Вярно ли е, че има различни видове осиновяване и че

Вярно ли е, че има разнообразни типове осиновяване и че в някои от случаите рождените родители си резервират някакви права?

П.К., София

Условията, процедурите и законовата основа за осиновяването могат да бъдат открити в настоящия Семеен кодекс (СК). От тях може да се разбере, че е допустимо да бъде осиновено единствено лице, което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години.

Друго основополагащо предписание е, че осиновяващият би трябвало да е минимум с петнадесет години по-възрастен от осиновявания. Разлика във възрастта не се изисква, когато брачен партньор осиновява рожденото дете на своята брачна половинка. Когато осиновяването се прави по едно и също време или поредно от двама съпрузи и за единия от тях разликата във възрастта е налице, не се изисква такава разлика за другия брачен партньор.

Основно предписание е и че не се позволява осиновяване сред родственици по права линия и сред братя и сестри. Семеен кодекс дефинира и че дядото и бабата или единият от тях могат да осиновят собствен внук, когато той е роден отвън брак или когато родителите или единият от тях е умрял. Съдът изслушва и другите дядо и баба на осиновявания. При искане за осиновяване на внук от дядото и бабата и по майчина, и по бащина линия съдът взема решение въпроса с оглед ползите на детето.

И тук стигаме до съответните въпроси. Според чл.100 от Семеен кодекс осиновяването може да бъде цялостно или ненапълно. Осиновяването е постоянно цялостно в избрани случаи. Това е по този начин да вземем за пример, когато осиновяваният е дете на незнайни родители или когато родителите са дали авансово единодушие за цялостно осиновяване. Същата е обстановката и в два случая на осиновяване без единодушие на родителите. При първия става дума за дете, настанено в обществена или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа. Тук се позволява цялостно осиновяване без единодушие, когато родителят в период до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред, без основателна причина не е изискал преустановяване на настаняването или смяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на родственици или близки по реда на Закона за протекция на детето. Тук настояването може да бъде направено и в производството за настаняване по правосъден ред, формирано съгласно Закона за протекция на детето. Вторият случай е, когато детето е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за цялостно осиновяване.

В останалите случаи осиновяването може да бъде цялостно или ненапълно. Видът се дефинира от лицата, чието единодушие се изисква по чл. 89 от Семеен кодекс. Това в другите случаи са осиновяващият, родителите на осиновявания, съпрузите на осиновяващия и на осиновявания, осиновявания, в случай че е навършил четиринадесет години.

Иначе при цялостно осиновяване сред осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите родственици - от друга, пораждат права и отговорности като сред родственици по генезис, а правата и отговорностите сред осиновения и неговите низходящи с роднините им по генезис се приключват. Съдът постановява да се сформира нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител. Актът се сформира от длъжностното лице по гражданското положение в общината, кметството или региона по непрекъснатия адрес на осиновителя, а когато осиновителите са двама - по адреса, посочен в правосъдното решение.

При ненапълно осиновяване пораждат права и отговорности като сред родственици по генезис единствено сред осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя - от друга, а правата и отговорностите сред осиновения и неговите низходящи с роднините им по генезис се резервират. Родителските права и отговорности минават върху осиновителя. Рождените родители дължат прехрана, в случай че осиновителят е в неспособност да я дава. Рождените родители не наследяват осиновения.