Много шпиониране за нищо
Вучич е добър шоумен и не толкоз добър политик
- Белград не харесва посоката, в която пое Скопие след рухването на режима на Груевски, и го демонстрира по муден и нездравословен метод.
- Цялата история е некадърен опит на Белград да измести фокуса от аферата със сръбските шпиони в Скопие.
- Скандалът няма толкоз общо с Македония, колкото с съветското въздействие в Белград и задънената улица, в която е Сърбия във връзка с Косово. Още по тематиката
Договорът с Македония е наложително изискване България да успее да остави позитивен отпечатък на Западните Балкани
21 юли 2017
Външният министър на Македония пред " Капитал "
22 юни 2017
Правителството на Зоран Заев стартира атака за разблокиране на договарянията с Европейски Съюз и ускорено влизане на Македония в НАТО
15 юни 2017
Протестиращи щурмуваха Народното събрание, има ранени депутати. Президентът свика среща с политическите водачи за разрешаване на обстановката
28 апр 2017
Конфликти като тези от 90-те наподобяват малко евентуални, само че корумпираните елити, икономическата невъзможност и загубата на европейската фантазия вещаят тъмно бъдеще
7 апр 2017
Лидерът на опозиционната македонска партия СДСМ пред " Капитал "
7 апр 2017
Амнистията за забърканите в абсурда с подслушванията вкара Македония в нов и рисков стадий на политическата рецесия
15 апр 2016
Заместник-председателят на СДСМ пред " Капитал "
22 май 2015
Лидерът на Демократичния съюз за интеграция пред " Капитал "
22 май 2015
Разделението в Македония е политическо, не етническо. Но това не го прави по-малко рисково
15 май 2015
Докато ръководещи и съпротива в Македония се замерват с компромати и обвинявания, страната завива във все по-неприятна посока
21 фев 2015 Ако погледнете първите страници на проправителствените сръбски таблоиди от вторник заран, евентуално ще изтръпнете, че стартира нов балкански спор. " Заев разгласи война на Сърбия " и " Дипломатическа война: братът Заев ни заби нож в гръба " са единствено част от заглавията в явно синхронизираната медийна атака против по-малкия комшия. Тя идва, откакто в неделя Белград изтегли целия състав на посолството си в Скопие. А на идващия ден, след часове цялостна липса на информация, сръбският министър председател Александър Вучич изясни внезапния дипломатически ход с " доказателства за доста офанзивни разследващи дейности против сръбски институции " и загадъчно загатна за интервенция на " непозната мощ ".
Официално Скопие резервира успокоение и отхвърли. Македонският министър председател Зоран Заев беше безапелационен, че страната му не е направила " нищо против Сърбия ", а външният министър Никола Димитров добави, че " единствената атака на Македония е в разширението на контактите на Балканите. В тази тенденция е Договорът за добросъседство с България, взаимното съвещание с държавното управление на Албания, както и визитата в Гърция ". Скопският " Свободен щемпел " пък възкликна: " Веднъж и ние да ги шпионираме! "
След гръмотевичното начало към сряда абсурдът стартира да утихва. Вучич и Заев най-сетне стопираха да си поддържат връзка през медиите и се чуха по телефона, сръбският външен министър Ивица Дачич също одобри диалог с македонския си сътрудник Димитров (който твърди, че от неделя го е търсил безрезултатно няколко пъти) и прозвучаха успокоителни уверения за " другарски връзки " и разрешаване на несъгласията с разговор.
Едно от обясненията за дипломатическо-шпионската пушилка е недоволството на Сърбия, че Македония може да поддържа участието на Косово в ЮНЕСКО. Това в действителност е версията, която интензивно подсказват Вучич и Дачич. Но по-вероятната причина е, че причина в действителност няма и се разиграва спектакъл. Просто Белград не харесва посоката, в която пое Скопие след рухването на режима на някогашния министър председател Никола Груевски. И го демонстрира по муден и нездравословен метод. " Тази рецесия е напълно създание на Вучич. Очаквам деескалация и никакви последици. Цялата драма е ненужно раздута ", отбелязва пред " Капитал " Деян Анастасиевич, разседващ публицист от белградския седмичник " Време " и създател на сп. Time.
От Сърбия, без обич
Не е съвпадане, че връзките сред Скопие и Белград започнаха да се утежняват към идването на власт на новото македонско държавно управление и най-много след " кървавия четвъртък " на 27 април, когато нападателна навалица нахлу в Народното събрание и остави белег на челото на бъдещия министър председател Заев. Стана ясно, че по време на трагичната нощ на погрома вътре е бил сръбският представител на спецслужбите в посолството в Скопие Горан Живайлевич.
Месец по-късно изтече отчет на македонските служби за дейните мероприятия на съветските и сръбските сътрудници в страната, описващ в детайли активността на Живайлевич, на водача на сръбската партия в Македония Иван Стоилкович и на депутата от партията на Вучич Мирослав Лазански. Пикът на смразяването пристигна с изказването на Ивица Дачич, направено по време на аудиенция в Атина, че признаването на Република Македония под конституционното й име от страна на Белград е било " неточност ". След разгарянето на дипломатическия скандал в този момент Дачич заплаши, че Сърбия може да преразгледа решението си за името.
Само един скандал не стига
" Каквото и да се е случило в действителност в Скопие, изтеглянето на целокупния екип на посолството е дипломатическо дилетантство и измамничество, присъщо на бананови републики. " Така дефинира в Twitter протичащото се някогашният сръбски външен министър Вук Йеремич.
Според Тена Прелец, докторант в политическия факултет на University of Sussex и откривател в London School of Economics, решението на сръбското държавно управление да раздуха толкоз обществено нещата и дирижираната офанзива на сръбските таблоиди против Македония ясно демонстрират, че Белград не е благополучен от промяната на властта в Скопие. " Премисленият и зрял ход би бил да се употребяват дипломатически канали за споразумяване на въпроса или най-малко да го проучат, преди да пресечен дипломатическите връзки и да разпалят медийна нервност. Така човек не може да не си намерения, че наличието на корумпирана националистическо-популистка " остаряла армия " отпред на Македония беше комфортно за Белград (а евентуално и за Атина). Най-малкото тъй като, с изключение на другото, гарантираше, че участието на Македония в Европейски Съюз и НАТО остава доста далечна, съвсем невъзможна вероятност. Сега с новото държавно управление, с разведряването на връзките с България и с обстоятелството, че се приказва за опция за влизане в НАТО, геополитическият ред бе разтресен и Белград се почувства задължен да направи нещо. Но това, което направи, не беше доста мъдро ", споделя Прелец пред " Капитал ".
Още повече че откогато пое властта, Заев се трансформира във любимец на Запада - купа, с която до неотдавна се кичеше Вучич. " Дълго време сръбският президент беше любим на Брюксел, защото в района нямаше различен, който да демонстрира желание да се приближи до Европейски Съюз. Белград демонстрираше, че е новаторски надъхан, че желае да бъде част от Запада, и редом с това флиртуваше с Русия. Случващото се в този момент е доста повече обвързвано с съветското въздействие в Белград, в сравнение с с каквото и да било друго. В момента Сърбия е единствената страна в района, където Москва може да ускорява въздействието си ", показва пред " Капитал " Андрея Стойковски, ръководител на Центъра за европейски тактики Eurothink в Скопие.
Същевременно обясненията на Вучич и Дачич за спречкването не устоят. " Двете аргументи, които Белград уточни - че македонските служби нападателно шпионират сръбски дипломати и че Скопие има намерение да гласоподава за приемането на Косово в ЮНЕСКО - са лъжливи. Първо, многочислени самостоятелни източници от Македония отхвърлят, че е имало шпиониране. И второ, Косово не има намерение да кандидатства за участие в ЮНЕСКО тази година ", споделя Деян Анастасиевич. Скопие от дълго време е признало независимостта на някогашната сръбска провинция. А последния път, когато Косово се опитва за ЮНЕСКО през 2015 година, също имаше замяна на реплики със Скопие и това не е нещо ново, което да провокира сходна свръхреакция от Белград.
Така най-вероятно цялата история е некадърен опит на Белград да измести фокуса от аферата с Живайлевич и сръбските шпиони в Скопие. По стичане на събитията тъкмо тези дни в Македония най-сетне - откакто ВМРО-ДПМНЕ на Груевски дълго блокираше процеса - стартира процедурата по желание на нов основен прокурор. От него се чака да направи същинско следствие на събитията от нощта на 27 април. " Това може да разплете историята с присъединяване на сръбските секрети служби в случката. И абсурдът в този момент е метод Белград да отклони вниманието от себе си и да трансферира виновността другаде ", счита Андрея Стойковски.
Същата версия развива и Йелена Милич, шеф на Центъра за евроатлантически проучвания (CEAS) в Белград - че Вучич използа обстановката, за остави същинската шпионска спекулация на назад във времето и да показа всичко пред сръбската аудитория като история, обвързвана с кандидатстването на Косово в ЮНЕСКО. Тя показва и още една причина властта в Белград да не харесва смяната в Скопие. " При Вучич има някаква параноя, че неговият режим, който от ден на ден се доближава до този на Владимир Путин в Русия, ще бъде свален по същия метод с композиция гражданско неодобрение и интернационална поддръжка, както се случи с Груевски ", споделя Милич пред " Капитал ". И прибавя, че този скандал няма толкоз общо със самата Македония, колкото с упованията на Вучич за ролята на Русия в района и с безизходното състояние, в което се озова Сърбия във връзка с Косово. " Това е следствие от двуличната политика на Сърбия и подмолните споразумения с Русия, до момента в който официално договаря с Европейски Съюз ", обобщава Милич. И до момента в който измисленият скандал със Скопие към този момент отшумява, той създаде най-малко един дълготраен резултат - разсейването на всевъзможни илюзии, че Сърбия на Вучич може да бъде районен водач, който да оказва помощ за положителните връзки и стабилността на Балканите.
- Белград не харесва посоката, в която пое Скопие след рухването на режима на Груевски, и го демонстрира по муден и нездравословен метод.
- Цялата история е некадърен опит на Белград да измести фокуса от аферата със сръбските шпиони в Скопие.
- Скандалът няма толкоз общо с Македония, колкото с съветското въздействие в Белград и задънената улица, в която е Сърбия във връзка с Косово. Още по тематиката
Договорът с Македония е наложително изискване България да успее да остави позитивен отпечатък на Западните Балкани
21 юли 2017
Външният министър на Македония пред " Капитал "
22 юни 2017
Правителството на Зоран Заев стартира атака за разблокиране на договарянията с Европейски Съюз и ускорено влизане на Македония в НАТО
15 юни 2017
Протестиращи щурмуваха Народното събрание, има ранени депутати. Президентът свика среща с политическите водачи за разрешаване на обстановката
28 апр 2017
Конфликти като тези от 90-те наподобяват малко евентуални, само че корумпираните елити, икономическата невъзможност и загубата на европейската фантазия вещаят тъмно бъдеще
7 апр 2017
Лидерът на опозиционната македонска партия СДСМ пред " Капитал "
7 апр 2017
Амнистията за забърканите в абсурда с подслушванията вкара Македония в нов и рисков стадий на политическата рецесия
15 апр 2016
Заместник-председателят на СДСМ пред " Капитал "
22 май 2015
Лидерът на Демократичния съюз за интеграция пред " Капитал "
22 май 2015
Разделението в Македония е политическо, не етническо. Но това не го прави по-малко рисково
15 май 2015
Докато ръководещи и съпротива в Македония се замерват с компромати и обвинявания, страната завива във все по-неприятна посока
21 фев 2015 Ако погледнете първите страници на проправителствените сръбски таблоиди от вторник заран, евентуално ще изтръпнете, че стартира нов балкански спор. " Заев разгласи война на Сърбия " и " Дипломатическа война: братът Заев ни заби нож в гръба " са единствено част от заглавията в явно синхронизираната медийна атака против по-малкия комшия. Тя идва, откакто в неделя Белград изтегли целия състав на посолството си в Скопие. А на идващия ден, след часове цялостна липса на информация, сръбският министър председател Александър Вучич изясни внезапния дипломатически ход с " доказателства за доста офанзивни разследващи дейности против сръбски институции " и загадъчно загатна за интервенция на " непозната мощ ".
Официално Скопие резервира успокоение и отхвърли. Македонският министър председател Зоран Заев беше безапелационен, че страната му не е направила " нищо против Сърбия ", а външният министър Никола Димитров добави, че " единствената атака на Македония е в разширението на контактите на Балканите. В тази тенденция е Договорът за добросъседство с България, взаимното съвещание с държавното управление на Албания, както и визитата в Гърция ". Скопският " Свободен щемпел " пък възкликна: " Веднъж и ние да ги шпионираме! "
След гръмотевичното начало към сряда абсурдът стартира да утихва. Вучич и Заев най-сетне стопираха да си поддържат връзка през медиите и се чуха по телефона, сръбският външен министър Ивица Дачич също одобри диалог с македонския си сътрудник Димитров (който твърди, че от неделя го е търсил безрезултатно няколко пъти) и прозвучаха успокоителни уверения за " другарски връзки " и разрешаване на несъгласията с разговор.
Едно от обясненията за дипломатическо-шпионската пушилка е недоволството на Сърбия, че Македония може да поддържа участието на Косово в ЮНЕСКО. Това в действителност е версията, която интензивно подсказват Вучич и Дачич. Но по-вероятната причина е, че причина в действителност няма и се разиграва спектакъл. Просто Белград не харесва посоката, в която пое Скопие след рухването на режима на някогашния министър председател Никола Груевски. И го демонстрира по муден и нездравословен метод. " Тази рецесия е напълно създание на Вучич. Очаквам деескалация и никакви последици. Цялата драма е ненужно раздута ", отбелязва пред " Капитал " Деян Анастасиевич, разседващ публицист от белградския седмичник " Време " и създател на сп. Time.
От Сърбия, без обич
Не е съвпадане, че връзките сред Скопие и Белград започнаха да се утежняват към идването на власт на новото македонско държавно управление и най-много след " кървавия четвъртък " на 27 април, когато нападателна навалица нахлу в Народното събрание и остави белег на челото на бъдещия министър председател Заев. Стана ясно, че по време на трагичната нощ на погрома вътре е бил сръбският представител на спецслужбите в посолството в Скопие Горан Живайлевич.
Месец по-късно изтече отчет на македонските служби за дейните мероприятия на съветските и сръбските сътрудници в страната, описващ в детайли активността на Живайлевич, на водача на сръбската партия в Македония Иван Стоилкович и на депутата от партията на Вучич Мирослав Лазански. Пикът на смразяването пристигна с изказването на Ивица Дачич, направено по време на аудиенция в Атина, че признаването на Република Македония под конституционното й име от страна на Белград е било " неточност ". След разгарянето на дипломатическия скандал в този момент Дачич заплаши, че Сърбия може да преразгледа решението си за името.
Само един скандал не стига
" Каквото и да се е случило в действителност в Скопие, изтеглянето на целокупния екип на посолството е дипломатическо дилетантство и измамничество, присъщо на бананови републики. " Така дефинира в Twitter протичащото се някогашният сръбски външен министър Вук Йеремич.
Според Тена Прелец, докторант в политическия факултет на University of Sussex и откривател в London School of Economics, решението на сръбското държавно управление да раздуха толкоз обществено нещата и дирижираната офанзива на сръбските таблоиди против Македония ясно демонстрират, че Белград не е благополучен от промяната на властта в Скопие. " Премисленият и зрял ход би бил да се употребяват дипломатически канали за споразумяване на въпроса или най-малко да го проучат, преди да пресечен дипломатическите връзки и да разпалят медийна нервност. Така човек не може да не си намерения, че наличието на корумпирана националистическо-популистка " остаряла армия " отпред на Македония беше комфортно за Белград (а евентуално и за Атина). Най-малкото тъй като, с изключение на другото, гарантираше, че участието на Македония в Европейски Съюз и НАТО остава доста далечна, съвсем невъзможна вероятност. Сега с новото държавно управление, с разведряването на връзките с България и с обстоятелството, че се приказва за опция за влизане в НАТО, геополитическият ред бе разтресен и Белград се почувства задължен да направи нещо. Но това, което направи, не беше доста мъдро ", споделя Прелец пред " Капитал ".
Още повече че откогато пое властта, Заев се трансформира във любимец на Запада - купа, с която до неотдавна се кичеше Вучич. " Дълго време сръбският президент беше любим на Брюксел, защото в района нямаше различен, който да демонстрира желание да се приближи до Европейски Съюз. Белград демонстрираше, че е новаторски надъхан, че желае да бъде част от Запада, и редом с това флиртуваше с Русия. Случващото се в този момент е доста повече обвързвано с съветското въздействие в Белград, в сравнение с с каквото и да било друго. В момента Сърбия е единствената страна в района, където Москва може да ускорява въздействието си ", показва пред " Капитал " Андрея Стойковски, ръководител на Центъра за европейски тактики Eurothink в Скопие.
Същевременно обясненията на Вучич и Дачич за спречкването не устоят. " Двете аргументи, които Белград уточни - че македонските служби нападателно шпионират сръбски дипломати и че Скопие има намерение да гласоподава за приемането на Косово в ЮНЕСКО - са лъжливи. Първо, многочислени самостоятелни източници от Македония отхвърлят, че е имало шпиониране. И второ, Косово не има намерение да кандидатства за участие в ЮНЕСКО тази година ", споделя Деян Анастасиевич. Скопие от дълго време е признало независимостта на някогашната сръбска провинция. А последния път, когато Косово се опитва за ЮНЕСКО през 2015 година, също имаше замяна на реплики със Скопие и това не е нещо ново, което да провокира сходна свръхреакция от Белград.
Така най-вероятно цялата история е некадърен опит на Белград да измести фокуса от аферата с Живайлевич и сръбските шпиони в Скопие. По стичане на събитията тъкмо тези дни в Македония най-сетне - откакто ВМРО-ДПМНЕ на Груевски дълго блокираше процеса - стартира процедурата по желание на нов основен прокурор. От него се чака да направи същинско следствие на събитията от нощта на 27 април. " Това може да разплете историята с присъединяване на сръбските секрети служби в случката. И абсурдът в този момент е метод Белград да отклони вниманието от себе си и да трансферира виновността другаде ", счита Андрея Стойковски.
Същата версия развива и Йелена Милич, шеф на Центъра за евроатлантически проучвания (CEAS) в Белград - че Вучич използа обстановката, за остави същинската шпионска спекулация на назад във времето и да показа всичко пред сръбската аудитория като история, обвързвана с кандидатстването на Косово в ЮНЕСКО. Тя показва и още една причина властта в Белград да не харесва смяната в Скопие. " При Вучич има някаква параноя, че неговият режим, който от ден на ден се доближава до този на Владимир Путин в Русия, ще бъде свален по същия метод с композиция гражданско неодобрение и интернационална поддръжка, както се случи с Груевски ", споделя Милич пред " Капитал ". И прибавя, че този скандал няма толкоз общо със самата Македония, колкото с упованията на Вучич за ролята на Русия в района и с безизходното състояние, в което се озова Сърбия във връзка с Косово. " Това е следствие от двуличната политика на Сърбия и подмолните споразумения с Русия, до момента в който официално договаря с Европейски Съюз ", обобщава Милич. И до момента в който измисленият скандал със Скопие към този момент отшумява, той създаде най-малко един дълготраен резултат - разсейването на всевъзможни илюзии, че Сърбия на Вучич може да бъде районен водач, който да оказва помощ за положителните връзки и стабилността на Балканите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ