Вярвам, че имаме силата да определяме колко и дали ще

Вярвам, че имаме силата да дефинираме какъв брой и дали ще сме здрави. Имаме силата да си докараме болест, имаме и силата да предотвратим болест, имаме силата и да се самолекуваме. Лошото е, че постоянно липсва съзнанието за това. Това съобщи психотерапевтът, публицист, преводач и режисьор Мадлен Алгафари.


Мадлен Алгафари

Коя е тя?
Мадлен Стайкова-Алгафари е психотерапевт, публицист, преводач, режисьор. Завършила е логика на психиката в СУ „ Св. Климент Охридски “ и по едно и също време в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ компетентност „ Режисура за трагичен и куклен спектакъл “.

Работи в Българска национална телевизия като редактор и водещ. През 2003 година издава първата си книга „ Мира нямам “ (поезия и психология). Следват книгите „ Вяра имам “, „ Всички можем да летим “, „ Приказки за пораснали деца “, „ Глад за същински неща “, „ Как да се разболяваме качествено “, „ Пътят на сърцето “, „ Поправителен за родители - погрешните вярвания за възпитанието “.

Член е на Българската асоциация по психотерапия, на Европейската асоциация по психотелесна терапия. Главен редактор на сп. IBPJ, издавано от Европейската и Американската асоциация по психотелесна терапия.

Омъжена е за режисьора Нидал Алгафари, имат щерка и наследник.

Ето какво още сподели тя за ковид и митингите в изявление за " ":

- Колко съществено ни порази коронакризата? Преодоляхме ли суматохата, или страховете са се загнездили надълбоко в нас?
- Аз нямам по какъв начин да разполагам с такава статистика. Все отново един терапевт, който работи два дни в седмицата с клиенти, се среща единствено с към 10 души за година-година и половина. Впечатленията ми по въпроса са по-скоро от онлайн сесиите, които организирах в допълнение по време на трите месеца изолираност.

Моите персонални наблюдения са не толкоз за увеличение на страха и суматохата, що се касае за цялостното пренареждане на животите, трансформиране в партньорските връзки или генерални нови избори за направления в специалност, връзки, учене. Повечето хора, с които се срещам, не са изплашени, те мислят осъзнато и виждат в протичащото се късмет за дълбинни промени, от дълго време нужни на индивида и планетата.

- Защо се оказахме толкоз уязвими пред опасността ковид?
- Уязвими са тези, които имат вяра, че са уязвими. Аз имам вяра, че имаме силата да дефинираме какъв брой и дали ще сме здрави. Имаме силата да си докараме болест, имаме и силата да предотвратим болест, имаме силата и да се самолекуваме. Жалко, че постоянно липсва съзнанието за това. Ала е хубаво, че стават от ден на ден хората, които го схващат.

- Застрашени ли сме от нова пандемия - от стрес или меланхолия? Каква е най-ефикасната рецепта за излизане от сходен капан?
- Осъзнатостта. Тръгването на терапия, с цел да се реализира осъзнатост, четенето на такива книги, посещаване на такива семинари. Само в случай че можеха хората да прозрат какъв брой доста могат, какъв брой повече, в сравнение с позволяват, че могат.

- Подхранват ли недоволството и стресът от КОВИД рецесията уличните митинги?
- За някои хора - да. Но доста от протестиращите показват мнението, което от дълго време имат и няма нищо общо с оповестената пандемия.

- Оздравително ли ще подействат митингите на обществото? Ще изпусне ли парата?
- Ще е тъжно, в случай че единствено изпусне парата. Нуждаем се от смяна, само че аз приказвам за една дълбинна смяна, която касае всички хора на планетата, светогледа ни, ценностната ни система, зрелостта ни. И не става дума за политика въобще, а за порастване на хората. Ако това не се случи, няма по какъв начин и в политиката да има други хора. А и доста по-мащабни и неприятни последствия ще има за бъдещето на човечеството от политическите крамоли в една или друга точка на планетата.

- Докъде може да ескалира недоволството?
- Дотам, докъдето недоволстващите си позволим.

- „ Глад за същински неща” е заглавие на една от книгите Ви. За какво сме най-гладни през днешния ден?
- За осъзнатост. Но точно тъй като тя липсва, доста хора не си дават сметка и за този апетит. Когато някой тръгне на терапия и стартира да си отваря очите, чак тогава схваща какъв брой доста неща не е знаел, не е виждал.

- Как да се приспособяваме по-лесно към живот в изолираност и отдалеченост?
- Първо, зависи кой какъв брой е изолиран и дистанциран. Второ, зависи кой какъв темперамент има. Има хора, на които постоянно им е било добре да са по-дистантни, други доста страдат от същото. Но индивидът може да е и доста адаптивен както в дейностите си извън, по този начин и с смяна на гледните точки от вътрешната страна. Но в случай че го изиска. Винаги можем да намерим позитивното в една обстановка, в случай че решим. Както и противоположното.

- За какъв свят би трябвало да сме подготвени след пандемията? Как да се научим да се борим със заканите и провокациите? Как ще се оправим с сходни вирусни офанзиви, в случай че те се окажат поредност?
- Колкото по-бързо пораснем и се променим, толкоз по-бързо обстановката преподавател ще си отиде. Но това е инспекция какви промени ще създадем в самосъзнанието си първо. От това зависи въобще посоката на човечеството и Земята.

- Кой е най-сериозният урок, който научихме от пандемията? Успяхме ли да открием същински скъпите неща, на които не сме обръщали внимание?
- Пандемията е от неосъзнатост, от властова невроза, от прочувствена нелепост. Това са същинските пандемии. Да, доста хора откриха същински неща, когато с тези пандемии взеха решение да се борят.

- На кръстопът ли са през днешния ден българите? Имат ли сили и религия да тръгнат по правилния път?
- Във всяка секунда ние, хората, се намираме на кръстопът. Във всяка секунда избираме какво ще стане след това. Който осъзнава това, с по-голяма възможност е създател на живота си.

- Към какви промени Ви предизвика пандемията? Пишете ли нова книга?
- Одомашних се повече и това ми харесва. Пътувам по-малко и това ми даде опция да си свърша у дома отлагани неща. Пиша книга, която се споделя „ Тихоспирка “ и която започнах още предходната есен. Няма инцидентни неща.