Вярно е, че полетът през 1961 г. на първия човек

Вярно е, че полетът през 1961 година на първия човек преодолял границата сред Земята и Космоса се е състоял не през Страстната седмица, а след православния – съгласно календара тогава на 9 април – Великден. Струва ми се, че не би било несвоевременно в тази връзка като допълнение да се означи (не единствено за днешните български граждани) и неоспоримия факт, че макар опустошителната за тогавашния Съюз на съветските социалистически републики война (1941-1945 г.) единствено 12 години след нея това е страната в света с изключение на в други сфери постигнала подобен връх и в науката и технологиите, довел до реализиране през 1957 година полета и на първия неестествен сателит на Земята. А дали с изключение на и по други съображения, като ас в пилотажа президентът реши да насрочи привикване на „ народните представители “ за конституиране на новоизбраното „ Народно заседание “ към час след изстрелването на първия от упоменатите полети в деня, разгласен като дата за честване на Международния ден на авиацията и космонавтиката – можем да гадаем!?

Като оставим настрани казуса от позиция на броя взели участие гласоподаватели в подбора на класираните за депутати по отношение на легитимността изобщо на следващия 49-ти така наречен парламент, още веднъж сме очевидци на подсилваната в т. ч. и от „ интелектуалци “ по децибели виканица по отношение на опцията или невъзможността за сформиране от него на едно или друго, каквото и да е държавно управление. Сякаш републиката е с държавно, а не парламентарно ръководство. Ярка проява, доколкото би могло да се приказва за някаква, освен политическа, просвета на всички ония, претендиращи за хайлайф, кадърен да ръководи днешна България. Независимо от събитието съгласно по-голямата или по-малка степен на ограмотяване и макар дългогодишната процедура, че въпросната каста не е мръднала на косъм от достигнатото в еволюционното ѝ развиване примитивно положение както вкупом, по този начин и поотделно на екземплярите от тая сбирщина. Обусловеният от инстинкта за принадлежност за оцеляване към едно или друго стадо от себеподобни инстикт явно към момента е много мощен и не разрешава освен на обособени самци или самки от примати даже да го надмогнат, доближавайки се до първи проблясъци за осъзнаване на това що е политическа общественост, състояща се от човешки същества. Да не приказваме за наличието и смисъла на такива понятия от висшата сфера на познанието като власт и ръководство, конституционно устройство и прочие Затова у представителите на упоменатата категория надвива стремежът от страна на един или различен само към домогване по какъвто и да е метод – със мощ или ловкост – до определяне на владичество като лидер на съответната паплач. А с такова държание някои „ по-безстрашни “ от тях в битката за оцеляване се пробват да се отнасят като узурпатори и към делата на човешката общественост. Свидетелство за което е и безочливата по своята безочливост поръчка на един от тия, че в случай че няма държавно управление няма да има и бюджет. Тоя миндибур с това всъщност не споделя нищо друго, като се изключи че не е мераклия да ръководи, а да господства. Така като елементарен, доколкото може да проумее той схваща парламентарното ръководство съгласно конституционната уредба. Т. е. предвождано от него като навалица „ парламентарно болшинство “ за избор на държавно управление, което да прави каквото му пристигна по негово и на подвластната му банда убеждение. Но парламентарно ръководство не значи това, а създаване на законова база за активността на каквото и да е държавно управление – формирано по парламентарен път (коалиционно или не, включително на малцинство), в т. ч. служебно. Защото без такава база, всякакво държавно управление би работило противоконституционно. Затова освен народните представители, а и определените от тях министър-председател и членовете на едно или друго държавно управление поотделно съгласно член 109 поставят клетвата по член 76, алинея 2 от Конституцията. Следователно това, което се съдържа в понятието парламентарно ръководство не е друго, а общото дело. Не на тоя-оня или, без значение определяно като партийно, на тая оная тайфа, котерия и т. п. Колкото до претендиращият не да ръководи, а да господства, най-меко казано очевидно не е дорасъл до възприемане конституционното устройство на републиката. С което, не само, може да се изясни запъването му в ината за изява като asinus asinorum in saecula saeculorum.**

__________________________________________________________________

* Първите думи на Юрий Гагарин в открития Космос

** най-великото магаре във вечността (или: магаре над магаретата през вековете)