Акад. Иван Илчев: Вярата е нещо, което е залегнало дълбоко, традиционно в душите на хората
Вярата е нещо, което е залегнало надълбоко, обичайно в душите на хората и което не се нуждае от теоретически обосновки. Това сподели акад. Иван Илчев - историк, някогашен ректор на Софийския университет, в предаването " Денят стартира с Георги Любенов " по Българска национална телевизия.
Страстната седмица е седмица на страданията на Исус Христос. Страданието има голяма роля в самосъзнанието, счита историкът. „ Неслучайно в християнската вяра има светци, каквито като предписание аз не зная да има в множеството други религии - хора, които са потърпевши за вярата си, за народа си, за езика. "
Акад. Илчев е част от Националния предприемчив комитет за отбелязване на 150-годишнината от Априлското въстание в Българската академия на науките.
" Аз приканих да погледнем на въстанието като част от общоевропейските и международни процеси във втората половина на XIX век - процеси на национално отделяне, процеси на демократизиране, които в доста случаи приключват с въстания. Като италианските въстания, примерно, които довеждат до обединяването на Италия, като въстанието на тайпините в Китай, като въстанието на сипаите в Индия, като критското въстание, в което военен опит набират значително от участниците в националнореволюционните битки в България. Така че това е една частица от тези процеси, които оформят света подобен, какъвто го виждаме в този момент ", изясни историкът.
Страстната седмица е седмица на страданията на Исус Христос. Страданието има голяма роля в самосъзнанието, счита историкът. „ Неслучайно в християнската вяра има светци, каквито като предписание аз не зная да има в множеството други религии - хора, които са потърпевши за вярата си, за народа си, за езика. "
Акад. Илчев е част от Националния предприемчив комитет за отбелязване на 150-годишнината от Априлското въстание в Българската академия на науките.
" Аз приканих да погледнем на въстанието като част от общоевропейските и международни процеси във втората половина на XIX век - процеси на национално отделяне, процеси на демократизиране, които в доста случаи приключват с въстания. Като италианските въстания, примерно, които довеждат до обединяването на Италия, като въстанието на тайпините в Китай, като въстанието на сипаите в Индия, като критското въстание, в което военен опит набират значително от участниците в националнореволюционните битки в България. Така че това е една частица от тези процеси, които оформят света подобен, какъвто го виждаме в този момент ", изясни историкът.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ




