Теодосий Спасов Фолк квинтет закрива "Лято в Стария град"
Второто издание на „ Лято в Стария град “ е към своя край – закриването на фестивала следва на 3 септември от 20 ч. пред Градската художествена изложба в архитектурния резерват с концерт на Теодосий Спасов фолк квинтет. Музикантът е първият, който дава нов прочит на обичайния фоклорен инструмент дудук и стартира да свири джаз. Освен концертните си изяви, взе участие в записи за филми, театрални спектакли. Носител е на доста оценки и награди, сред които премията на Международната академия за изкуства в Париж (1996), „ Музикант на годината “ (1997) и (2002), Статуетката на Аполон Токсофорос за дългогодишното му блестящо наличие в българския музикален живот и триумфите му на международните подиуми (2001). Има издадени над 20 компактдиска със солови осъществявания и с разнообразни музикални обединения.
Прочетете още
През 1994 година името му е включено в Световната енциклопедия по музика, издадена в Лондон.
През трите месеца на лятото оргазнизаторите на фестивала " Лято в Стария град " - Агенция „ Антракт “, зарадваха пловдивчани и посетители на града с пъстра и богата стратегия от турове, събития за деца, концерти, изложения и уъркшопове.
Финалът следва идната седмица в обновеното пространство на Градската художествена изложба на ул. „ Съборна “ №14А, което ще бъде изпълнено с доста джаз, фолклор и класика с осъществяванията на Теодосий Спасов – дудук, Пейо Пеев – гъдулка, Иван Георгиев – гайда, Генадий Рашков – барабан и Християн Цветков – китара.
В особено изявление за TrafficNews световноизвестният музикант споделя за пътя към сцената, експертиментите и срещите, които трансформират живота.
- Г-н Спасов, Вие сте прочут с това, че пренасяте националната музика в нови измерения, смесвайки я с джаз и класика. Какво Ви въодушеви да започнете този музикален опит?
- Когато бях студент в Пловдив от 1982 до 1986 година, имах опция да се срещам с доста музиканти от разнообразни жанрове. Преди това приключих Музикалното учебно заведение в Котел, компетентност " Народна музика ", а по-късно продължих образованието си в Пловдив, където започнах да се срещам с класическа, поп и джаз музика. Там се срещнах с Дарин Бърнев, който експериментираше с композиция от фолклор и джаз. За първи път изсвирих негови композиции, които бързо станаха известни. Той доста се радваше, тъй като преди да ме срещне, е опитвал с други музиканти, само че не се е получавало. Записахме композициите „ Хоро с дудук “ и „ Бърнево хоро “ в Радио Пловдив, които по-късно звучаха и в националния ефир. После свирих с Веселин Койчев и Дочо Панов, с които създадохме в началото трио, а по-късно към него се причислиха Радул Начков и Йълдъз Ибрахимова – нашата джаз певица. Започнахме да свирим жанр, смесващ фолклор, джаз и фолк. Много бързо станахме известни и свирихме на турнета в страната и чужбина, в това число на джаз фестивали. По-късно сътворих и свои композиции, включени в първия ми албум, публикуван със Стефан Мутафчиев. Последва албумът ми „ Пясъчното момиче “ с по-ясен джазов и типичен почерк, а през 1990 година излезе взаимният ми албум с Милчо Левиев.
- Кавалът е обичаен инструмент с дълбоки корени в българската просвета. Как успявате да му придадете толкоз актуален и международен тон?
- Това става с време, работа и доста разбори, слушане и учене от международни музикални мостри. Човек основава звуков облик в съзнанието си, който следва и постанова като хармония, възпитавайки и публиката.
- Работили сте с музиканти от разнообразни жанрове и страни. Кое съдействие Ви е оставило най-силен спомен и за какво?
- Работата ми с Веселин Николов, настрана с Веселин Койчев и Дочо Панов, беше доста значима за мен – те са прелестно китарно дуо, с което научихме и показахме доста неща. Вдъхновяващ бе и Емил Георгиев, а срещата ми с Милчо Левиев беше съдбовна. Имам и доста близки връзки със световноизвестния Трилок Гурту, който свири в интернационалната група „ Глимпс “. Свирил съм и с други обединения и в интернационалните турнета, в това число в Щатите.
- В състава на квинтета Ви има музиканти с впечатляващи биографии. Как подбирате хората, с които работите?
- Това се случва естествено. Познавам музикантите от фолклорния квинтет от деца. С времето се намерихме, харесахме се и вършим дружно музика, която сервира на публиката. Те имат отношение и обичат моите опити. Често ме питат по какъв начин ги откривам, а аз споделям, че те сами идват при мен.
- Вие сте първият музикант, който свири джаз на дудук. Как реагираха публиката и сътрудниците ви, когато започнахте?
- Публиката ме одобри доста добре. Музикантите и експертите бяха по-остри – традиционалистите споделяха, че скапвам националната музика, а консервативните джазмени твърдяха, че това не е джаз и ще изчезне бързо. Но аз не им обръщах внимание и продължавах да изсвирвам по вътрешен глас и с опиране на международни джазови и типичен мостри.
- Имало ли е миг, в който сте желали да се откажете поради реакциите на сътрудниците?
- Получавах заплашителни писма, само че бях млад и обичах музиката. Не обръщах внимание на закани и отзиви. Следвах удоволствието от музиката и съприкосновението със сродни души.
- Какво е чувството да свирите на сцената в Пловдив?
- Обичам Пловдив, там минаха студентските ми години. Почитам пловдивската аудитория, която е музикална и добре образована във връзка с джаз, класика и фолклор. Това време ми даде огромен капацитет и доста благоприятни условия.
- Ще има ли нови пиеси или особено готови аранжименти за концерта в Пловдив?
- Да, ще има нови композиции. Всеки музикант получава тематиката и ноти, приготвя се и на звуковата проба пробваме новите пиеси, които по-късно остават в репертоара. Можем да свирим дълго време с богат репертоар.
- Как се разграничава българската аудитория от тази в чужбина?
- Българската аудитория схваща добре какво върша, тъй като кавалът е наш народен инструмент. Чуждата аудитория го приема като екзотика и се радва на музиката, само че не постоянно схваща характерния й подтекст. Харесвам най-вече българската аудитория.
- Кои са тематиките и страстите, които най-силно задачите да предадете на слушателите?
- Във всяка пиеса има естетическа провокация във връзка с форма, естетика, темп и техниката на осъществяване. Нашата група включва национални фолклорни принадлежности – дудук, гадулка, гайда, барабан и китара вместо тамбура. Това предизвика и експерти, и меломани, като дава кураж на млади музиканти да свирят в този жанр. За публиката нашата музика е наслаждение и наслада.
Фестивалът " Лято в Стария град " се оргазнизира от Агенция " Антракт " с финансовата поддръжка на Община Пловдив и е част от културния календар на града за 2025 година.
Прочетете още
През 1994 година името му е включено в Световната енциклопедия по музика, издадена в Лондон.
През трите месеца на лятото оргазнизаторите на фестивала " Лято в Стария град " - Агенция „ Антракт “, зарадваха пловдивчани и посетители на града с пъстра и богата стратегия от турове, събития за деца, концерти, изложения и уъркшопове.
Финалът следва идната седмица в обновеното пространство на Градската художествена изложба на ул. „ Съборна “ №14А, което ще бъде изпълнено с доста джаз, фолклор и класика с осъществяванията на Теодосий Спасов – дудук, Пейо Пеев – гъдулка, Иван Георгиев – гайда, Генадий Рашков – барабан и Християн Цветков – китара.
В особено изявление за TrafficNews световноизвестният музикант споделя за пътя към сцената, експертиментите и срещите, които трансформират живота.
- Г-н Спасов, Вие сте прочут с това, че пренасяте националната музика в нови измерения, смесвайки я с джаз и класика. Какво Ви въодушеви да започнете този музикален опит?
- Когато бях студент в Пловдив от 1982 до 1986 година, имах опция да се срещам с доста музиканти от разнообразни жанрове. Преди това приключих Музикалното учебно заведение в Котел, компетентност " Народна музика ", а по-късно продължих образованието си в Пловдив, където започнах да се срещам с класическа, поп и джаз музика. Там се срещнах с Дарин Бърнев, който експериментираше с композиция от фолклор и джаз. За първи път изсвирих негови композиции, които бързо станаха известни. Той доста се радваше, тъй като преди да ме срещне, е опитвал с други музиканти, само че не се е получавало. Записахме композициите „ Хоро с дудук “ и „ Бърнево хоро “ в Радио Пловдив, които по-късно звучаха и в националния ефир. После свирих с Веселин Койчев и Дочо Панов, с които създадохме в началото трио, а по-късно към него се причислиха Радул Начков и Йълдъз Ибрахимова – нашата джаз певица. Започнахме да свирим жанр, смесващ фолклор, джаз и фолк. Много бързо станахме известни и свирихме на турнета в страната и чужбина, в това число на джаз фестивали. По-късно сътворих и свои композиции, включени в първия ми албум, публикуван със Стефан Мутафчиев. Последва албумът ми „ Пясъчното момиче “ с по-ясен джазов и типичен почерк, а през 1990 година излезе взаимният ми албум с Милчо Левиев.
- Кавалът е обичаен инструмент с дълбоки корени в българската просвета. Как успявате да му придадете толкоз актуален и международен тон?
- Това става с време, работа и доста разбори, слушане и учене от международни музикални мостри. Човек основава звуков облик в съзнанието си, който следва и постанова като хармония, възпитавайки и публиката.
- Работили сте с музиканти от разнообразни жанрове и страни. Кое съдействие Ви е оставило най-силен спомен и за какво?
- Работата ми с Веселин Николов, настрана с Веселин Койчев и Дочо Панов, беше доста значима за мен – те са прелестно китарно дуо, с което научихме и показахме доста неща. Вдъхновяващ бе и Емил Георгиев, а срещата ми с Милчо Левиев беше съдбовна. Имам и доста близки връзки със световноизвестния Трилок Гурту, който свири в интернационалната група „ Глимпс “. Свирил съм и с други обединения и в интернационалните турнета, в това число в Щатите.
- В състава на квинтета Ви има музиканти с впечатляващи биографии. Как подбирате хората, с които работите?
- Това се случва естествено. Познавам музикантите от фолклорния квинтет от деца. С времето се намерихме, харесахме се и вършим дружно музика, която сервира на публиката. Те имат отношение и обичат моите опити. Често ме питат по какъв начин ги откривам, а аз споделям, че те сами идват при мен.
- Вие сте първият музикант, който свири джаз на дудук. Как реагираха публиката и сътрудниците ви, когато започнахте?
- Публиката ме одобри доста добре. Музикантите и експертите бяха по-остри – традиционалистите споделяха, че скапвам националната музика, а консервативните джазмени твърдяха, че това не е джаз и ще изчезне бързо. Но аз не им обръщах внимание и продължавах да изсвирвам по вътрешен глас и с опиране на международни джазови и типичен мостри.
- Имало ли е миг, в който сте желали да се откажете поради реакциите на сътрудниците?
- Получавах заплашителни писма, само че бях млад и обичах музиката. Не обръщах внимание на закани и отзиви. Следвах удоволствието от музиката и съприкосновението със сродни души.
- Какво е чувството да свирите на сцената в Пловдив?
- Обичам Пловдив, там минаха студентските ми години. Почитам пловдивската аудитория, която е музикална и добре образована във връзка с джаз, класика и фолклор. Това време ми даде огромен капацитет и доста благоприятни условия.
- Ще има ли нови пиеси или особено готови аранжименти за концерта в Пловдив?
- Да, ще има нови композиции. Всеки музикант получава тематиката и ноти, приготвя се и на звуковата проба пробваме новите пиеси, които по-късно остават в репертоара. Можем да свирим дълго време с богат репертоар.
- Как се разграничава българската аудитория от тази в чужбина?
- Българската аудитория схваща добре какво върша, тъй като кавалът е наш народен инструмент. Чуждата аудитория го приема като екзотика и се радва на музиката, само че не постоянно схваща характерния й подтекст. Харесвам най-вече българската аудитория.
- Кои са тематиките и страстите, които най-силно задачите да предадете на слушателите?
- Във всяка пиеса има естетическа провокация във връзка с форма, естетика, темп и техниката на осъществяване. Нашата група включва национални фолклорни принадлежности – дудук, гадулка, гайда, барабан и китара вместо тамбура. Това предизвика и експерти, и меломани, като дава кураж на млади музиканти да свирят в този жанр. За публиката нашата музика е наслаждение и наслада.
Фестивалът " Лято в Стария град " се оргазнизира от Агенция " Антракт " с финансовата поддръжка на Община Пловдив и е част от културния календар на града за 2025 година.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ