БНР проверка на фактите: Вярно е, че вносът на зърно от Украйна срина пазара
Вярно е, че вносът на зърно от Украйна срина пазара, сочи инспекция на БНР.
Твърденията не са част от съветската хибридна агитация у нас и се удостоверяват от статистиката.
На 22 юли 2022 година Организация на обединените нации и Турция подписаха съглашение за разкриване на безвреден морски филантропичен кулоар в Черно море. Чрез Черноморската самодейност за зърното към 800 кораба, цялостни със зърно и други хранителни артикули, са напуснали три украински пристанища. Към март тази година са изнесени над 23 милиона тона зърно и други хранителни артикули, сочат данните на Съвета на Европейския съюз.
Почти 49% от товара са били царевица, делът на пшеницата е 28%, а на слънчогледовите артикули – 11%. Зърното главно е било за разрастващите се страни, сочат данните на Съвместния координационен център на Черноморската самодейност за зърното.
Вносът на украинско зърно в България докара до внезапен спад в цените на пшеницата, царевицата и слънчогледа и българската продукция не може да бъде осъществена, споделят българските зърнопроизводители, които излязоха на митинги.
Твърдение: Украинският импорт на зърно срина българския пазар
Цените паднаха фрапантно, няма пазар за продукцията ни, разясниха протестиращите през март зърнопроизводители.
" Влиза украинската стока, ние не сме срещу тях. Трябваше да има кулоар, а тя остава в България. "
" В момента изкупната цена на продукцията ни е към 40% под себестойност. Измерено в слънчогледа, можем да приказваме за загуби от към 800 милиона лв.. В България за година се създават към два милиона тона слънчоглед. Не повече от 5-10% от него е осъществено досега. "
По данни на системата за агропазарна информация, поддържана на уеб страницата на Министерството на земеделието, преди украинския импорт на пшеница междинната цена на зърното у нас през предходната година е била от 515 лв. за звук през януари до 705 лв. за звук през юни. След това цените още веднъж потеглят надолу и през октомври доближават 630 лева/тон, а през ноември – 644 лева/тон и през декември още веднъж има спад до 570 лева./тон. (виж тук )
При маслодайния слънчоглед най-високата реализирана цена е 1713 лева/тон през април предходната година, при начало на годината с равнище от 1117 лева/тон. Сривът след украинския импорт в цената е през юли – 994 лева./тон, следват месеци с съмнения и годината приключва със междинна цена от 980 лв. за звук слънчоглед (виж тук ).
При царевицата наклонността е аналогична. Най-високата цена е през май – 624 лева./тон и до края на годината пада до 544 лева./тон (виж тук).
" Обезпокоителни са количествата зърно, съхранявани в складовете на територията на страната без опция за реализация и липса на търговия ", показва в отговора си до БНР от 4 април тази година по Закона за достъп до публичната информация земеделският министър Явор Гечев (виж тук).
Пред протестиращите зърнопроизводители край Горна Студена на 21 март министър Гечев съобщи:
" Половината от слънчогледа, който влезе в Европа, е в България. Не го споделям за опрощение, а в противен случай – тъй като Европейската комисия би трябвало да разбере, че солидарността е цялостна, тя не е поотделна. Твърдя, че страните, които са по-близко до Украйна, до спора, заплащат доста по-висока цена ".
Данните от Съвместния координационен център на Черноморската самодейност за зърното към 4 април сочат, че общият украински импорт на зърно е близо 26 милиона и 900 хиляди тона, като България е приела като последна дестинация 68 800 тона, Румъния – 685 000 тона, Гърция – 156 000 тона (виж тук).
Данните на Агенция " Митници " и на Националния статистически институт, предоставени на БНР по Закона за достъп до публичната информация, демонстрират, че максимален е натискът от безмитния украински импорт на зърно върху българския пазар при пшеницата. За първите три месеца на тази година украинската пшеница, импортирана у нас, е 470 900 тона, което е 24 пъти повече от цялата предходна година. При слънчогледа сме внесли 149 722 тона зърно, което е 16% от вноса за цялата предходна година. Данните за царевицата демонстрират, че тазгодишното количество на украинския импорт е 2372 тона и съставлява 14 на 100 от количествата за предходната година украинска царевица у нас.
След Черноморската самодейност за зърното българската страна е осъществила единствено една договорка за изкупуване на българско зърно, което може да се пояснява като поддръжка за българските зърнопроизводители.
Предоставените по ЗДОИ данни от Държавната комисия по стоковите тържища и борси (виж тук) сочат, че за предходната година на Софийската стокова борса е подписан един борсов контракт за доставка на хлебна пшеница. Той е бил на 5 октомври за 15 031 тона с цена от 719,50 лв. за звук. Купувач е Държавната организация " Държавен запас и военновременни ресурси ". Сделката е за 10,8 милиона лв..
Тази цена е доста над междинната пазарна цена за октомври, когато пшеницата у нас се е търгувала за 630 лв. за звук, сочат данните от Системата за агропазарна информация на Министерството на земеделието.
Изкупната цена на пшеницата спада и към средата на март е 483,50 лева./тон, при междинна цена от 605,40 лева./тон за същия месец на 2022 година
Продължаваме да внасяме украински слънчоглед. Цената пада и междинната за месец март е 885,00 лева./тон, като за същия месец на 2022 година е била на равнище от 1662,00 лева./тон (вижте данните от Министерството на земеделието тук, и тук, и тук).
Заключение
Твърдението, че украинският импорт на зърно у нас срина пазара, е ВЯРНО. Цените на царевицата, слънчогледа и пшеницата са по-ниски от месеците преди Черноморската самодейност за зърното, увеличени са и количествата на неосъществената българска продукция.
Твърденията не са част от съветската хибридна агитация у нас и се удостоверяват от статистиката.
На 22 юли 2022 година Организация на обединените нации и Турция подписаха съглашение за разкриване на безвреден морски филантропичен кулоар в Черно море. Чрез Черноморската самодейност за зърното към 800 кораба, цялостни със зърно и други хранителни артикули, са напуснали три украински пристанища. Към март тази година са изнесени над 23 милиона тона зърно и други хранителни артикули, сочат данните на Съвета на Европейския съюз.
Почти 49% от товара са били царевица, делът на пшеницата е 28%, а на слънчогледовите артикули – 11%. Зърното главно е било за разрастващите се страни, сочат данните на Съвместния координационен център на Черноморската самодейност за зърното.
Вносът на украинско зърно в България докара до внезапен спад в цените на пшеницата, царевицата и слънчогледа и българската продукция не може да бъде осъществена, споделят българските зърнопроизводители, които излязоха на митинги.
Твърдение: Украинският импорт на зърно срина българския пазар
Цените паднаха фрапантно, няма пазар за продукцията ни, разясниха протестиращите през март зърнопроизводители.
" Влиза украинската стока, ние не сме срещу тях. Трябваше да има кулоар, а тя остава в България. "
" В момента изкупната цена на продукцията ни е към 40% под себестойност. Измерено в слънчогледа, можем да приказваме за загуби от към 800 милиона лв.. В България за година се създават към два милиона тона слънчоглед. Не повече от 5-10% от него е осъществено досега. "
По данни на системата за агропазарна информация, поддържана на уеб страницата на Министерството на земеделието, преди украинския импорт на пшеница междинната цена на зърното у нас през предходната година е била от 515 лв. за звук през януари до 705 лв. за звук през юни. След това цените още веднъж потеглят надолу и през октомври доближават 630 лева/тон, а през ноември – 644 лева/тон и през декември още веднъж има спад до 570 лева./тон. (виж тук )
При маслодайния слънчоглед най-високата реализирана цена е 1713 лева/тон през април предходната година, при начало на годината с равнище от 1117 лева/тон. Сривът след украинския импорт в цената е през юли – 994 лева./тон, следват месеци с съмнения и годината приключва със междинна цена от 980 лв. за звук слънчоглед (виж тук ).
При царевицата наклонността е аналогична. Най-високата цена е през май – 624 лева./тон и до края на годината пада до 544 лева./тон (виж тук).
" Обезпокоителни са количествата зърно, съхранявани в складовете на територията на страната без опция за реализация и липса на търговия ", показва в отговора си до БНР от 4 април тази година по Закона за достъп до публичната информация земеделският министър Явор Гечев (виж тук).
Пред протестиращите зърнопроизводители край Горна Студена на 21 март министър Гечев съобщи:
" Половината от слънчогледа, който влезе в Европа, е в България. Не го споделям за опрощение, а в противен случай – тъй като Европейската комисия би трябвало да разбере, че солидарността е цялостна, тя не е поотделна. Твърдя, че страните, които са по-близко до Украйна, до спора, заплащат доста по-висока цена ".
Данните от Съвместния координационен център на Черноморската самодейност за зърното към 4 април сочат, че общият украински импорт на зърно е близо 26 милиона и 900 хиляди тона, като България е приела като последна дестинация 68 800 тона, Румъния – 685 000 тона, Гърция – 156 000 тона (виж тук).
Данните на Агенция " Митници " и на Националния статистически институт, предоставени на БНР по Закона за достъп до публичната информация, демонстрират, че максимален е натискът от безмитния украински импорт на зърно върху българския пазар при пшеницата. За първите три месеца на тази година украинската пшеница, импортирана у нас, е 470 900 тона, което е 24 пъти повече от цялата предходна година. При слънчогледа сме внесли 149 722 тона зърно, което е 16% от вноса за цялата предходна година. Данните за царевицата демонстрират, че тазгодишното количество на украинския импорт е 2372 тона и съставлява 14 на 100 от количествата за предходната година украинска царевица у нас.
След Черноморската самодейност за зърното българската страна е осъществила единствено една договорка за изкупуване на българско зърно, което може да се пояснява като поддръжка за българските зърнопроизводители.
Предоставените по ЗДОИ данни от Държавната комисия по стоковите тържища и борси (виж тук) сочат, че за предходната година на Софийската стокова борса е подписан един борсов контракт за доставка на хлебна пшеница. Той е бил на 5 октомври за 15 031 тона с цена от 719,50 лв. за звук. Купувач е Държавната организация " Държавен запас и военновременни ресурси ". Сделката е за 10,8 милиона лв..
Тази цена е доста над междинната пазарна цена за октомври, когато пшеницата у нас се е търгувала за 630 лв. за звук, сочат данните от Системата за агропазарна информация на Министерството на земеделието.
Изкупната цена на пшеницата спада и към средата на март е 483,50 лева./тон, при междинна цена от 605,40 лева./тон за същия месец на 2022 година
Продължаваме да внасяме украински слънчоглед. Цената пада и междинната за месец март е 885,00 лева./тон, като за същия месец на 2022 година е била на равнище от 1662,00 лева./тон (вижте данните от Министерството на земеделието тук, и тук, и тук).
Заключение
Твърдението, че украинският импорт на зърно у нас срина пазара, е ВЯРНО. Цените на царевицата, слънчогледа и пшеницата са по-ниски от месеците преди Черноморската самодейност за зърното, увеличени са и количествата на неосъществената българска продукция.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ