Защо няма диктатура на провинцията в избирателната система? - Политика
Вярно ли е, че забавените данни от преброяването на Национален статистически институт " подменят " вота на изборите от 2 октомври, още преди те да са се състояли? Аргументът, че това е повода да се възпроизведе " накриво " посланичество в Народното събрание, беше стартиран в публикацията " " в " Капитал ".
Идеята зад това изказване се базира на обстоятелството, че райони като Видин, Добрич или Монтана са изгубили огромна част от популацията си в последните 10 години, само че това не се отразява на броя на мандатите, които им се поставят при вторичното систематизиране на гласовете. И противоположното - София пораства доста, не излъчва " заслужения " брой депутати. Изводът: партиите, мощни в София като Демократична България и Политическа партия, са " ощетени " от забавянето на данните на Национален статистически институт.
В самата публикация се признаваше, че както и да се раздели страната по МИР-ове, това няма никакво значение за крайния резултат на партиите като брой депутатски места в Народното събрание. Този резултат - който в последна сметка е от решаващо значение за бъдещото ръководство - се пресмята на първо място друго, като общ брой от подадените действителни гласове в България + чужбина. Изводът обаче беше, че " резултатът от гласуването... е килнат по изискване - даже без обичайните изборни злоупотреби. Защото представителството в идващото Народно заседание няма да е съответно на желанията на гласувалите ".
Тезата беше задоволително провокативна, с цел да задейства отвращение и диспути. Експертът по изборни системи Даниел Стефанов обаче оспорва изказванията, че обезлюдените региони са привилегировани по отношение на София при изборите и това подменяло гласуването.
В последните няколко дни през обществените мрежи в стандартните медии влезе тематиката за деформиране на представителността в изборите и както я нарекоха някои анализатори - “диктатура на провинцията ”.
Според този роман, изборната ни система дава свръхпредставителство на партиите, които са по-силни в провинцията и ощетява тези в София и огромните градове.
Избирателните системи са комплицирани неща. Когато през 1949 година за първи път приложили комплицираната немска изборна система, един от депутатите споделил, че тя е толкоз комплицирана, че ще трябват най-малко 40 година, с цел да могат хората да я схванат. Общо взето 30 година към този момент никой не желае да разбере и българската, която се оказва изумително постоянна и добре измислена, с цел да понесе и ограничи безспорните недоразумения в българския политически живот.
Защо преброяването не значи неточност в представителността?
Една от най-оспорваните тематики през последните години е разликата сред данните от преброяването на Национален статистически институт и изборния лист, квалифициран от работа ГРАО.
От доста години разликата сред двете числа е стотици хиляди. Това е задоволително за доста деятели да разгласят броя на “мъртвите души ” в изборните описи и изборите за провалени. Всъщност двете проучвания мерят напълно разнообразни неща.
Национален статистически институт, посредством броене или статистическа оценка, дава броя на хората, които сега са на територията на страната. Избирателният лист въпреки това, дава хората с право на глас – общо взето всички с български документи за поданство, над 18 година, които не са сложени под забраняване, без значение дали живеят в Павликени или Париж.
Фактът, че някой живее в София, напълно не значи, че той би трябвало да гласоподава там.
Аз, да вземем за пример, към момента имам регистрация в родния ми град и на всички избори вземам решение къде да гласоподавам - по сегашен или по непрекъснат адрес. Увеличението на жителите на София в огромна степен е резултат от вътрешната миграция в страната, само че това не значи, че всеки би трябвало да гласоподава там.
Живеещи в София не значи автоматизирано гласуващи в София.
Тежка нечиста сделка е, че мандатите се разпределят въз основата на данни от Национален статистически институт от 2004. Без да навлизаме в механически детайлности, задоволително е да се види, че от 2009 година насам София е получила 6 мандата за сметка на градове като Враца, Кюстендил и Русе. Това значи най-просто, че Национален статистически институт осъвременява данните за популацията.
Има ли “диктатура на провинцията ” и тежи ли един глас повече във Видин от София?
Това в действителност е най-голямото обвиняване – че столичани избират народен представител с повече гласове в сравнение с във Видин или някой от по-слабо обитаемоте региони.
Никъде по света няма безусловно тъждество в тежестта на мандатите – не може да има, тъй като интензивността в другите региони е друга. Във Видин гласоподават по-малко тъй като са евентуално обезверени от икономическата си обстановка, до момента в който в София постоянно има митинги, които задействат електората.
Малко евентуално е деятелите, повдигнали тази тематика, да се тормозят от обстоятелството, че гласоподавателят във Видин има с към 25% повече тежест на своя глас, в сравнение с заслужава.
Важно е обаче да се означи, че поради характерния метод на установяване на резултатите в българската изборна система, другият брой гласове, който стои зад един мандат в другите региони, може да докара най-вече до ситуацията, в което някой да гласоподава за Корнелия Нинова в София, а да получи Явор Божанков от Търново.
Пречи ли настоящето систематизиране на мандатите на “прогресивните ” партии?
Да си дойдем на думата. Много хора виждат в това сериозен политически проблем – селяните от провинцията постоянно гласоподават за неприятни партии, а прогресивните хора, които живеят в София и знаят кое е добре за страната, в действителност имат по-малко право на глас.
Тотално погрешно.
Избирателната система в България е пропорционална. Практически всеки един от нас гласоподава първо за партия и това е главният му глас. За да се получи разпределението на местата в Народното събрание, което е най-важното съгласно процедурата в Изборния кодекс, се събират гласовете на партиите от всички изборни региони. По формулата Хеър-Ниймаер излиза наяве коя партия какъв брой мандата получава в Народното събрание. Сборът на бюлетините за партия Х се дели на 240, цялото число от резултата демонстрира базовия брой депутатски места, а най-големите останки дефинират коя парламентарна група би могла да получи още един от висящите мандати.
Така излиза наяве дали Политическа партия и Демократична България ще имат 121 или 82, или дали Стефан Янев минава 4% и така нататък Тук нашите гласове, без значение дали сме дали своят вот в София, Париж, Банкя или Кърджали, имат напълно идентична тежест.
Едва на последващо равнище излиза наяве по какъв начин мандатите, които партиите към този момент са получили, се разпределят по листите на изборните региони.
Дори и да вземем всички мандати от Видин и Кърджали и да ги сложим в двата централни софийски изборни региони, сметките в Народното събрание няма да се трансформират.
Селяните от провинцията ще имат своето посланичество през партиите, за които са дали своят вот, както и софийското жълтопаветие. Най-много в страницата на някой народен представител да написа “избран от София ”, вместо “избран от Видин ”.
Въпросът обаче остава и той е: по какъв начин да създадем почтени избори, когато те толкоз елементарно се афишират за “предварително откраднати ”? И по кое време ще научим урока, че проблемите на демокрацията се лекуват единствено с повече народна власт, а не с опити за джеримандеринг?
Идеята зад това изказване се базира на обстоятелството, че райони като Видин, Добрич или Монтана са изгубили огромна част от популацията си в последните 10 години, само че това не се отразява на броя на мандатите, които им се поставят при вторичното систематизиране на гласовете. И противоположното - София пораства доста, не излъчва " заслужения " брой депутати. Изводът: партиите, мощни в София като Демократична България и Политическа партия, са " ощетени " от забавянето на данните на Национален статистически институт.
В самата публикация се признаваше, че както и да се раздели страната по МИР-ове, това няма никакво значение за крайния резултат на партиите като брой депутатски места в Народното събрание. Този резултат - който в последна сметка е от решаващо значение за бъдещото ръководство - се пресмята на първо място друго, като общ брой от подадените действителни гласове в България + чужбина. Изводът обаче беше, че " резултатът от гласуването... е килнат по изискване - даже без обичайните изборни злоупотреби. Защото представителството в идващото Народно заседание няма да е съответно на желанията на гласувалите ".
Тезата беше задоволително провокативна, с цел да задейства отвращение и диспути. Експертът по изборни системи Даниел Стефанов обаче оспорва изказванията, че обезлюдените региони са привилегировани по отношение на София при изборите и това подменяло гласуването.
В последните няколко дни през обществените мрежи в стандартните медии влезе тематиката за деформиране на представителността в изборите и както я нарекоха някои анализатори - “диктатура на провинцията ”.
Според този роман, изборната ни система дава свръхпредставителство на партиите, които са по-силни в провинцията и ощетява тези в София и огромните градове.
Избирателните системи са комплицирани неща. Когато през 1949 година за първи път приложили комплицираната немска изборна система, един от депутатите споделил, че тя е толкоз комплицирана, че ще трябват най-малко 40 година, с цел да могат хората да я схванат. Общо взето 30 година към този момент никой не желае да разбере и българската, която се оказва изумително постоянна и добре измислена, с цел да понесе и ограничи безспорните недоразумения в българския политически живот.
Защо преброяването не значи неточност в представителността?
Една от най-оспорваните тематики през последните години е разликата сред данните от преброяването на Национален статистически институт и изборния лист, квалифициран от работа ГРАО.
От доста години разликата сред двете числа е стотици хиляди. Това е задоволително за доста деятели да разгласят броя на “мъртвите души ” в изборните описи и изборите за провалени. Всъщност двете проучвания мерят напълно разнообразни неща.
Национален статистически институт, посредством броене или статистическа оценка, дава броя на хората, които сега са на територията на страната. Избирателният лист въпреки това, дава хората с право на глас – общо взето всички с български документи за поданство, над 18 година, които не са сложени под забраняване, без значение дали живеят в Павликени или Париж.
Фактът, че някой живее в София, напълно не значи, че той би трябвало да гласоподава там.
Аз, да вземем за пример, към момента имам регистрация в родния ми град и на всички избори вземам решение къде да гласоподавам - по сегашен или по непрекъснат адрес. Увеличението на жителите на София в огромна степен е резултат от вътрешната миграция в страната, само че това не значи, че всеки би трябвало да гласоподава там.
Живеещи в София не значи автоматизирано гласуващи в София.
Тежка нечиста сделка е, че мандатите се разпределят въз основата на данни от Национален статистически институт от 2004. Без да навлизаме в механически детайлности, задоволително е да се види, че от 2009 година насам София е получила 6 мандата за сметка на градове като Враца, Кюстендил и Русе. Това значи най-просто, че Национален статистически институт осъвременява данните за популацията.
Има ли “диктатура на провинцията ” и тежи ли един глас повече във Видин от София?
Това в действителност е най-голямото обвиняване – че столичани избират народен представител с повече гласове в сравнение с във Видин или някой от по-слабо обитаемоте региони.
Никъде по света няма безусловно тъждество в тежестта на мандатите – не може да има, тъй като интензивността в другите региони е друга. Във Видин гласоподават по-малко тъй като са евентуално обезверени от икономическата си обстановка, до момента в който в София постоянно има митинги, които задействат електората.
Малко евентуално е деятелите, повдигнали тази тематика, да се тормозят от обстоятелството, че гласоподавателят във Видин има с към 25% повече тежест на своя глас, в сравнение с заслужава.
Важно е обаче да се означи, че поради характерния метод на установяване на резултатите в българската изборна система, другият брой гласове, който стои зад един мандат в другите региони, може да докара най-вече до ситуацията, в което някой да гласоподава за Корнелия Нинова в София, а да получи Явор Божанков от Търново.
Пречи ли настоящето систематизиране на мандатите на “прогресивните ” партии?
Да си дойдем на думата. Много хора виждат в това сериозен политически проблем – селяните от провинцията постоянно гласоподават за неприятни партии, а прогресивните хора, които живеят в София и знаят кое е добре за страната, в действителност имат по-малко право на глас.
Тотално погрешно.
Избирателната система в България е пропорционална. Практически всеки един от нас гласоподава първо за партия и това е главният му глас. За да се получи разпределението на местата в Народното събрание, което е най-важното съгласно процедурата в Изборния кодекс, се събират гласовете на партиите от всички изборни региони. По формулата Хеър-Ниймаер излиза наяве коя партия какъв брой мандата получава в Народното събрание. Сборът на бюлетините за партия Х се дели на 240, цялото число от резултата демонстрира базовия брой депутатски места, а най-големите останки дефинират коя парламентарна група би могла да получи още един от висящите мандати.
Така излиза наяве дали Политическа партия и Демократична България ще имат 121 или 82, или дали Стефан Янев минава 4% и така нататък Тук нашите гласове, без значение дали сме дали своят вот в София, Париж, Банкя или Кърджали, имат напълно идентична тежест.
Едва на последващо равнище излиза наяве по какъв начин мандатите, които партиите към този момент са получили, се разпределят по листите на изборните региони.
Дори и да вземем всички мандати от Видин и Кърджали и да ги сложим в двата централни софийски изборни региони, сметките в Народното събрание няма да се трансформират.
Селяните от провинцията ще имат своето посланичество през партиите, за които са дали своят вот, както и софийското жълтопаветие. Най-много в страницата на някой народен представител да написа “избран от София ”, вместо “избран от Видин ”.
Въпросът обаче остава и той е: по какъв начин да създадем почтени избори, когато те толкоз елементарно се афишират за “предварително откраднати ”? И по кое време ще научим урока, че проблемите на демокрацията се лекуват единствено с повече народна власт, а не с опити за джеримандеринг?
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ