Вълк в овча кожа: Историята на един от най-репресиращите лидери на XX век
Вцентъра на Букурещ се намира голям неокласически замък. Човек може да си намерения, че постройката съществува от епохи, само че това в действителност не е по този начин. Всъщност тя е издигната през 80-те години на предишния век по заповед на румънския деспот Николае Чаушеску. Днес тя е добре очевидно увещание за един от най-репресивните комунистически режими в Източна Европа.
Роден в дребното село Скорничещи в Южна Румъния, Николае Чаушеску е едно от деветте деца в семейство, доминирано от могъщ и нападателен татко. След като бяга в Букурещ на единадесетгодишна възраст, Чаушеску стартира работа като чирак обущар при човек на име Александру Сендулеску. Сандулеску е вманиачен болшевик и не след дълго Чаушеску е мощно зает с комунистическата идея. Членството в комунистическата партия в Румъния през 30-те години на ХХ век е нелегално и скоро Чаушеску постоянно влиза и излиза от пандиза.
Когато избухва Втората международна война и Румъния застава на страната на нацистка Германия, Чаушеску прекарва по-голямата част от войната затворен в разнообразни лагери за интерниране. В един от тези лагери той се среща с индивида, който става първият комунистически водач на следвоенна Румъния - Георге Георгиу-Деж. Двамата мъже се схващат добре и откакто комунистите поемат контрола над страната през 1947 година, Чаушеску бързо се издига в партийните редици, до момента в който не става втори по ред в новото държавно управление.
Георгиу-Деж умира на 19 март 1965 година Три дни по-късно Чаушеску е определен за общоприет секретар на Комунистическата партия и водач на страната. Той ще остане на този пост през идващите двадесет и четири години.
A man in a low calm voice offers his opinion and is escorted from a building by security men and the police.
How very like Ceausescu the Romanian ruler who starved his people.
— Crescent Radio (@redrum57)
Първоначално Чаушеску е считан за най-либералния от водачите на Съветския блок. Той отхвърля да взе участие в руската инвазия в Чехословакия през 1968 година и даже произнася тирада, в която осъжда акцията. Той също по този начин облекчава свободата на печата в миг, когато другите страни от Варшавския контракт се борят с инакомислещите. Той даже приключва дейното си присъединяване в пакта, макар че Румъния продължава да бъде негов член до края на 80-те години.
За разлика от сътрудниците си от останалите страни от Варшавския контракт, смелата упоритост на Чаушеску е Румъния да се трансформира в международна мощ и да не се изолира от останалия свят. Румъния е първата страна от руския блок, която признава легитимността на Западна Германия; причислява се към Международния валутен фонд; води открита политика на другарство със Съединените щати и даже подписва търговски съглашения с Европейската икономическа общественост. Това прави Румъния неповторима измежду страните от Източния блок, които до края на 80-те години остават враждебно настроени към Запада.
За страдание, облекченото отношение на Чаушеску към свободата на печата и отдалечаването на страната му от тоталитаризма на другите страни от Варшавския контракт не продължи дълг о. Към средата на 70-те години все по-авторитарният Чаушеску стартира да разчита от ден на ден на една от най-страховитите секрети полицейски сили в света - Секуритате. На Секуритате е предоставено да изкоренява всички форми на противоречие в Румъния и те се заемат с тази задача на драго сърце.
Секуритате стартира да всява разделяне измежду популацията, като настройва комшия против комшия, другар против другар, член на фамилията против член на фамилията. Среднощните арести и признанията, получени посредством изтезания, са нещо обичайно; съперниците на режима са убивани; съвсем всеки телефон в страната е подслушван, а голяма мрежа от информатори кара всички да се оглеждат. Всеки сериозен опит за основаване на съпротивително придвижване се оказа неосъществим.
Секуритате бяха изцяло безмилостни. Когато да вземем за пример през 1977 година стачка на миньорите стопира придвижването в страната, се вижда, че доста от профсъюзните водачи на миньорите скоро стартират да умират рано. По-късно излиза наяве, че Секуритате е подлагала водачите на петминутни рентгенови проучвания на гръдния панер, които са насърчавали развиването на ракови болести. Към края на 70-те години на ХХ век Румъния е една от най-репресивните страни в света.
Чаушеску употребява мощното земетресение, което нанася големи вреди на Букурещ през 1977 година, като мотив да извърши едно от най-разрушителните преустройства на град в спокойно време, предприемани в миналото. Диктаторът не обича очарователните калдъръмени улички на Букурещ и благосъстоянието от величествени публични и църковни здания, а си показва съвременен град, който да съперничи на Пхенян на Ким Ир Сен, с необятни широки булеварди и редици от еднотипни жилищни блокове.
Dan Novacovici was tortured and sent to a gulag in Ceaușescu's communist Romania.
His crime? Not thinking the right way.
Witness his story.
— Victims of Communism (@VoCommunism)
За да реализира задачата си, Чаушеску подрежда да се унищожи голяма част от центъра на града . Това включва изравняването на хълма Вакарещ и преместването на старинния манастир, който се е издигал на него от XVI в., както и разрушаването на цели квартали, по-специално историческия и хубав квартал Уран в сърцето на центъра на града. Наред с античните руини, спортните игрища, театрите, военните казарми, лечебните заведения, учебните заведения и стотиците жилища, бяха разрушени някои от най-привлекателните църкви и манастири в Букурещ.
На тяхно място диктаторът построява депресиращи редици от бетонни жилищни здания, мрачни публични здания, които са сянка на тези, които са заменили, голям бул. с дървета, който пресича сърцето на историческия град, и грамаден замък в центъра на всичко това. Тази гигантска постройка - най-тежката в света - трябваше да бъде туптящото сърце на новия Букурещ на Чаушеску, с 1100 стаи, доста от които охолно и скъпо декорирани с най-хубавите материали, до момента в който хората извън се редяха на опашки с часове, с цел да си купят артикули от първа нужда.
Ненужното разрушение на Букурещ е осъществено сред 1983 и 1988 година До края на програмата градът, прочут като " Малкия Париж на Изтока ", е заличен от лицето на земята. Някои от църквите в града бяха милостиво избавени посредством изкопаване на основите им и преместването им на релси на нови места, само че множеството от тях в този момент са тъжно скрити зад сиви бетонни жилищни блокове, извадени от културния и историческия си подтекст.
По време на тези опустошения финансите на страната са в колапс. Чаушеску е взел големи заеми от задгранични банки, с цел да финансира стратегия за строителство на петролна рафинерия, която не е била покрай довеждане докрай, нито до облага по времето, когато е трябвало да се изплащат заемите.
Вместо да разгласи банкрут по заемите, Чаушеску взема решение да ги върне допустимо най-бързо. За да реализира това, той вкарва съкрушителна стратегия за икономии, която включва експорт на съвсем всичко, което страната създава, в това число храни и промишлени артикули. Това докара до компликации в цялата страна, защото цените на питателните артикули се покачиха. Опашките за артикули за бита станаха всекидневие, а недоволството в страната набъбна. Секуритате имаше работа да потиска несъгласието и доста хора бяха задържани, измъчвани и убити в годините на строги икономии през 80-те години.
С напредването на десетилетието и суровия режим на строги икономии, довел до чести спирания на електрозахранването, дефицит на гориво и ескалиране на бедността, до момента в който големи средства се влагат в ненужното разрушение и преустрояване на градове като Букурещ, неизбежно е нещо да се пречупи.
Искрата, която възпламени пламъка, се появи в град Тимишоара. Малък митинг против изселването на маджарски свещеник отстъпник от жилището му, благосъстоятелност на църквата, бързо прераства в голяма антиправителствена проява. Чаушеску разрешава на полицията, въоръжените сили и Секуритате да открият огън по тълпите и доста мъже, дами и деца са убити или ранени.
30 let od začetka protikomunistične vstaje v Temišvaru, ki je pripeljala do padca ter demokratične revolucije, ki še ni končana.
— Janez Janša (@JJansaSDS)
Когато в страната стартират да се чуват несъгласни с Тимишоарското кръвопролитие и с това кой в последна сметка е отговорен за него, Чаушеску схваща, че е позволил неточност. Три дни след клането той организира заседание навън в Букурещ, на което упреква антирумънските бунтовници за въстанието. Тълпата не се съгласява с това и това, което е трябвало да бъде протест в поддръжка на Чаушеску, скоро се трансформира в проява против Чаушеску, защото тълпата стартира да освирква и да крещи обиди по адрес на зашеметения деспот. Осъзнавайки, че има действителна заплаха да бъде линчуван, Чаушеску се скрива в близката държавна постройка, до момента в който Букурещ избухва в безредици.
На идващия ден, когато в цялата страна избухват митинги, един от висшите военни ръководители на Румъния, Василе Милеа, се самоубива . Слухът, че той в действителност е бил погубен по заповед на Чаушеску, се популяризира измежду военните като горски пожар. Лоялните до тогава въоръжени сили на диктатора се обърнаха против него и в този момент застанаха на страната на протестиращите. Без никаква вяра да си върне контрола и в миг, когато ядосаната навалица обкръжава румънския парламент, Чаушеску и брачната половинка му Елена подхващат трагично бягство с хеликоптер от покрива. Въпреки това, откакто румънската войска заплашва да смъкна хеликоптера с ракета земя-въздух, двойката е принудена да кацне и те бързо са арестувани. За идващия ден - 25 декември - небрежно е проведен демонстративен правосъден развой.
Процесът против семейство Чаушеску е бърз и присъдата е предрешена. Ceaușescus са упрекнати в осъществяване на геноцид в Тимишоара, в заграбване на милиони в секрети банкови сметки и в нанасяне на огромни вреди на публичното имущество по време на революцията. По време на едночасовия развой Чаушеску отхвърля да признае легитимността на съда. Съдът осъжда диктатора и брачната половинка му на гибел.
Войниците, които бяха призовани да изпълнят смъртната присъда, не губеха време. Николае и Елза бяха изведени на открито незабавно след произнасянето на присъдите. Докато Чаушеску пееше " Интернационала ", а Елза крещеше и се кълнеше в събралия се отряд за разстрел, бойците откриха огън и обсипаха двойката с патрони от автоматизираните си оръжия. Двойката се свлича на земята. Терорът на Николае Чаушеску е в края си.
Николае и Елза Чаушеску са последните хора, които са екзекутирани от румънската страна. Смъртното наказване, дружно с режима, който той управляваше в продължение на двадесет и четири години, беше анулирано по време на огромната вълна от революции и промени, която обхвана Централна и Източна Европа в края на 80-те години на ХХ век. Днес Румъния е изцяло функционираща народна власт, член на НАТО и на Европейския съюз. Отидете в Румъния през днешния ден и мъчно ще видите признаци, че в миналото това е бил един от най-бруталните репресивни режими в света. Но отидете в центъра на Букурещ и гигантският замък, който в този момент е Народното събрание на страната, подсигурява, че наследството на индивида, който в миналото е управлявал страната с стоманен пестник, ще остане в камъка за доста епохи напред.
Роден в дребното село Скорничещи в Южна Румъния, Николае Чаушеску е едно от деветте деца в семейство, доминирано от могъщ и нападателен татко. След като бяга в Букурещ на единадесетгодишна възраст, Чаушеску стартира работа като чирак обущар при човек на име Александру Сендулеску. Сандулеску е вманиачен болшевик и не след дълго Чаушеску е мощно зает с комунистическата идея. Членството в комунистическата партия в Румъния през 30-те години на ХХ век е нелегално и скоро Чаушеску постоянно влиза и излиза от пандиза.
Когато избухва Втората международна война и Румъния застава на страната на нацистка Германия, Чаушеску прекарва по-голямата част от войната затворен в разнообразни лагери за интерниране. В един от тези лагери той се среща с индивида, който става първият комунистически водач на следвоенна Румъния - Георге Георгиу-Деж. Двамата мъже се схващат добре и откакто комунистите поемат контрола над страната през 1947 година, Чаушеску бързо се издига в партийните редици, до момента в който не става втори по ред в новото държавно управление.
Георгиу-Деж умира на 19 март 1965 година Три дни по-късно Чаушеску е определен за общоприет секретар на Комунистическата партия и водач на страната. Той ще остане на този пост през идващите двадесет и четири години.
A man in a low calm voice offers his opinion and is escorted from a building by security men and the police.
How very like Ceausescu the Romanian ruler who starved his people.
— Crescent Radio (@redrum57)
Първоначално Чаушеску е считан за най-либералния от водачите на Съветския блок. Той отхвърля да взе участие в руската инвазия в Чехословакия през 1968 година и даже произнася тирада, в която осъжда акцията. Той също по този начин облекчава свободата на печата в миг, когато другите страни от Варшавския контракт се борят с инакомислещите. Той даже приключва дейното си присъединяване в пакта, макар че Румъния продължава да бъде негов член до края на 80-те години.
За разлика от сътрудниците си от останалите страни от Варшавския контракт, смелата упоритост на Чаушеску е Румъния да се трансформира в международна мощ и да не се изолира от останалия свят. Румъния е първата страна от руския блок, която признава легитимността на Западна Германия; причислява се към Международния валутен фонд; води открита политика на другарство със Съединените щати и даже подписва търговски съглашения с Европейската икономическа общественост. Това прави Румъния неповторима измежду страните от Източния блок, които до края на 80-те години остават враждебно настроени към Запада.
За страдание, облекченото отношение на Чаушеску към свободата на печата и отдалечаването на страната му от тоталитаризма на другите страни от Варшавския контракт не продължи дълг о. Към средата на 70-те години все по-авторитарният Чаушеску стартира да разчита от ден на ден на една от най-страховитите секрети полицейски сили в света - Секуритате. На Секуритате е предоставено да изкоренява всички форми на противоречие в Румъния и те се заемат с тази задача на драго сърце.
Секуритате стартира да всява разделяне измежду популацията, като настройва комшия против комшия, другар против другар, член на фамилията против член на фамилията. Среднощните арести и признанията, получени посредством изтезания, са нещо обичайно; съперниците на режима са убивани; съвсем всеки телефон в страната е подслушван, а голяма мрежа от информатори кара всички да се оглеждат. Всеки сериозен опит за основаване на съпротивително придвижване се оказа неосъществим.
Секуритате бяха изцяло безмилостни. Когато да вземем за пример през 1977 година стачка на миньорите стопира придвижването в страната, се вижда, че доста от профсъюзните водачи на миньорите скоро стартират да умират рано. По-късно излиза наяве, че Секуритате е подлагала водачите на петминутни рентгенови проучвания на гръдния панер, които са насърчавали развиването на ракови болести. Към края на 70-те години на ХХ век Румъния е една от най-репресивните страни в света.
Чаушеску употребява мощното земетресение, което нанася големи вреди на Букурещ през 1977 година, като мотив да извърши едно от най-разрушителните преустройства на град в спокойно време, предприемани в миналото. Диктаторът не обича очарователните калдъръмени улички на Букурещ и благосъстоянието от величествени публични и църковни здания, а си показва съвременен град, който да съперничи на Пхенян на Ким Ир Сен, с необятни широки булеварди и редици от еднотипни жилищни блокове.
Dan Novacovici was tortured and sent to a gulag in Ceaușescu's communist Romania.
His crime? Not thinking the right way.
Witness his story.
— Victims of Communism (@VoCommunism)
За да реализира задачата си, Чаушеску подрежда да се унищожи голяма част от центъра на града . Това включва изравняването на хълма Вакарещ и преместването на старинния манастир, който се е издигал на него от XVI в., както и разрушаването на цели квартали, по-специално историческия и хубав квартал Уран в сърцето на центъра на града. Наред с античните руини, спортните игрища, театрите, военните казарми, лечебните заведения, учебните заведения и стотиците жилища, бяха разрушени някои от най-привлекателните църкви и манастири в Букурещ.
На тяхно място диктаторът построява депресиращи редици от бетонни жилищни здания, мрачни публични здания, които са сянка на тези, които са заменили, голям бул. с дървета, който пресича сърцето на историческия град, и грамаден замък в центъра на всичко това. Тази гигантска постройка - най-тежката в света - трябваше да бъде туптящото сърце на новия Букурещ на Чаушеску, с 1100 стаи, доста от които охолно и скъпо декорирани с най-хубавите материали, до момента в който хората извън се редяха на опашки с часове, с цел да си купят артикули от първа нужда.
Ненужното разрушение на Букурещ е осъществено сред 1983 и 1988 година До края на програмата градът, прочут като " Малкия Париж на Изтока ", е заличен от лицето на земята. Някои от църквите в града бяха милостиво избавени посредством изкопаване на основите им и преместването им на релси на нови места, само че множеството от тях в този момент са тъжно скрити зад сиви бетонни жилищни блокове, извадени от културния и историческия си подтекст.
По време на тези опустошения финансите на страната са в колапс. Чаушеску е взел големи заеми от задгранични банки, с цел да финансира стратегия за строителство на петролна рафинерия, която не е била покрай довеждане докрай, нито до облага по времето, когато е трябвало да се изплащат заемите.
Вместо да разгласи банкрут по заемите, Чаушеску взема решение да ги върне допустимо най-бързо. За да реализира това, той вкарва съкрушителна стратегия за икономии, която включва експорт на съвсем всичко, което страната създава, в това число храни и промишлени артикули. Това докара до компликации в цялата страна, защото цените на питателните артикули се покачиха. Опашките за артикули за бита станаха всекидневие, а недоволството в страната набъбна. Секуритате имаше работа да потиска несъгласието и доста хора бяха задържани, измъчвани и убити в годините на строги икономии през 80-те години.
С напредването на десетилетието и суровия режим на строги икономии, довел до чести спирания на електрозахранването, дефицит на гориво и ескалиране на бедността, до момента в който големи средства се влагат в ненужното разрушение и преустрояване на градове като Букурещ, неизбежно е нещо да се пречупи.
Искрата, която възпламени пламъка, се появи в град Тимишоара. Малък митинг против изселването на маджарски свещеник отстъпник от жилището му, благосъстоятелност на църквата, бързо прераства в голяма антиправителствена проява. Чаушеску разрешава на полицията, въоръжените сили и Секуритате да открият огън по тълпите и доста мъже, дами и деца са убити или ранени.
30 let od začetka protikomunistične vstaje v Temišvaru, ki je pripeljala do padca ter demokratične revolucije, ki še ni končana.
— Janez Janša (@JJansaSDS)
Когато в страната стартират да се чуват несъгласни с Тимишоарското кръвопролитие и с това кой в последна сметка е отговорен за него, Чаушеску схваща, че е позволил неточност. Три дни след клането той организира заседание навън в Букурещ, на което упреква антирумънските бунтовници за въстанието. Тълпата не се съгласява с това и това, което е трябвало да бъде протест в поддръжка на Чаушеску, скоро се трансформира в проява против Чаушеску, защото тълпата стартира да освирква и да крещи обиди по адрес на зашеметения деспот. Осъзнавайки, че има действителна заплаха да бъде линчуван, Чаушеску се скрива в близката държавна постройка, до момента в който Букурещ избухва в безредици.
На идващия ден, когато в цялата страна избухват митинги, един от висшите военни ръководители на Румъния, Василе Милеа, се самоубива . Слухът, че той в действителност е бил погубен по заповед на Чаушеску, се популяризира измежду военните като горски пожар. Лоялните до тогава въоръжени сили на диктатора се обърнаха против него и в този момент застанаха на страната на протестиращите. Без никаква вяра да си върне контрола и в миг, когато ядосаната навалица обкръжава румънския парламент, Чаушеску и брачната половинка му Елена подхващат трагично бягство с хеликоптер от покрива. Въпреки това, откакто румънската войска заплашва да смъкна хеликоптера с ракета земя-въздух, двойката е принудена да кацне и те бързо са арестувани. За идващия ден - 25 декември - небрежно е проведен демонстративен правосъден развой.
Процесът против семейство Чаушеску е бърз и присъдата е предрешена. Ceaușescus са упрекнати в осъществяване на геноцид в Тимишоара, в заграбване на милиони в секрети банкови сметки и в нанасяне на огромни вреди на публичното имущество по време на революцията. По време на едночасовия развой Чаушеску отхвърля да признае легитимността на съда. Съдът осъжда диктатора и брачната половинка му на гибел.
Войниците, които бяха призовани да изпълнят смъртната присъда, не губеха време. Николае и Елза бяха изведени на открито незабавно след произнасянето на присъдите. Докато Чаушеску пееше " Интернационала ", а Елза крещеше и се кълнеше в събралия се отряд за разстрел, бойците откриха огън и обсипаха двойката с патрони от автоматизираните си оръжия. Двойката се свлича на земята. Терорът на Николае Чаушеску е в края си.
Николае и Елза Чаушеску са последните хора, които са екзекутирани от румънската страна. Смъртното наказване, дружно с режима, който той управляваше в продължение на двадесет и четири години, беше анулирано по време на огромната вълна от революции и промени, която обхвана Централна и Източна Европа в края на 80-те години на ХХ век. Днес Румъния е изцяло функционираща народна власт, член на НАТО и на Европейския съюз. Отидете в Румъния през днешния ден и мъчно ще видите признаци, че в миналото това е бил един от най-бруталните репресивни режими в света. Но отидете в центъра на Букурещ и гигантският замък, който в този момент е Народното събрание на страната, подсигурява, че наследството на индивида, който в миналото е управлявал страната с стоманен пестник, ще остане в камъка за доста епохи напред.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ