Вярата е личен избор.Целта на изучаването й в училищене е

Вярата е персонален избор. Целта на проучването й в учебно заведение не е да бъде натрапена вярата на някого , тъй като тя е нещо извънредно персонално, а да се даде информация, с цел да не го научават децата от някого , който има пристрастно отношение към религията, и да се получава несъответстваща информация. Това сподели българският патриарх Даниил пред публицисти в Кюстендил на въпрос за въвеждането на религията в учебно заведение.

Българският патриарх моли да се предпазят децата от подправени вести за вярата.

„ Лоши ли са църковните хора – екзарх Антим църковник, неприятно ли е направил нещо за България, отец Неофит Рилски неприятен човек ли е бил? Толкова дейци – църковници, неприятни хора ли са, се запитвам. Тогава за какво да не срещнем децата по какъв начин са живели те , в какво са вярвали, каква философия на живот са изповядвали тези хора. Този комунистически, този болшевистки, атеистически нрав не мога да го схвана за какво още продължава у хората, сподели патриарх Даниил, съобщи Дарикнюз.бг.

Той уточни, че следва публичен спор, в който да се разсеят недоуменията на незнанието, да се изговори това и да се види, че децата няма да бъдат натоварени ненужно.

" Има работна група от Министерство на образованието, от Светия синод, да се уточняват и детайлизират нещата. Действително от няколко социологически проучвания 57 % от популацията поддържа въвеждането на вяра като част от постоянната стратегия в учебните заведения и това ни радва ", сподели още патриархът.

Българският патриарх посочи, че когато предметът влезе в постоянната стратегия, ще имат опция за родители, които не изповядват никаква религия, децата им да учат друга дисциплинираност, с цел да се срещнат с друга ценностна система или религиознание, с което да получат общ обзор върху вярата или ще имат опция за различен предмет.

Нашата цел по време на поста и покаянието е да се отречем от егоистичните, горделивите намерения, сребролюбивите намерения, действия и стремежи, само че не да бездействаме, а действайки, да се научим да вършим положителни каузи, да живеем с дружелюбно сърце. Това е действието на любовта в индивида. Това сподели в църквата „ Св. Димитър “ в Кюстендил българският патриарх Даниил, който отслужи дружно с Велбъждския свещеник Исаак и духовници от Кюстендилска духовна околия Преждеосвещена Света литургия.

Властолюбието, чревоугодничеството не водят до задоволство, а предизвикват гибел за душата, само че когато с вярата се борим с нашите пристрастености, стартира Божията берекет да работи в нас и да привежда в мир духовните ни сили, да дава на разсъдъка смисъл, да просветлява мозъка ни, сподели патриархът. Това е пътят на спасението в долината на рева, която ни води към спасението, уточни той.

Светата православна черква е определила тези дни на пост за смирение. Покаянието е нужно, с цел да можем да излезем от това плачевно греховно положение, в което се намираме. Състояние, което се разказва в Светото писание като „ котловина на рева “, „ котловина на смъртна сянка “, място, в което всички индивиди сме обхванати от прегрешението.

„ Тази думичка звучи неразбираемо за доста индивиди през днешния ден , само че директно разследване от прегрешението е гибелта. Смъртта не е единствено това, което виждаме като последна развръзка на нашия живот, с физическото делене на душата от тялото и с безжизнеността на тялото. Проявленията на гибелта се следят и в самия ни живот. Има и подобен израз – " жив труп “, сподели патриарх Даниил.

Той уточни, че един от признаците за това е човек да не може да откри покой - човек да вижда, да осъзнава действието на лъжата, на неистинността, на лицемерието в себе си. Винаги да търси за себе си положителното и богатството, което желае всеки човек, и в това време, с каквото и да се съприкоснови или съчетае индивидът, този блян да остава незадоволен и страданието да съпътства индивида през целия му живот, до момента в който най-после види своето изтощение и настъпи окончателната развръзка. Действието на пристрастеностите, действието на прегрешението, ние вкусваме и изпитваме страданието на гибелта още в този живот, уточни българският патриарх.

„ Човек, който е изпълнен с ненавист, не може да откри покой. Човек, който е изпълнен с двуличие, увъртане, който се пробва да получи нещо за себе си за сметка на други индивиди, като мисли, че по този метод ще получи някакво задоволство, доброта за себе си, се оказва, че този плод на прегрешението е горчив и той подлютява съвестта му и той не може да откри покой “, сподели още патриархът в проповедта си.

Смъртта работи в нас, само че бог Иисус Христос за това пристигна – да ни върне още веднъж това, което загубихме при грехопадението, да върне индивидите още веднъж при Бога, добави той.

Българският патриарх описа, че в живота си се лутаме сред прегрешението, покаянието и зова към Бога.

„ Господ ни е дал тази опция и ние да побеждаваме прегрешението и да се изпълва душата ни с Неговия берекет. Има израз измежду индивидите – ето, той е добър човек, само че това е релативно разбиране. Добър човек, обаче обича ли Бога, тъй като по човешки тези понятия за добрина и правдивост са доста разтегливи “, сподели още той.

Той посочи, че доста постоянно, когато сме постъпили незаслужено, правейки нещо неприятно, желаеме да го скрием и да не се знае за това, не желаеме да страдаме от последствията и се крием, като уточни, че това е действието на прегрешението у индивида.

Ако има смирение и превръщане към Бога, с искане за амнистия, тогава виждаме какъв брой пълноценно работи за нас Божията берекет в сърцата и душите ни, сподели патриарх Даниил.

„ От единствено себе си човек, колкото и да се старае да бъде добър, в случай че не съобщи себе си в Божиите ръце, то в дъното на душата остава егоизмът. Човек постоянно мисли за себе си като освен това от останалите. Ако не предадем себе си на Божиите ръце и не повярваме същински, не кажем: Господи, да бъде твоята воля, не моята, не се поклоним пред Бога, вътре в нас постоянно остава тази горделивост, която ни кара да мислим, че сме повече и заслужаваме повече от другите индивиди “, сподели още патриархът пред събралите се в храма миряни.

Той посочи, че до момента в който не се отречем от своя нарцисизъм, самолюбие, от умуването по въпросите на вярата и не приемем това, което Господ ни е споделил, то постоянно това би трябвало да ни приказва, че в нас работи прегрешението. Патриархът прикани, откакто се приобщим с Бога, след смирение да се стараем да пребъдваме в молитва, в положителни каузи и това да стане методът ни на живот.

Патриархът напомни притчата за св. Нектарий Егински, който изискал от Бога да го лиши от възприятието за усет, срещу чревоугодието, само че получил подарък на проницателност. „ По време на коронавирус пандемията мнозина изпитаха това възприятие на липса на усет, за безвкусна храна “, напомни патриарх Даниил.

Благодарност за визитата в Кюстендил и опцията да се помолят дружно и да получат Патриаршеско благословение, изрече Велбъждският свещеник Исаак от името на свещениците в околията.

„ За нас вашите слова са като да черпим истина от източник с вода, която да удовлетворява нашите потребности “, сподели свещеник Исаак.

От 17:00 часа българският патриарх ще отслужи малко повечерие и четвърта публикация на Богородичния акатист в храма " Успение Богородично " в града. Днес ще се състои и свещеническа конференция за свещениците от Кюстендилска духовна околия.