Вярвали ли сте, че растенията може да притежават интелект? В

Вярвали ли сте, че растенията може да имат разсъдък? В забавна публикация химичният еколог публикация, Андре Кеслер и неговият докторант Майкъл Мюлер учат, че държанието на някои растения може да се вмести в определението за просветеност.

Дори без централна нервна система някои типове живот на планетата Земя могат да се държат по несъмнено интелигентни способи. Растенията не се считат постоянно за познаващи същества, само че може би това е нашето лично користолюбие към мозъка.

Двамата учени изясняват, че когато се сблъскат с проблем, някои типове флора могат да работят и да реагират на околната среда, употребявайки тип памет, съчетана с това, което се твърди, че са качества за взимане на решения.

Неотдавнашно изобретение от лабораторията на Кеслер е техният съвършен образец.

Подобно на бурен цвете, известно като висока златна пръчица ( Solidago altissima ), явно може да "  чуе писъците  “ на своите съседи, когато са нападнати от гладно тревопасно животно.

Когато ларвите на листен бръмбар стартират да дъвчат листата на златните пръчици, растенията отделят летливи органични съединения (ЛОС), които алармират на насекомите, че растението е повредено и че би трябвало да преминат към по-добър източник на храна. В същото време нападнатите растения също трансформират отражението на алената светлина от листата си, което се открива на разстояние от други растения.

Както светлината, по този начин и лъхащите химикали наподобява служат като персонални, далечни предизвестия за идна заплаха за други златни пръчици наоколо. Само прилежащи родственици с вярното " схващане “ могат да разбият кода, вграден в ЛОС.

В отговор тези прилежащи златни пръчици укрепват своите укрепления против хищници, порастват по-бързо и създават защитни съединения за битка с насекомите – подобно на имунната система на животните .

По този безмълвен и загадъчен начин старопръстите освен интегрират информация от околната среда, настояват Кеслер и Мюлер, те плануват и се приготвят за бъдещи условия въз основа на настоящата им среда.

Подобно държание се следи и при тютюневото растение и съгласно Кеслер и Мюлер то попада под " чадъра на обща идея “ за просветеност: реализиране на цели, като оцеляване, в необятен диапазон от среди.

Златните пръчици може да нямат нерви, комуникиращи посредством електрически сигнали, само че клетките им са свързани в системи, работещи посредством химически сигнали, което разрешава на мрежата да се движи и реагира като едно, даже без централна нервна система.

" Те могат да надушат околната среда доста точно; всяка една клетка може да го направи, доколкото знаем “, казва Кеслер.

Отговорът на растението на ЛОС е повече от просто инстикт или закрепен модел на деяние, настояват Кеслер и Мюлер. Това е " премислена “ смяна в държанието, основана на цената на тревопасното животно и конкуренцията с връстници.

Според проучване от 2022 година на Кеслер и неговия сътрудник Александър Чаута, когато в близост няма други цветя, нападнатите златни пръчици не излъчват същата светлина от листата си.

" В взаимозависимост от информацията, която получава от околната среда, растението трансформира общоприетото си държание “, обяснява Кеслер.

" Като се има поради това определение и насъбраните доказателства, въпросът не е дали растенията показват интелигентно държание, а по какъв начин го реализират без нервна система и какви са екологичните последствия от това държание “, твърдят Кеслер и Мюлер.

Приписването на термини като " просветеност “ на растителния живот е силно противоречиво , само че след десетилетия на научно отхвърляне и пренебрежение , тази област на проучване най-сетне стартира да процъфтява.

Златните пръчици надали са единствените растения , за които е известно, че употребяват ЛОС, за да  " беседват “ уединено със съседите си за споделени закани. Учените знаят, че някои растения обменят информация по този начин от 80-те години на предишния век . И въпреки всичко огромна част от тези проучвания са направени единствено в лабораторията и към момента има какво да се научи за това по какъв начин растенията реагират на тези частни информационни мрежи.

Някои учени остават скептични по отношение на сходни резултати и дали те могат да бъдат обяснени с помощта на субективен език като интелигентността .

Независимо от това дали откривателите са съгласни какви дефиниции да употребяват или кои растения дават отговор на тези прагове, ясно е, че е нужна повече работа, с цел да се тестват евентуалните процеси на усещане, учене , вземане на решения и памет измежду флората на нашата планета, пише sciencealert.