Вяра. Вяра в собствените сили, в предначертания път, в съдбата.

Вяра. Вяра в личните сили, в предначертания път, в ориста. Вяра, че всички са равни и направеното положително ни извисява. Вяра, че изборът, който вършим е блажен. Именно тя води Текпетей в магията наречена живот.

" Влюбих се в играта, когато бях доста дребен. Ритах всяко нещо, което наподобява на топка. Осъзнах, че може би това е нещото, с което желая да се занимавам. Един треньор по футбол видя, че имам гений и сподели, че ще стартира да ме тренира, да усъвършенства качествата ми. Баща ми беше огромен почитател на футбола и доста поддържаше моята пристрастеност, както и сестра ми, само че майка ми беше срещу. Тя знаеше, че имам огромен капацитет и искаше да стана лекар. Знаете - майките ни постоянно желаят най-хубавото за нас ", стартира той.

" Казах й, че няма да оставя учебното заведение настрани, само че ще играя и футбол. Веднъж тя ми беше споделила, че желае да се прибера вкъщи бързо, само че аз имах значим мач. Отправих изстрел към вратата, само че майка ми се появи на терена и стартира да дърпа ръката ми, с цел да ме извади от игрището. Но в този миг всички тима започнаха да я убеждават, че съм най-хубавия състезател на терена и би трябвало да ме остави и последователно стартира да приема избора ми ", добави футболистът на Лудогорец.

Германия и престоят му в Шалке 04, Фортуна Дюселдорф и Падерборн открива за него непознати хоризонти, посредством които научава скъпи уроци и изковава професионалиста в себе си, а постигнатото е още по-ценно, тъй като е в името на фамилията и неговия татко, който го направлява, въпреки и от високо.

" Мечтата ми беше да играя футбол в Европа. Когато дойдох в Германия, всичко беше.. по какъв начин да се изразя - ТРАГЕДИЯ. Беше мъчно, тъй като валеше сняг, а аз виждах сняг за първи път в живота си. Умираха от мраз макар всички облекла, които носех и трябваше да покажа най-хубавото от себе си, с цел да заслужа място там. Но аз в никакъв случай не се предавам. Казах си - хей, това е твоето бъдеще, остави всичко отрицателно и просто дай всичко от себе си. Баща ми към този момент не беше измежду живите и аз желаех да реализира това в негова памет. Толкова доста страсти бушуваха в мен и имам вяра, че по този начин е било писано. В Германия се научих на дисциплинираност ", съобщи той.

И по този начин до Разград и Лудогорец, мястото, което ганаецът назовава собствен дом и тимът, който дефинира като семейство.

" Мои другари ми бяха споделили, че България е хубава страна. Тук можеш да играеш футбол на високо равнище. Казах си, че ще опитвам. Дойдох тук и самичък се убедих в казаното от тях. България разполага с толкоз красива природа. Благословен съм да бъда тук. Тук срещнах толкоз хора, които бяха подготвени да ми оказват помощ с всичко належащо. Много другарски настроени. Те имат почитание към теб, без значение от произхода ти. Две години по-късно тимът и клубът към този момент са част от моето семейство. Ценя ги доста. Това е отбор, в който всички са фокусирани единствено върху успеха. Тази спомагателна мотивация, този метод на мислене въздейства доста позитивно на всички играчи, прави ги по-силни. Щом си тук, значи се бориш за триумф. Това би трябвало да е единствената концепция в главата ти ", сподели футболистът на Лудогорец.

Повече за мнението на текпетей за футбола в България, както и за неговия път в този спорт, може да видите във видеото!