Вулканичната пръст под Рупите пази пламъка на древността и тайна

Вулканичната пръст под Рупите пази пламъка на древността и загадка енергийна мощ

В подножието на Пирин, там където долината на река Струма се разстила под мекото южно небе, лежи една от най-странните и най-енергийни български планини - Кожух. Тя не се извисява гордо като Рила или Родопите, не е надълбоко в планинските глъбини, а като че ли се е свила непретенциозно до реката. И въпреки всичко, макар ниския си растеж, тази планина носи бездънен отпечатък в геоложката и духовната памет на България. Вулканична по генезис, само че жива в своето лъчение, Кожух е място, където земята още диша, а тишината приказва повече от думите, написа Стандарт

История на 2 милиона години

Планината Кожух е едно от редките вулканични формирания в България. Нейната история стартира преди към два милиона години, когато земните глъбини в региона на днешна Югозападна България изригват и изливат своята разтопена лава на повърхността. Тогава се образува куполът на Кожух - необработен и хубав, с формата на извърнат кожух, откъдето идва и името му. Днес върховете му не надвишават 280 метра над околната низина, само че в недрата му към момента се усеща топлината на тогавашния огън. Геолозите споделят, че това е " латентен вулкан ", само че локалните хора имат вяра, че той единствено почива и пази сърцето си живо.

Когато човек застане на скатовете на Кожух, усеща особеното успокоение на това място. Земята под краката е топла, а въздухът е кондензиран с аромат на минерали и сяра. Камъните, червеникави и порести, издават античния си генезис от застинала лава, трансформирала се в твърда канара. През летните вечери, когато слънцето залязва зад Пирин, скатовете на Кожух светят в оранжево-червено, като че ли вулканът още веднъж се разсънва. Но този път не с пламъци, а с тиха, топла сила, която обгръща всичко в близост.

За геолозите Кожух е извънреден обект, образец за късен вулканичен развой в рамките на Балканите. Но за хората от Петрич и близките села това е свещено място, заредено с живот. Те споделят, че тук земята не е мъртва, а диша по-бавно.

Горещите извори на живота

В подножието на Кожух, в местността Рупите, земята приказва на своя език посредством водата. От недрата й бликат минерални извори с температура до 75 градуса. Това е едно от най-горещите залежи в България, излишък от вулканичната интензивност, която в миналото е разтърсвала района. Минералната вода тук е богата на силиций, натрий, флуор и редица микроелементи, които имат мощно лечебно деяние при болести на кожата, ставите и нервната система.

Рупите от дълго време са известни като място на обновяване, както на тялото, по този начин и на духа. Водата изпарява тънка мъгла над земята, която изключително в хладни утрини основава чувство, че планината пуши. Точно тази пара е една от аргументите мнозина да усещат мистичното лъчение на местността. Лековитите извори са предпазена естествена забележителност, а регионът е включен в екологичната мрежа Натура 2000.

Посетителите постоянно идват тук освен поради здравето. Мнозина настояват, че усещат особена осцилация, като лек ток, който минава през тялото, когато се приближат до водата. Езотерици свързват това с геотермалните процеси в дълбочина, други пък с необяснимата сила на мястото. Каквато и да е повода, едно е несъмнено и то е, че Рупите имат мощ, която не се подчинява на елементарните закони на природата.

Струма и долината на плодородието

Планината Кожух е част от пейзажа на долината на Струма, която от епохи е път на живот, култури и нации. Реката, една от най-важните на Балканите, обгръща планината от изток и юг, като оформя живописни меандри и скални откоси. Тук земята е плодородна, напоена и плодородна. От ранна пролет до късна есен по крайбрежията на реката порастват смокини, нарове, даже маслинови дръвчета - растения, които рядко се срещат в други елементи на България.

Микроклиматът на региона е съвсем средиземноморски. Снегът тук е необичаен посетител, а зимата е къса и мека. Затова Кожух и близките села се радват на богато биологично многообразие. По скатовете на планината могат да се срещнат ароматна лавандула, жълт равнец, а по каменистите пътеки се крият мудни костенурки и блестящо оцветени гущери. Именно тази комбинация сред южно слънце и вулканична почва трансформира региона в естествена лаборатория.

В античността тук са прекосявали тракийски и римски пътища, а археолозите нееднократно са откривали следи от антични селища, употребявали минералните води и плодородната земя. Днес реката продължава да дава живот, а Кожух да пази тишината над нея.

Рай за орнитолозите

Кожух е парадайс за орнитолозите. Малката планина и топлият климат я вършат едно от най-богатите на птичи типове места в България. Тук се срещат над 100 типа пернати, измежду които червенокрилка сврачка, синявица, орел змияр, ястреб, сокол друмник и бухал. Някои от тях гнездят в скалите, други употребяват региона като спирка по пътя на огромните миграции сред Африка и Европа. През пролетта небето над Рупите се изпълва с кръжащи ята, които рисуват живи фигури върху фона на вулканичния купол.

Орнитолозите разказват Кожух като " натурален бдителен пост на Балканите ". От върха му може да се види съвсем целият път на птиците по долината на Струма. Въздухът е топъл и изсъхнал, ветровете са слаби, което основава идеални условия за полет. Това е едно от дребното места, където човек може да следи по едно и също време водни, горски и планински типове.

Туризмът тук се развива деликатно, с цел да не наруши този нежен баланс. Все повече хора идват със своите бинокли и фотоапарати, с цел да запечатат моментите, в които природата разпростира крилете си. Понякога, когато слънцето залезе, се чува единствено песента на птиците и ромоленето на водата. И в този момент Кожух се трансформира в място, където небето допира земята.

Там, където пророчицата откри силата си

Нито вулканът, нито реката, нито птиците са създали Кожух толкоз прочут, колкото дамата, която избра да живее тук. Пророчицата Ванга откри в Рупите своя дом и своя покой. Тя вярваше, че силата на земята под Кожух й дава мощ. " Тук е силата ми, тук земята приказва ", споделяше тя на своите гости. Именно по тази причина избра това място и за своя безконечен дом.

Днес в подножието на планината се издига храм-паметникът " Св. Петка Българска ", издигнат по нейна концепция. Комплексът, потопен в зеленина и тишина, включва дребни езерца, каменни алеи и скромната гробница на пророчицата. Мнозина идват не от набожен дълг, а от потребност да усетят спокойствието, което излъчва това място. Дори скептиците признават, че в Рупите има нещо друго - една особена тишина, в която човек стартира да слуша личния си глас.

Според локалните поданици планината пази Ванга, а пророчицата пази планината. Те споделят, че всяка вечер преди залез Кожух като че ли се оцветява в меко златисто зарево - знак, че земята и духът още беседват. Камъните, застинали от лавата преди хилядолетия, не престават да излъчват топлота. И може би по тази причина Кожух не е просто планина, а жив организъм, който е част от тялото на България, и в който тупти невидимо, само че действително сърце.

Символ на безконечния кръговрат

Днес Кожух остава непретенциозен по височина, само че популярен по значение. Тя е знак на безконечния кръговрат, на разрушението и възраждането, на огъня, който ражда живот. Природата тук не е дива и недостъпна, а близка и гостоприемна. Минералните извори лекуват, реката храни, въздухът въодушевява. За туристите Кожух е знамение на геологията, за учените е скъп пример, за вярващите е място на силата.

Но за всеки, който един път е застанал на нейния скат, остава едно чувство и то е, че земята тук приказва безшумно, само че ясно. Че някъде под повърхността към момента пулсира топлината на античния вулкан, а над нея е топлината на човешката религия. И че Кожух е не просто планина, а живо удостоверение, че природата в никакъв случай не умира, а единствено сменя гласа си.