Вярата в магическата сила на словото е вкоренена в едни

Вярата в магическата мощ на словото е вкоренена в едни от  най-хубавите български празници . Така обредите се построяват като такива и чрез националното поверие, че посредством благопожелания и редица алегорични ритуали светът и събитията към хората могат да бъдат изменени.

Годината се дели на  два съществени празнични цикъла - зимен и пролетен , които обгръщат цялото обредно творчество. Зимните празници са от 30 ноември (Андреевден) до 1 февруари.

Игнажден (20 декември) се счита за начало на коледните празници.  В предишното българите вярвали, че в случай че на Игнажден пристигна добър полазник (така се назовава първият гостенин), това вещае добра година. Тази религия била толкоз мощна, че в далечното минало фамилиите канели този, който се е считал за подобен и съотвтно е имал опит от предишни години. След като влизал в дома, той разбърквал въглищата в огнището, с цел да пренастрои годината. Полазникът правил редица други ритуали за изобилие.

В своята основа  българската фолклорна традиция  е сревнително единна - сходни ритуали се извършват на разнообразни празници. Най-често те са за здраве и изобилие.

Най-многобройни са  традициите и обичаите към Нова година  - обгръщат интервала от Бъдни вечер до първите дни на януари и са свързани със зимното слънцестоене. У доста нации съществуват обреди и празници, свързани с него, огромна част тях са езически. Пожеланията за изобилие и здраве са неотменна част от обредите.

В интервала от Коледа до Богоявление са т.нар Мръсни дни.  Това са дванадесет дни, през които водата е нечиста. През тези дни не би трябвало да се пере, нито да се мете. Никой не се е дами. Ако жена зачене тогава, то детето би трябвало да се лекува. Краят на този интервал настава с Йордановден, Ивановден и Бабинден. Тогава идва пречистването с вода, тъй като самата тя към този момент е актуализирана.

Някои от  традициите за Бъдни вечер  са се запазили през вековете и са достигнали до нас в своя " достоверен " вид. Обредните хлябове са неделима част от трапезата. А най-характерният от тях е боговата пита. Ястията на Бъдни вечер наложително са постни. Те се подготвят от стопанката на дома, като броят им би трябвало да е нечетен. На трапезата е редно да се сложи всичко, което земята може да роди. Това е първата „ кадена вечер ", наречена по този начин тъй като ястията се кадят.

Стопанинът на къщата е този, който разпалва огнището. Важна роля има и  бъдникът - дървен мъртвец на дъб или круша, който гори през цялата нощ . Това е и нощта, в която идват коледарите. Те се събират още на Игнажден, с цел да изберат станеник (водач). Сред тях той единствен може да е фамилен. Всички останали са ергени. Цяла нощ дружината обикаля домовете, пее и разнася своите благословии. След като напусне следващата къща, съгласно поверието в нея настъпват Мръсните дни.

За българите мъртвите са неразделна част от усещането им за света. Те имат вяра, че в опредени дни духовете им бродят из къщите, с цел да бъдат почетени. Затова и  трапезата в нощта на Бъдни вечер не се прибира , а се оставя подредена. Така живите демонстрират своето почитание и благоволение към умрелите.

През идващите дванадесет дни  из южните български села (около Кукуш, Енидже и Вардар) обикалят и играят русалиите . Това са мъже сред 20 и 40 години. Те имат собствен обичаен танц, който извършват, без да се допират с ръце. За разлика от кукерите обаче, те не са обредно маскирани. Мъжете имат свои ритуали, които извършват. Така да вземем за пример, в случай че видят болен човек, го прекръстват със сабите си, с цел да оздравее. Когато преминат Мръсните дни, дружината се завръща в своето село.

Освен русалиите, познати на юг, има и друга група със същото название. Тя обаче се подвизава в Северна България и играе за здраве и изобилие през месец май в една избрана неделя.
При българите  Нова година се е свързвала с Васильовден (Сурва, Сурваки) . Вечерта преди Сурваки била втората „ кадена вечер " - трапезата се кадяла, също както и на Бъдни вечер от стопанина на дома. На трапезата наложително участвала баница. В другите крайща на България тя носела друго име, само че на всички места в нея се поставяли дрянови клонки с пъпки - за здраве, изобилие, шанс.

Освен баница, домакинята омесвала ритуален самун , в който се слагала сребърна монета. Отличителното за този празник е, че се варяла свинска глава. По традиция от нея се приготвяла пача. Това е единственият български празник, на който месото се кадяло.

С празника се свързвали брачните гадания. Съществувало  вярването, че момите и момците би трябвало да запазят първия залък на баницата  и да го сложат под възглавницата. Ще се задомят за този, който сънуват през нощта.

На Васильовден (Сурваки) из селата обикаляли сурвакари  - млади момчета или ергени. Сурвакали освен домакините и челядта, само че и добитъка. Коренът на думата идва от „ сура " (сила, мощ). Този обред с е запазил и до през днешния ден. Извършва се със сурвачки - пръчки от дрян, украсени с вълна и сушени плодове. Потупвайки по гърба членовете на фамилията, сурвакарите насочат своите благопожелания за здраве и изобилие.

Васильовден се свързва още с ладуването  - бит, корените на който са в славянското минало. Свързва се с богината Лада - покривителка на брака и фамилията. Момите от селото се събирали и пускали пръстените си в казан с вода. Оставяли котлето цяла нощ да престои под трендафил. На идващия ден, до момента в който една от тях вадела пръстените един по един, останалите пеели песни, с които предричали коя мома за какъв момък ще се омъжи.

След Васильовден следват празниците  Йордановден и Ивановден , наричани още Водици и Бабинден. Те сe свързвали с водата и нейната пречистваща мощ. С тях настъпвал краят на Мръсните дни. Хората и добитъкът се къпели в реките за здраве.

В обредите от този интервал  откриваме такива, които припомнят за пролетните игри на момите и обвързваните с тях гадания за сватба и фамилен живот (като ладуването например). Това е по този начин, тъй като след пропъждането на Мръсните дни следва февруари - началото на пролетта, носеща със себе си новото начало.

 

lubov.spisanie.to

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!

Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html