Какво продават в съветските магазини за хранителни стоки
Вярно ли е, че във всеки магазин за хранителни артикули се е продавал черен хайвер, а млякото е било толкоз прясно, че е можело да се съхранява единствено няколко дни?
Вижте тези носталгични фотоси на руските хранителни магазини.
Хората, които са живели по руско време, нормално имат доста разнообразни мемоари: някои описват за борбите по опашките за храна, други считат, че всичко е било в обилие, а на храната е била по-натурална и по-добра от днешната.
Всъщност обстановката е друга в другите интервали (СССР минава през разнообразни стадии на икономическо развиване през съвсем 70-годишното си съществуване), да не приказваме за другите елементи на голямата страна.
Нека да разгледаме какво може да се купи в руските магазини през другите години и райони.
„Елисеевски“, 1950
Именуването на магазините в Съюз на съветските социалистически републики е много просто и ясно: „Мляко“, „Хляб“, „Зеленчуци и плодове“. Освен това в градовете има гастрономи и супермаркети от висок клас, в които се продават всички типове хранителни артикули и артикули за бита – тъкмо както през днешния ден. В селските региони има по този начин нареченото „Селпо“ (съкращение от „селски магазин“).
Москва, 1958Анатолий Гаранин/Sputnik
Днес хората са привикнали със самообслужването, само че по руско време има друга система. Във всеки отдел клиентът избира стока (например салам или сирене), след което продавачът я претегля, афишира цената, а най-после се заплаща на касата и едвам тогава стоката може да бъде взета.
Сталинград, 1960
По предписание магазините за хранителни артикули работят от 7-8 ч. сутринта до 19-20 ч. вечерта с отмора за обяд. Един ден от месеца е по този начин нареченият „санитарен ден“, когато магазинът се затваря за огромно разчистване. В Съюз на съветските социалистически републики хигиената се приемаше доста съществено.
Новая Ладога, Ленинградска област, 1989Юрий Белински/ТАСС
Главният магазин за хранителни артикули в Съюз на съветските социалистически републики, несъмнено, е „Елисеевски“ на улица „Горки“ (сега улица „Тверская“) в центъра на Москва. Открит през 1901 година от търговеца Григорий Елисеев, по руско време той се назовава „Гастроном №1“. Подобни магазини има и в Ленинград и Киев. Хората идват тук освен за хранителни артикули, само че и с цел да прегледат първокласния исторически интериор.
„Елисеевски“ в Ленинград, 1960
В този магазин има всичко. Дори когато в другите магазини има дефицит на артикули, в „Елисеевски“ има сирене, салами, вино и бонбони от няколко типа и с чудесно качество. Интересното е, че всичко е на цените на нормалните руски артикули (преди цените на питателните артикули се дефинират от страната, а не от магазина).
Вино и плодове в московския „Елисеевски“, 1965Николай Максимов/Sputnik
Всеки може да пристигна тук, само че може да му се наложи да чака през целия ден на опашка, а в това време храната може да свърши. Така че е мощно целесъобразно да се идва рано сутринта. Магазинът в Киев изгаря през 1940-те години. Този в Москва е затворен през 2021 година. В Санкт Петербург обаче той към момента е отворен.
Селски магазин в Саратовска област, 1967Г. Шчербаков/Sputnik
Какво има по рафтовете на елементарните магазини? Това е типична витрина на елементарен хранителен магазин в руски град през 60-те – 80-те години на ХХ век. Налични са консерви, изложени под формата на пирамида, сокове в буркани, сирена или салами. Бисквитите и бонбоните се продават на грамаж и нормално са в обилие. Във всеки магазин за хранителни артикули могат да се купят и локални млечни артикули, чийто период на валидност е единствено няколко дни. Бутилките с мляко и кефир имат депозитна стойност и могат да бъдат върнати в магазина.
Магазин за риба в Мурманск, 1976Семьон Майстерман/ТАСС
Консервите като цяло заемат голямо място във всеки магазин, без значение дали на юг или на север, и са евтини. Почти всички те са локално произвеждане. В доста градове има профилирани магазини за риба „Океан“, където може да се види още по-голямо многообразие от рибни консерви – от шпроти до червен и черен хайвер.
Хипермаркет в Сочи, 1971Рудолф Алфимов/Sputnik
В градските магазини постоянно липсва добра разфасовка месо и по тази причина на жителите на градовете им се постанова да вървят на локалните фермерски пазари, където месото е 2-3 пъти по-скъпо, в сравнение с в магазина. Въпреки това не всеки може да си го разреши, по тази причина си вършат котлети от нарязано месо от каквото намерят.
Магазин в Челябинска област, 1990
Веднага щом нещо се доставя в магазина, бързо се образуват дълги опашки. През 1990 година в страната е въведена купонната система, а напролет на 1991 година, заради паричната промяна, цените на храните в страната се утрояват. През декември 1991 година Съюз на съветските социалистически републики престава да съществува.
Опашка за захар, Москва, 1988
създател: ЕЛЕОНОРА ГОЛДМАН
източник: bg.rbth.com
Вижте тези носталгични фотоси на руските хранителни магазини.
Хората, които са живели по руско време, нормално имат доста разнообразни мемоари: някои описват за борбите по опашките за храна, други считат, че всичко е било в обилие, а на храната е била по-натурална и по-добра от днешната.
Всъщност обстановката е друга в другите интервали (СССР минава през разнообразни стадии на икономическо развиване през съвсем 70-годишното си съществуване), да не приказваме за другите елементи на голямата страна.
Нека да разгледаме какво може да се купи в руските магазини през другите години и райони.
„Елисеевски“, 1950
Именуването на магазините в Съюз на съветските социалистически републики е много просто и ясно: „Мляко“, „Хляб“, „Зеленчуци и плодове“. Освен това в градовете има гастрономи и супермаркети от висок клас, в които се продават всички типове хранителни артикули и артикули за бита – тъкмо както през днешния ден. В селските региони има по този начин нареченото „Селпо“ (съкращение от „селски магазин“).
Москва, 1958Анатолий Гаранин/Sputnik
Днес хората са привикнали със самообслужването, само че по руско време има друга система. Във всеки отдел клиентът избира стока (например салам или сирене), след което продавачът я претегля, афишира цената, а най-после се заплаща на касата и едвам тогава стоката може да бъде взета.
Сталинград, 1960
По предписание магазините за хранителни артикули работят от 7-8 ч. сутринта до 19-20 ч. вечерта с отмора за обяд. Един ден от месеца е по този начин нареченият „санитарен ден“, когато магазинът се затваря за огромно разчистване. В Съюз на съветските социалистически републики хигиената се приемаше доста съществено.
Новая Ладога, Ленинградска област, 1989Юрий Белински/ТАСС
Главният магазин за хранителни артикули в Съюз на съветските социалистически републики, несъмнено, е „Елисеевски“ на улица „Горки“ (сега улица „Тверская“) в центъра на Москва. Открит през 1901 година от търговеца Григорий Елисеев, по руско време той се назовава „Гастроном №1“. Подобни магазини има и в Ленинград и Киев. Хората идват тук освен за хранителни артикули, само че и с цел да прегледат първокласния исторически интериор.
„Елисеевски“ в Ленинград, 1960
В този магазин има всичко. Дори когато в другите магазини има дефицит на артикули, в „Елисеевски“ има сирене, салами, вино и бонбони от няколко типа и с чудесно качество. Интересното е, че всичко е на цените на нормалните руски артикули (преди цените на питателните артикули се дефинират от страната, а не от магазина).
Вино и плодове в московския „Елисеевски“, 1965Николай Максимов/Sputnik
Всеки може да пристигна тук, само че може да му се наложи да чака през целия ден на опашка, а в това време храната може да свърши. Така че е мощно целесъобразно да се идва рано сутринта. Магазинът в Киев изгаря през 1940-те години. Този в Москва е затворен през 2021 година. В Санкт Петербург обаче той към момента е отворен.
Селски магазин в Саратовска област, 1967Г. Шчербаков/Sputnik
Какво има по рафтовете на елементарните магазини? Това е типична витрина на елементарен хранителен магазин в руски град през 60-те – 80-те години на ХХ век. Налични са консерви, изложени под формата на пирамида, сокове в буркани, сирена или салами. Бисквитите и бонбоните се продават на грамаж и нормално са в обилие. Във всеки магазин за хранителни артикули могат да се купят и локални млечни артикули, чийто период на валидност е единствено няколко дни. Бутилките с мляко и кефир имат депозитна стойност и могат да бъдат върнати в магазина.
Магазин за риба в Мурманск, 1976Семьон Майстерман/ТАСС
Консервите като цяло заемат голямо място във всеки магазин, без значение дали на юг или на север, и са евтини. Почти всички те са локално произвеждане. В доста градове има профилирани магазини за риба „Океан“, където може да се види още по-голямо многообразие от рибни консерви – от шпроти до червен и черен хайвер.
Хипермаркет в Сочи, 1971Рудолф Алфимов/Sputnik
В градските магазини постоянно липсва добра разфасовка месо и по тази причина на жителите на градовете им се постанова да вървят на локалните фермерски пазари, където месото е 2-3 пъти по-скъпо, в сравнение с в магазина. Въпреки това не всеки може да си го разреши, по тази причина си вършат котлети от нарязано месо от каквото намерят.
Магазин в Челябинска област, 1990
Веднага щом нещо се доставя в магазина, бързо се образуват дълги опашки. През 1990 година в страната е въведена купонната система, а напролет на 1991 година, заради паричната промяна, цените на храните в страната се утрояват. През декември 1991 година Съюз на съветските социалистически републики престава да съществува.
Опашка за захар, Москва, 1988
създател: ЕЛЕОНОРА ГОЛДМАН
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ




