали. Достъпни пешком са Ханкрумовският, Костадиновият и Дивдядовският. До тях има маркирани и обезопасени, само че много стръмни пътеки. Достъпът до другите не е обезопасен и е вероятен единствено от практикуващи скално катерене. Предполага се, че монасите са достигнали до тях по въжени стълби. Заради лесното разрушение на мекия варовик съвсем няма следи от фрески в скалните килии.

Най-големият и най-запазен от манастирите е Костадиновият манастир. Издълбан е на височина към 8-10 метра в отвесна канара. През есента на 2011 година е построена железна стълба на мястото на остарялата дървена и по този начин е улеснен достъпът до него. Предполага се, че манастирът сее наричал „ Св. Св. Константин и Елена “. В него още могат да бъдат видяни олтар и фрагменти от фрески. Състои се от две отделения. Източното съставлява черква с съвсем квадратна форма. Западното е с неправилна форма, има голям брой ниши, жлебове, отшелнически гроб и изсечени в скалата нарове.

На върха на скалата на Костадиновия манастир се намира забавно естествено образувание, наречено Окото или Халката.

Всъщност даже неособено наблюдателният фен на естествените хубости на България вижда, че Окото или Халката е нещо като същинско око на голяма скална глава на животно. Трудно е да се дефинира дали то е лъв или друго създание, само че ясно проличава лицето на животно. Въпреки сложната досегаемост, могат да се видят в региона на скалните манастири и голям брой огромни камъни, наподобяващи гущери, жаби, змии и други представители на животинския свят.

На към 100 метра югоизточно от Костадиновия манастир е ситуирана друга скална обител, известна като Диреклията. Наречена е по този начин поради стълба на входа, който по този начин е издялан в скалата, че наподобява на изкуствено приспособление за поддържане тавана на килията. Диреклията идва от турското название на укрепващата конзола – стълб. Църквата е на 10 метра от земята и е непристъпна без уреди. На югоизток от Диреклията има скална обител с форма на подкова, а в местността Осмарските колонии е открит скален манастир с отчасти непокътнати фрески.

Инфо: Уикенд