Да, аз съм на телефона си и игнорирам децата си в парка
Вторник сутринта е 10 сутринта и аз съм с децата си в парка.
Двугодишното ми дете се развихря. 7-месечното ми дете дреме умерено в количката.
Едната ми ръка държа огромно обезмаслено капучино, а другата употребявам телефона си в благословено успокоение и тишина.
„ Аз не съм неприятен родител “
По някаква причина тази почтена постъпка се трансформира в синоним на „ неприятен “ родител.
По-възрастните генерации обичат да показват родителите на хилядолетието, които употребяват телефоните си, до момента в който децата им играят, като образец за това къде тъкмо е сбъркало нашето захласнато от технологиите общество.
В отговор има доста онлайн наличие, което умолява хората да не съдят майките, че употребяват телефоните си на детската площадка.
Всичко върви по същия метод: „ Не е почтено да споделяме, че тя е неприятен родител, до момента в който не разберете защо употребява телефона си. Може би тя прави нещо в действителност значимо.
„ Може би това е единственият късмет дневно...
Прочетете целия текст »
