Ще настъпи ли Европа пак мотиката? И пак в Мюнхен – този път заради Украйна?
„ Вярвам, че това е мирът за нашето време. “
„ Вие имахте да избирате сред войната и позора. Вие избрахте позора. Но вие ще получите и войната! “
Този популярен разговор се води между двама английски политици през 1938 година Първата е на премиера Невил Чембърлейн. Втората – на опозиционния водач и предстоящ министър-председател Уинстън Чърчил.
Със сигурност не един международен водач си е мислил за тази словесна престрелка през последното денонощие. Няма по какъв начин да е другояче след думите на шефа на Пентагона Пийт Хегсет, че връщането на Украйна на границите отпреди 2014 година е нереалистично.
Преди да продължим – малко история.
Оказва се, че сянката на Мюнхен тегне над историята към този момент цели 87 години. Всичко, обвързвано с Втората международна световна война и с войната в Украйна, е заложено в баварската столица. Дали нещо няма да се случи в Мюнхен и в този момент, по време на конференцията за сигурност, започваща на следващия ден?
1938 година - съглашение, сговор, изменничество
Поводът за взаимните нападки сред Чембърлейн и Чърчил е Мюнхенското съглашение, известно още като Мюнхенския сговор. А чехи и словаци го назовават Мюнхенското изменничество.
Става дума за печално известното съглашение, реализирано на 30 септември 1938 година в Мюнхен сред нацистка Германия, фашистка Италия, Англия и Франция. Старите европейски демокрации в лицето на последните две страни клякат пред другите две и се съгласяват Германия да анексира Судетите от Чехословакия. При това самата Чехословакия не е поканена да взе участие в диалозите и нейните представители чакат в прилежащата стая.
Но до всичко това не се стига за ден или два. Германската подривна активност в Судетите, където популацията е най-вече немско, стартира още с идването на Хитлер на власт през 1933 година Следват изстъпления и терористични офанзиви на немски екстремисти, ръководени от Конрад Хенлайни настояващи за обединяване с Германия. Фюрерът се възползва от това и непрекъснато заплашва с война, с цел да отбрани сънародниците си зад граница.
Англия и Франция никога не желаят война с Германия. Нищо, че Франция има контракт с Чехословакия още о 1924 година Той планува Париж и Прага да се договарят между тях по всички значими въпроси за гарантиране на общите ползи във външната политика при положение на заплаха от боен спор.
А и Чембърлейн надълбоко се съмнява, че желанието на Хитлер е да унищожи напълно Чехословакия. И тъкмо той първи повдига на срещата си с Даладие в Лондон концепцията Судетите да бъдат предадени на Германия. Нали войната би трябвало да бъде избегната непременно.
Така Париж и Лондон изотвят взаимно предложение на Германия да бъдат предадени всички региони на Судетите с над 50 на 100 от немско население. Те даже не питат управляващите в Прага. Така на 21 септември 1938 година Чехословакия е принудена да одобри предлагането.
Само ден по-късно Чембърлейн се среща с Хитлер в Бад Годесберг и с изненада научава, че Фюрерът към този момент желае Германия да окупира Судетите, а чехите и словаците да бъдат евакуирани оттова до седмица.
Британският министър председател предлага четиристранна среща с присъединяване на неговата страна, Франция, Италия и Германия, която е планувана за 29 септември в Мюнхен. Бенито Мусолини предлага италиански проект, който е признат от всички участници. (Години по-късно излиза наяве, че проектът е направен от външното министерство в Берлин.) Той планува Судетите да бъдат окупирани от немската войска до 10 октомври. Чехословакия е осведомена, че може да се опъне на Германия, само че без непозната помощ, или да одобри анексията. Прага приема втория вид. Споразумението, или споразумението, е подписано на 30 септември.
И Чембърлейн, и Даладие са посрещнати в родните страни от ликуващи тълпи, вярващи, че войната е избегната. Още повече, Хитлер непрекъснато ги е увелявал, че няма да има повече никакви териториални искания.
Да, но не. Войната обаче е единствено отсрочена, освен това с по-малко от година.
През март 1939 година Хитлер анексира останалата част от Чехия. Половин Словакия става марионетна нацистка страна, а другата половина е глътната от Унгария. Полша пък анексира град Тешин.
Чехословакия е заличена след 21-годишен „ благополучен интервал “, почнал с нейното учредяване през 1918 година Травмата е тежка и поражда около другото неизлечима злост сред чехи и словаци. Федералната страна се разпада на две дефинитивно в края на 1992 година
А в това време на Хитлер му се прищява и безконтролен достъп по суша и море до свободния град Данциг (днес Гданск). По това време той е следен от Лигата на нациите и не е част от Полша, въпреки да влиза в митнически съюз с нея и тя да има особени права върху града. Причината е позната – преобладаващото немско население.
Този път Германия и Франция са срещу. Следва стремително немско нахлуване против Полша на 1 септември 1939 година, което е считано за началото на Втората международна война. Резултатът е близо 60 милиона жертви.
От идването на власт на Хитлер до експлоадирането на най-кръвопролитния спор в международната история минават единствено шест години.
2007 година - речта на Путин
Путин произнася речта си в Мюнхен през 2007 година Срещу него седи и го слуша немската канцлерка Ангела Меркел. Снимка Уикипедия
Руското навлизане в Украйна не е предшествано от договаряния с никого. Още с идването си на власт през 2000 година Владимир Путин поема антизападен курс. Западът обаче ще го забележи чак при речта му през 2007 година По подигравка на ориста, тя е произнесена в печално известния Мюнхен, по време на 43-ата годишна конференция по сигурността.
Тази тирада на съветския президент е считана за началото на нова Студена война. Путин декларира, че Русия няма да одобри ролята на подчинена страна в международната политика. Той гневно атакува разширението на НАТО и дава ясно да се разбере, че няма да се спре пред нищо за отбраната на съветските ползи.
Дотогава Западът е проспал гърмежите в жилищни блокове в Русия, за които се счита, че са проведени от съветските служби за оправдаване на войната в Чечня, потъването на подводницата „ Курск “ и отводът от непозната помощ за спасяването на моряците, жертването на заложници в театъра на „ Дубровка “ и учебното заведение в Беслан.
Събуждането е прекомерно късно. През 2008 година Русия нахлува в Грузия и откъсва от нея Абхазия и Южна Осетия. От самото оповестяване на независимостта на Грузия в двете самостоятелни области работят проруски сепаратисти, противопоставящи се на устрема на управляващите в Тбилиси към евроатлантическа интеграция. Путин упреква грузинските управляващи в геноцид. Нищо че сепаратистите тероризират популацията и обстрелват умиротворителните сили.
Нахлуването в Грузия е първата война в Европа през XXI век. И тя дефинитивно поставя завършек на съдействието сред Русия и Запада.
Путин не може да одобри мисълта, че Украйна желае да влезе в Европейски Съюз и НАТО и вследствие на Майдана проруският президент Виктор Янукович е свален при започване на 2014 година
Така се стига до 27 февруари, когато в Крим влизат „ зелени човечета “ – съветски бойци без отличителни знаци. Те окупират и пристанището Севастопол. На 16 март е извършен референдум. 95 на 100 гласоподават за присъединение към Русия. Допитването е прието единствено от шепа страни като Северна Корея, Беларус, Сирия.
Кремъл първоначално отхвърля, само че по-късно признава, че „ зелените човечета “ са съветски бойци.
Путин упреква Киев, че на власт там е нацистка хунта, която преследва всички рускоезични.
Междувременнто проруските сепаратисти подвигат протести в Донецка и Луганска области. През май 2014 те спретват референдуми и афишират национални републики. Конфликтите в тези области не стопират макар Минските съглашения.
Между октомври и ноември 2021 година Русия стартира да струпва големи брой войски по границите си с Украйна, както и в Беларус, сякаш за взаимни учения.
На 21 януари 2022 година Путин декларира, че НАТО би трябвало да се изтегли всички свои войски от страните, които до 1997 година не са били членки на пакта. Сред тези страни е и България.
Точно след месец – на 21 февруари, съветският президент признава независимостта на Донецката и Луганската национални републики (ДДР и ЛНР).
Пълномащабното съветско навлизане стартира сутринта на 24 февруари 2022 година То е оповестено за „ специфична военна интервенция “.
Киев обаче не пада за три дни, както дава обещание Путин. Столицата не е паднала и до през днешния ден.
Русия обаче спретва противозаконни референдуми, довели до анексирането на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области.
Вече три години украинците се борят и гинат за европейската си фантазия. Смята се, че до момента Русия е дала 140 000 жертви против много по-слабия и по-лошо въоръжен съперник.
2025 година - отново война и отново Мюнхен
Пийт Хегсет разгласи за нереалистично връщането на Украйна в предвоенните й граници. Снимка АП/БТА
И отново иде Мюнхен. Утре там стартира годишната конференция по сигурността. Тя ще приключи в неделя, 16 февруари. Очаква се на нея да бъде показан мирният проект за Украйна на американския президент Доналд Тръмп.
Вчера той се похвали, че е разговарял с Путин и че договарянията за края на войната ще стартират неотложно. Но не сподели детайлности.
За сметка на това часове по-рано шефът на Пентагона Пийт Хегсет провокира всеобща паника в Брюксел. На среща на министрите на защитата от страните членки на НАТО той съобщи, че връщането на границите на Украйна отпреди 2014 година е нереалистично.
Със сигурност през днешния ден и на следващия ден светът ще тръпне (извинете за клишето) в очакване какво ще се случи в Мюнхен.
Дали Украйна ще бъде принудена да отстъпи територии? И в случай че да, дали това няма да е следващата мотика, която Европа ще настъпи, в случай че одобри мир по усета на Русия? И то да настъпи мотиката отново в Мюнхен.
Защото е несъмнено, че Путин няма да се задоволи с Украйна. Така, както и Хитлер не се задоволява със Судетите. Такива сатрапи не могат да ръководят, без да водят война с някого. Това е смисълът на съществуването им. Лошото е, че елементарно увличат масите след себе си. Което пък потвърждава, че надалеч не постоянно „ гласът национален “ е прав.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
„ Вие имахте да избирате сред войната и позора. Вие избрахте позора. Но вие ще получите и войната! “
Този популярен разговор се води между двама английски политици през 1938 година Първата е на премиера Невил Чембърлейн. Втората – на опозиционния водач и предстоящ министър-председател Уинстън Чърчил.
Със сигурност не един международен водач си е мислил за тази словесна престрелка през последното денонощие. Няма по какъв начин да е другояче след думите на шефа на Пентагона Пийт Хегсет, че връщането на Украйна на границите отпреди 2014 година е нереалистично.
Преди да продължим – малко история.
Оказва се, че сянката на Мюнхен тегне над историята към този момент цели 87 години. Всичко, обвързвано с Втората международна световна война и с войната в Украйна, е заложено в баварската столица. Дали нещо няма да се случи в Мюнхен и в този момент, по време на конференцията за сигурност, започваща на следващия ден?
1938 година - съглашение, сговор, изменничество
Поводът за взаимните нападки сред Чембърлейн и Чърчил е Мюнхенското съглашение, известно още като Мюнхенския сговор. А чехи и словаци го назовават Мюнхенското изменничество.
Става дума за печално известното съглашение, реализирано на 30 септември 1938 година в Мюнхен сред нацистка Германия, фашистка Италия, Англия и Франция. Старите европейски демокрации в лицето на последните две страни клякат пред другите две и се съгласяват Германия да анексира Судетите от Чехословакия. При това самата Чехословакия не е поканена да взе участие в диалозите и нейните представители чакат в прилежащата стая.
Но до всичко това не се стига за ден или два. Германската подривна активност в Судетите, където популацията е най-вече немско, стартира още с идването на Хитлер на власт през 1933 година Следват изстъпления и терористични офанзиви на немски екстремисти, ръководени от Конрад Хенлайни настояващи за обединяване с Германия. Фюрерът се възползва от това и непрекъснато заплашва с война, с цел да отбрани сънародниците си зад граница.
Англия и Франция никога не желаят война с Германия. Нищо, че Франция има контракт с Чехословакия още о 1924 година Той планува Париж и Прага да се договарят между тях по всички значими въпроси за гарантиране на общите ползи във външната политика при положение на заплаха от боен спор.
А и Чембърлейн надълбоко се съмнява, че желанието на Хитлер е да унищожи напълно Чехословакия. И тъкмо той първи повдига на срещата си с Даладие в Лондон концепцията Судетите да бъдат предадени на Германия. Нали войната би трябвало да бъде избегната непременно.
Така Париж и Лондон изотвят взаимно предложение на Германия да бъдат предадени всички региони на Судетите с над 50 на 100 от немско население. Те даже не питат управляващите в Прага. Така на 21 септември 1938 година Чехословакия е принудена да одобри предлагането.
Само ден по-късно Чембърлейн се среща с Хитлер в Бад Годесберг и с изненада научава, че Фюрерът към този момент желае Германия да окупира Судетите, а чехите и словаците да бъдат евакуирани оттова до седмица.
Британският министър председател предлага четиристранна среща с присъединяване на неговата страна, Франция, Италия и Германия, която е планувана за 29 септември в Мюнхен. Бенито Мусолини предлага италиански проект, който е признат от всички участници. (Години по-късно излиза наяве, че проектът е направен от външното министерство в Берлин.) Той планува Судетите да бъдат окупирани от немската войска до 10 октомври. Чехословакия е осведомена, че може да се опъне на Германия, само че без непозната помощ, или да одобри анексията. Прага приема втория вид. Споразумението, или споразумението, е подписано на 30 септември.
И Чембърлейн, и Даладие са посрещнати в родните страни от ликуващи тълпи, вярващи, че войната е избегната. Още повече, Хитлер непрекъснато ги е увелявал, че няма да има повече никакви териториални искания.
Да, но не. Войната обаче е единствено отсрочена, освен това с по-малко от година.
През март 1939 година Хитлер анексира останалата част от Чехия. Половин Словакия става марионетна нацистка страна, а другата половина е глътната от Унгария. Полша пък анексира град Тешин.
Чехословакия е заличена след 21-годишен „ благополучен интервал “, почнал с нейното учредяване през 1918 година Травмата е тежка и поражда около другото неизлечима злост сред чехи и словаци. Федералната страна се разпада на две дефинитивно в края на 1992 година
А в това време на Хитлер му се прищява и безконтролен достъп по суша и море до свободния град Данциг (днес Гданск). По това време той е следен от Лигата на нациите и не е част от Полша, въпреки да влиза в митнически съюз с нея и тя да има особени права върху града. Причината е позната – преобладаващото немско население.
Този път Германия и Франция са срещу. Следва стремително немско нахлуване против Полша на 1 септември 1939 година, което е считано за началото на Втората международна война. Резултатът е близо 60 милиона жертви.
От идването на власт на Хитлер до експлоадирането на най-кръвопролитния спор в международната история минават единствено шест години.
2007 година - речта на Путин
Путин произнася речта си в Мюнхен през 2007 година Срещу него седи и го слуша немската канцлерка Ангела Меркел. Снимка Уикипедия Руското навлизане в Украйна не е предшествано от договаряния с никого. Още с идването си на власт през 2000 година Владимир Путин поема антизападен курс. Западът обаче ще го забележи чак при речта му през 2007 година По подигравка на ориста, тя е произнесена в печално известния Мюнхен, по време на 43-ата годишна конференция по сигурността.
Тази тирада на съветския президент е считана за началото на нова Студена война. Путин декларира, че Русия няма да одобри ролята на подчинена страна в международната политика. Той гневно атакува разширението на НАТО и дава ясно да се разбере, че няма да се спре пред нищо за отбраната на съветските ползи.
Дотогава Западът е проспал гърмежите в жилищни блокове в Русия, за които се счита, че са проведени от съветските служби за оправдаване на войната в Чечня, потъването на подводницата „ Курск “ и отводът от непозната помощ за спасяването на моряците, жертването на заложници в театъра на „ Дубровка “ и учебното заведение в Беслан.
Събуждането е прекомерно късно. През 2008 година Русия нахлува в Грузия и откъсва от нея Абхазия и Южна Осетия. От самото оповестяване на независимостта на Грузия в двете самостоятелни области работят проруски сепаратисти, противопоставящи се на устрема на управляващите в Тбилиси към евроатлантическа интеграция. Путин упреква грузинските управляващи в геноцид. Нищо че сепаратистите тероризират популацията и обстрелват умиротворителните сили.
Нахлуването в Грузия е първата война в Европа през XXI век. И тя дефинитивно поставя завършек на съдействието сред Русия и Запада.
Путин не може да одобри мисълта, че Украйна желае да влезе в Европейски Съюз и НАТО и вследствие на Майдана проруският президент Виктор Янукович е свален при започване на 2014 година
Така се стига до 27 февруари, когато в Крим влизат „ зелени човечета “ – съветски бойци без отличителни знаци. Те окупират и пристанището Севастопол. На 16 март е извършен референдум. 95 на 100 гласоподават за присъединение към Русия. Допитването е прието единствено от шепа страни като Северна Корея, Беларус, Сирия.
Кремъл първоначално отхвърля, само че по-късно признава, че „ зелените човечета “ са съветски бойци.
Путин упреква Киев, че на власт там е нацистка хунта, която преследва всички рускоезични.
Междувременнто проруските сепаратисти подвигат протести в Донецка и Луганска области. През май 2014 те спретват референдуми и афишират национални републики. Конфликтите в тези области не стопират макар Минските съглашения.
Между октомври и ноември 2021 година Русия стартира да струпва големи брой войски по границите си с Украйна, както и в Беларус, сякаш за взаимни учения.
На 21 януари 2022 година Путин декларира, че НАТО би трябвало да се изтегли всички свои войски от страните, които до 1997 година не са били членки на пакта. Сред тези страни е и България.
Точно след месец – на 21 февруари, съветският президент признава независимостта на Донецката и Луганската национални републики (ДДР и ЛНР).
Пълномащабното съветско навлизане стартира сутринта на 24 февруари 2022 година То е оповестено за „ специфична военна интервенция “.
Киев обаче не пада за три дни, както дава обещание Путин. Столицата не е паднала и до през днешния ден.
Русия обаче спретва противозаконни референдуми, довели до анексирането на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области.
Вече три години украинците се борят и гинат за европейската си фантазия. Смята се, че до момента Русия е дала 140 000 жертви против много по-слабия и по-лошо въоръжен съперник.
2025 година - отново война и отново Мюнхен
Пийт Хегсет разгласи за нереалистично връщането на Украйна в предвоенните й граници. Снимка АП/БТА И отново иде Мюнхен. Утре там стартира годишната конференция по сигурността. Тя ще приключи в неделя, 16 февруари. Очаква се на нея да бъде показан мирният проект за Украйна на американския президент Доналд Тръмп.
Вчера той се похвали, че е разговарял с Путин и че договарянията за края на войната ще стартират неотложно. Но не сподели детайлности.
За сметка на това часове по-рано шефът на Пентагона Пийт Хегсет провокира всеобща паника в Брюксел. На среща на министрите на защитата от страните членки на НАТО той съобщи, че връщането на границите на Украйна отпреди 2014 година е нереалистично.
Със сигурност през днешния ден и на следващия ден светът ще тръпне (извинете за клишето) в очакване какво ще се случи в Мюнхен.
Дали Украйна ще бъде принудена да отстъпи територии? И в случай че да, дали това няма да е следващата мотика, която Европа ще настъпи, в случай че одобри мир по усета на Русия? И то да настъпи мотиката отново в Мюнхен.
Защото е несъмнено, че Путин няма да се задоволи с Украйна. Така, както и Хитлер не се задоволява със Судетите. Такива сатрапи не могат да ръководят, без да водят война с някого. Това е смисълът на съществуването им. Лошото е, че елементарно увличат масите след себе си. Което пък потвърждава, че надалеч не постоянно „ гласът национален “ е прав.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ