ВXXI век всичко работи в посока животът да е максимално

ВXXI век всичко работи в посока животът да е оптимално улеснен и удобен. Всичко ни е „ на една ръка разстояние “, а и да не е – има всевъзможни превози: от всевъзможни МПС-та до ховърборди даже. Ховърборд, за който не се е досетил е електрически скейтборд и най-нелепата ми среща с такава джаджа беше да видя юноша да „ разхожда “ кучето си с него в парка. Като разхожда е в кавички, тъй като не съм сигурна, че мога да нарека тази активност разхождане, написа 10-те.

С това желая да кажа, че до момента в който в миналото се е налагало да се прави тежка работа по полето, да се изминават дълги дистанции за транспорт на информация, да се ловува за набиране на храна и в всекидневието напредването от точка А до точка Б да е ставало най-вече пешком, то през днешния ден не ни се постанова даже да качим 5 стълби пешком, тъй като има ескалатор, а и асансьор.

Е, добре, само че до какво води това? Сега ще обясня в резюме, под формата на 10 аргументи, от които, уповавам се, най-малко една ще успее да ви накара през днешния ден да повървите или да се раздвижите, под каквато и да е форма.
Затлъстяване и здраве
Във времена на прекомерна приемливост се научихме да споделяме „ не го съди, че е по-пълен, може да има някакво заболяване “, само че е потвърдено, че в действителност не са доста болесттите, които водят до повишаване на килограми или компликация при смъкването им. Не споделям, че би трябвало да сме жестоки към по-пълните хора, само че би трябвало някак си за тяхното здраве да ги подкрепим по пътя към съкращаване на непотребните килограми. Точно тъй като те са животозастрашаващи и като някои най-ясни образци мога да изкажа обстоятелството, че непотребните мазнини в организма затрудняват работата на сърцето и органите, а килограмите, които са допълнително, износват ставите и сухожилията.
Превенция на редица болести
Като стартираме от диабет, рак, сърдечно-съдови, щитовидна жлеза, та стигнем до форми на меланхолия и синдром на хроничната отмалялост, разбираме, че придвижването съумява да ни защищити както от разболяване на тялото ни, по този начин и на мозъка ни. Това е потвърдено в редица проучвания, провеждани в годините, само че и доста ослепителен образец е информацията по какъв начин изредените болести са наречени „ болести на ХХ-XXI век “, тъй като, както към този момент прецизирах, преди години придвижването е било неотменна част от всекидневието на хората.
Пестене на средства
Бензин, газ, дизел или всякакво гориво. Изгаряш 2-3-5 л гориво, с цел да изкараш колата от гаража, да се придвижиш с нея и да я паркираш и то… до фитнеса. Не разбирам? Нали концепцията на фитнеса е да се раздвижиш, ето един добър претекст да стигнеш до такава степен пешком. Тъкмо няма да имаш потребност от 20-минутно загряване на пътеката. В последна сметка, когато започнеш да оставяш колата повече в гаража и да раздвижваш колелото или краката си, ще усетиш по какъв начин ти остава и някой спомагателен лев, който можеш да изразходваш за нещо, за което „ все не ти остава “.
Опазване на околната среда
Друга моя доста обичана и болна тематика. Земята има запас, който човек употребява, и след използването би трябвало да изчака и надлежно подкрепи, колкото може този запас да се възвърне. От 2018 година индивидът е в екологичен дълг или казано по-просто – изчерпил е повече, в сравнение с Земята ще успее да възвърне. Та… замислете се – при всяко натискане на копчето на асансьора, всяко запалване на колата, всяка доставка до адрес или всяко „ пробуждане “ на ескалатора… Това са единствено някои образци, те могат да бъдат многочислени и съм сигурна, че всеки четящ съумя да ме добави и с нещо от себе си.
Наслада от придвижването
Отново потвърдено не един път или два пъти: придвижването под формата на подготовка, бягане навън, разходка в парка и така нататък отделя хормон на щастието. Понякога сте го усещали като „ горделивост “ от добре направена подготовка, като благополучие от пълноценното разхождане със събеседника ви или като разформироване и запълване с сила след бягане измежду красивата природа в някоя околност, плаж, гора…
Дълголетие
Тук още веднъж като аргумент мога да дам многочислени изследвания за връзката сред дейното придвижване и дългия и пълностоен метод на живот, които потвърждават, че колкото повече се движим, толкоз повече удължаваме дните си. Както и тяхното качество. Много постоянно динамичността в битието ни ни избавя от това да „ легнем на легло “ или да сме в тежест на околните си в старческите ни години.
Предотвратяване на умората
Телата ни са една велика машина! И те като една кола да вземем за пример не се ли употребяват постоянно се скапват неимоверно. Ние сме направени да се движим – не го ли вършим, се самоунищожаваме. Пример за това е, когато един мускул не се употребява, той атрофира. Та по този начин, с цел да предотвратим умората, би трябвало да се зареждаме с придвижване. Няма по какъв начин да не сте наясно, че колкото повече се залежаваме, толкоз по-уморени се усещаме. Ако до момента сте се чудили за какво, ето към този момент разбрахте повода.
Спортна форма
Единственият метод да изглеждаме добре за лично самочувствие и с цел да радваме окото на другия пол е като упражняваме. Да, вярното хранене също играе доста значима роля, само че то не ни дава тези мечтани извивки, който спортът и тренировката могат да ни дадат. А тези, които се снабдяват с тях „ наготово “ с интервенции, препарати, филъри и така нататък, с изключение на неестествен тип, рискуват и личното си здраве и сигурност.
Ще те накара да промениш нездравословните си привички
Много, доста постоянно, откакто човек включи придвижването като неизменима част от метода си на живот, той вижда, че автоматизирано трансформира нездравословните си привички. Редуцира или изцяло отхвърля цигарите, алкохола, нездравословната храна и други неразрешени или нежелани неща, които приема. По-този метод той усъвършенства стандарта и метода си на живот и това става някак си гладко и естествено. Не е нужно да тества волята си, той просто знае и усеща, че това е верният път и върви по него.
Промяна на мирогледа, изчистване на съзнанието
Хората, занимаващи се със спорт, или най-малко тези, влюбени в придвижването, са „ една друга порода индивиди “. При тях съзнанието и мъдростта са някак по-изявени, липсват отрицателни черти като злоба и експанзия и доминират такива като героизъм, отговорност, берекет, организираност. Това при спортистите приписвам на правилата, на които треньорът ги учи още при стъпването в залата и построява и надгражда до последната подготовка. А при тези, които го вършат за здраве, приписвам на обстоятелството, че грижата и любовта към себе си те карат да загърбиш неприятните черти в характера и да наблегнеш на положителните.