Шест начина да разберем дали сме позитивни
Вярвам, че сексът и проучването на сексуалността са едни от най-великите неща. Вярвам, че всяко непринудено и взаимно изложение на плътските стремежи е положително и че всеки има право на полово образование и на безвреден секс. Вярвам, че всеки би трябвало да е секс положителен.
Вярвам, че да правиш секс е здравословно.
Същото важи и за това да не правиш секс. 1 % от популацията на планетата е асексуално, без никакъв ищах за любене. Други земляни се разпознават като сивосексуални, което е нещо приблизително сред асексуалност и половост, която се демонстрира много рядко.
Вярвам, че сексът не е за всеки и той не би трябвало да е някаква истерична цел.
Да си сек положителен е положение, в което владееш личните си мераци, пък били те и неподвластни на физическото облекчаване.
Вярвам, че интимността е сложно начинание.
За някои хора сексът е лесна работа, все едно тичат в унес измежду презрели слънчогледи. За други е тежко задължение, прочувствено, физическо и ментално напрежение, с което понякога би трябвало да съжителстват. Да споделяш тялото си с друго човешко създание, от време на време може да е свръх непостижима задача. Да правиш обич, значи да отвориш, да свалиш всичките си прочувствени загради. Означава да не се преструваш.
Сексът е форма на фамилиарност ,
която може да придобием и без същинския акт на плътска замяна на милувки. Вярвам, че интимността се случва за всеки друго и че от всекиго зависи да откри точната й форма, работеща за него.
Вярвам, че е извънредно време да спрем да кичим с лъскавина секса.
Че какво му е на „ елементарния “ секс? Трябва ли да заставаме на пет крайници, да използваме всяка азбучна точка в тялото си, да гледаме порно с животни и непрестанно да сме в ролята на ученичка с плисирана пола, с цел да може след това да се хвалим с „ ексцентричното “ блъскане, което си предизвикваме с колегата. Е, аре да не сме в експериментаторската зона на гимназията! Грешното лустросване на секса оказва помощ да бетонираме концепцията, че той постоянно е трофей, вместо да се съсредоточим върху личните си щения и тяхното удовлетворение.
Вярвам, че да си секспозитивен би трябвало да познаваш себе си.
Трябва да си наясно със личните си чувства, преди да се споделиш с някого. Това, че си притеглен от някого полово, не значи, че той и сексът, който предлага, са положителни за теб. Не би трябвало да гледаме на секса като на хедонизъм.
Вярвам, че в случай че нещо не те възбужда, това не значи, че е неверно или сбъркано.
Някои си падат по култове с памперси, по ролеви секс игри, по понита и кочияши, други си падат по „ стандартите “ на секса. Каквото и да изберем за нас, все е вярно. Защото с цел да си секс положителен, значи да познаваш потребностите, желанията на духа и на тялото си. Означава да възприемаш секса като категоричност, а не като нещо, което би могъл да опишеш с компромиса на минуса.
Вярвам, че да правиш секс е здравословно.
Същото важи и за това да не правиш секс. 1 % от популацията на планетата е асексуално, без никакъв ищах за любене. Други земляни се разпознават като сивосексуални, което е нещо приблизително сред асексуалност и половост, която се демонстрира много рядко.
Вярвам, че сексът не е за всеки и той не би трябвало да е някаква истерична цел.
Да си сек положителен е положение, в което владееш личните си мераци, пък били те и неподвластни на физическото облекчаване.
Вярвам, че интимността е сложно начинание.
За някои хора сексът е лесна работа, все едно тичат в унес измежду презрели слънчогледи. За други е тежко задължение, прочувствено, физическо и ментално напрежение, с което понякога би трябвало да съжителстват. Да споделяш тялото си с друго човешко създание, от време на време може да е свръх непостижима задача. Да правиш обич, значи да отвориш, да свалиш всичките си прочувствени загради. Означава да не се преструваш.
Сексът е форма на фамилиарност ,
която може да придобием и без същинския акт на плътска замяна на милувки. Вярвам, че интимността се случва за всеки друго и че от всекиго зависи да откри точната й форма, работеща за него.
Вярвам, че е извънредно време да спрем да кичим с лъскавина секса.
Че какво му е на „ елементарния “ секс? Трябва ли да заставаме на пет крайници, да използваме всяка азбучна точка в тялото си, да гледаме порно с животни и непрестанно да сме в ролята на ученичка с плисирана пола, с цел да може след това да се хвалим с „ ексцентричното “ блъскане, което си предизвикваме с колегата. Е, аре да не сме в експериментаторската зона на гимназията! Грешното лустросване на секса оказва помощ да бетонираме концепцията, че той постоянно е трофей, вместо да се съсредоточим върху личните си щения и тяхното удовлетворение.
Вярвам, че да си секспозитивен би трябвало да познаваш себе си.
Трябва да си наясно със личните си чувства, преди да се споделиш с някого. Това, че си притеглен от някого полово, не значи, че той и сексът, който предлага, са положителни за теб. Не би трябвало да гледаме на секса като на хедонизъм.
Вярвам, че в случай че нещо не те възбужда, това не значи, че е неверно или сбъркано.
Някои си падат по култове с памперси, по ролеви секс игри, по понита и кочияши, други си падат по „ стандартите “ на секса. Каквото и да изберем за нас, все е вярно. Защото с цел да си секс положителен, значи да познаваш потребностите, желанията на духа и на тялото си. Означава да възприемаш секса като категоричност, а не като нещо, което би могъл да опишеш с компромиса на минуса.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ