Вярата, любовта, надеждата, доброто – дори истината – липсват. Не

Вярата, любовта, вярата, положителното – даже истината – липсват. Не участват измежду към 45 000 думи, чието значение е разяснено в едноезичния „ Тълковен речник на държавния език на Руската федерация “ на Санктпетербургския университет. Това не е елементарен указател. Написаното в него има силата на норма, а нарушаванията могат да бъдат глобени. Речникът е едно от четири издания за лексика, правопис и граматика на съветския език, които Москва разгласи напролет за наложителни.

Още при формалното му показване през май университетът акцентира, че този първи по рода си речник „ тъкмо дефинира какво значат думите, в кои сфери могат да се употребяват и къде използването им е неразрешена “. Ректорът отиде по-далеч: „ Речникът ще бъде удобен инструмент за реализиране на държавната политика по запазване и подсилване на обичайните съветски духовно-нравствени полезности “, съобщи Михаил Кропачов – разгорещен покровител на съветското навлизане в Украйна и деен участник в акции в поддръжка на президента Владимир Путин.

Формулировката „ запазване и подсилване на обичайните съветски духовно-нравствени полезности “ идва от декрет на Путин от ноември 2022 година В него се споделя, че тези полезности, „ излъчени от потомство на потомство “, са основа за единството на Русия, а против тях работят терористи, екстремисти, Съединени американски щати и други „ враждебни “ страни, задгранични организации, както и избрани медии, организации и персони в самата Русия.

Определенията към този момент са наложителни
Чрез идеологическо и психическо влияние, се твърди в указа, на хората в Русия се внушава „ непозната за съветския народ “ разрушителна идеология. Тя предизвиква нарцисизъм и порочност, отхвърля служенето на отечеството, креативния труд и „ позитивния принос на Русия към историята и културата на света “. Чрез „ агитация на нетрадиционни полови връзки “ задачата била разрушение на обичайното семейство. Отговорът, съгласно текста, би трябвало да бъде систематична държавна политика, в която най-важна роля има православното християнство.

Тъкмо към това се привързва и „ Тълковният речник “. В предговора се показва, че съдържа специфични избрания на основните понятия от указа на Путин. Те са направени „ под контрола на Министерството на правораздаването “ и съгласувани с Руската православна черква. Така в тълкуванията на понятия като живот, хуманизъм, достолепие, брак, национализъм, състрадание или колективизъм се появява пояснението, че става дума за „ обичайната съветска духовно-нравствена полезност “.

Дори образците за „ вярна “ приложимост на думи са пропити с препратки към указа. Под „ приоритет “ (странно маркиран като дума с немски произход) е даден откъс от документа: „ Приоритет на духовното над материалното “. Следва разяснение: това значи самопризнание, че същинското благополучие и задоволство не идват от материално благосъстояние, а от дълбоките връзки сред хората, учредени на приемането на водещото значение на духовните полезности, „ като вярата в Бога “.

Определенията от „ Тълковния речник на държавния език на Руската федерация “ са наложителни на всички места, където използването на съветски е уредена от „ Закона за държавния език “: в администрацията и съдилищата, в учебни заведения и университети, само че и в медии, реклама, кино, спектакъл, музика – съвсем на всички места, където езикът участва обществено. Различни тълкувания в учебници да вземем за пример към този момент не са възможни.

Речниците като инструмент за идеологическа агресия
Опитът да се контролира езикът посредством речници връща практики от руската ера. В Съюз на съветските социалистически републики е имало „ политически движен взрив “ в лексикографията, споделя езиковедът Михаил Копотев от Университета в Хелзинки. Причината, по думите му, била „ потребността да се колонизират други нации “, а речниците се превръщали в принадлежности за идеологическа агресия. Разликата е, че руските речници, макар функционалността си, били и значими научни достижения. Новият петербургски речник, твърди Копотев, издава „ поразително безгрижие “ – с голям брой пропуски и в действителност неточности. „ Ако това беше същински речников план, книгата в никакъв случай не трябваше да бъде оповестена “, споделя той. Реалната цел е друга: „ да трансформира езиковите правила в правни правила “.

Речникът на държавния съветски език се трансформира в речник на кремълската агитация. „ Авторитаризмът “ е разказан като „ най-ефективната форма на държавно ръководство в сложни времена за страната “. За демокрацията се споделя: „ В практиката на политическия живот в страните на Запада: форма на ръководство, при която жителите имат избрани права и свободи, само че държавните институции работят в полза на по-влиятелни структури. “ При „ режим “ образецът гласи: „ Киевски режим (в Украйна от 2014 година: открит модел на политическо управление, който съставлява опасност за главните права и ползи на рускоезичното население). “ Под „ единение “ – също оповестено за „ обичайната духовно-нравствена полезност “ – е обещано: „ Историческо единение на беларуси, руснаци и украинци. “

Включени са и думи като „ лимитроф “, които навлязоха всеобщо в съветските медии след пълномащабната експанзия против Украйна: „ В Европа на XXI век: за страна, употребена като буфер сред Западна Европа и Русия, неспособна политически, стопански и културно да бъде независима. “ Изрично се показват балтийските страни, Финландия и Полша.

Съмнението към този момент се санкционира
Подобни понятия – както и полезностите, пропагандирани от Путин – не подлежат на слагане под въпрос. Критичните медии бяха принудени да изоставен Русия най-късно след нападението над Украйна през 2022 година, а който дръзне да изрази подозрение в страната, рискува да бъде подложен на тежки репресии. Въпреки това речникът провокира звук и вътре в Русия малко след излизането си. Причината беше възбраната за цяла серия думи, необятно публикувани в разговорната тирада.

И до момента те съвсем не се показваха в медиите. Редките споменавания в публикации за речника бяха „ обезопасени “ със звездички в средата на думите. Забраната обаче може да се усети в киното, театъра, песенните текстове или стендъп сцената – точно там, където хората търсят отдушник и където към момента съществуват дребни ниши на културна независимост.

Забраната е дефинирана посредством определението на съветската дума „ циничен “ – означение за вулгарни и непристойни изрази, неприемливи в общественото пространство. „ Законът за държавния език “ лимитира използването им от близо 20 години. Досега обаче не беше ясно кои тъкмо изрази попадат в тази категория и правилото се прилагаше относително свободно. Речникът поставя завършек на това: „ с цел да се подсигурява спазването на възбраната “ са посочени четиринадесет словесни корена, чиято обществена приложимост към този момент е неприемлива. Сред тях попадат и думи от разговорния език за физиологични потребности и елементи на тялото.

Досега за ориентир служеше определението за „ четири общоизвестни думи “ и производните им – по този начин ги дефинира съветската медийна регулация „ Роскомнадзор “ през 2013 година В съветския език тези изрази имат необикновен статут: от тях се образуват голям брой производни, които съгласно подтекста могат да предават разнообразни нюанси – от изненада до извънредно пренебрежение. В Русия не е необичайност да се чуе по какъв начин продавачи на пазара или строителни служащи водят цели диалози, употребявайки точно този базов „ речник “.

Такъв език в никакъв случай не е бил считан за допустим. В Съюз на съветските социалистически републики върху него е имало цялостно табу. Именно по тази причина „ нецензурната “ тирада се популяризира в различната просвета: „ Някои интелектуалци я използваха на драго сърце, тъй като това показваше антисъветската им позиция “, споделя Копотев. След разпада на Съюз на съветските социалистически републики, още от края на 80-те години, този език стартира да навлиза в литературата, театъра, киното и текстовете на рок и рап реализатори. В всекидневието през днешния ден той е доста по-разпространен във всички обществени пластове, в сравнение с преди три десетилетия.

При Владимир Путин страната още от 2000-те се пробва да върне тази наклонност обратно. Медийният регулатор постоянно глоби или предизвестява медии, когато в материали се появят сходни думи. Преди дванайсет години на опозиционна новинарска организация даже краткотрайно бе лишен лицензът – макар че изразите бяха цитати от обществени изказвания. След появяването на речника, когато съветските медии оповестиха за фрапантно разширената листа със забрани, „ Роскомнадзор “ се опита да успокои обстановката: нямало нови ограничавания, всичко било както преди, нищо не се било трансформирало. Очевидно е било значимо реакцията да бъде туширана още в зародиш.

Правният статут на „ Тълковния речник на държавния език на Руската федерация “ обаче оставя малко място за подозрение: описът е годен. И по този начин има сериозна възможност изданието да се трансформира в още един инструмент за случайни репресии: неверна дума на обществено място или „ вярна “ дума с „ погрешно “ значение може да докара до наказване.

Остава въпросът дали това ще важи и за „ навални “. Владимир Путин по този начин и не произнесе името на убития в наказателна колония опозиционер Алексей Навални. Би било в негов жанр, в случай че тогавашният му съперник остане в паметта единствено като прилагателно, формирано от „ навал “ – купчина, насип. Речникът на режима дава за образец „ предпазване на картофи вкупом “ като „ вярна “ приложимост на „ навални “. | БГНЕС

---

Анализ на „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “ (FAZ)